Беседа в Неделя на Блудния син

3229 0

Автор: Св. Юстин Попович

Превод: Татяна Филева

Източник: www.svetosavlje.org

Днес е рожденият ден на другите хора, а всъщност – рожденият ден на всеки човек. Днешното Евангелие ни казва дивна, и в същото време страшна истина. Страшна – че грехът завладява човека, всеки човек. И дивна – че покаянието е сила, която побеждава всеки грях. И още нещо, много по-високо и славно: покаянието е сила, която отвежда човека в обятията на Небесния Отец, сила, която предизвиква удивление сред небесните жители, сред Ангелите. Думата покаяние значи спасение.

Какво става с човека, когато с него се случи да потъне в грях? Къде отива човекът, когато прегърне греха? В днешното Свето Евангелие чухте: Той, Божият син, иска от Небесния Отец цялото имущество, което му принадлежи. Какво е то? Душата, съвестта, тялото. Вечната Истина, Вечната Правда. Това дава сила, а синът отива в далечна страна. Грехът… грехът е далечната страна; грехът е страната, която не иска Бога, не иска Небесния Отец. Грехът се крие в тъмнина, за да не вижда; всеки грях силно отделя човека от Бога. Грехът отстранява от Бога, се казва в една църковна молитва, далеч от Бога.

Наистина, всеки грях отдалечава човека от Бога. Затова и този блуден син грехът отвел в далечна страна, отдалечена земя. Човешката душа, която е Божи образ и подобие, когато приеме греха, се отдалечава от Небесния Отец, бяга от Него и иска да живее сама. С какво? С това имущество, с този имот, който е донесла от Небесния Отец, от Бога. Душата, която греши, постепенно умира, отдалечава се от Бога, в нея има все по-малко и по-малко живот, все повече смърт и смъртно. Какво прави блудният син в тази далечна, отдалечена страна? Той разпилява, прахосва своето имущество, прахосва душата си, прахосва съвестта, прахосва тялото, живеейки разпътно. Когато в него умре всичко, което е небесно, тогава умира Божията правда, Божията истина, любовта към Бога, умира целият небесен свят. Тогава, тогава настава голям глад в оная далечна страна: гладна е душата, гладна е съвестта, гладно е сърцето на блудния син; никъде няма Божия правда, никъде няма Божия истина, никъде няма Божия радост. И той изпаднал в голяма нужда (Лук. 15:13-14).

Наистина, за душата на човека е голяма мъка да бъде далеч от Бога, да живее противно на Бога. Тогава какво е останало? В тази голяма далечна страна настъпил голям глад. В Светото Евангелие се казва: И отиде, та се пристави у едного от жителите на оная страна, а тоя го прати по земите си да пасе свини (Лук. 15:15), да пасе свинете на страстите. Отишъл и се прилепил към дявола, защото грехът привързва човека към дявола. А дяволът, какво прави той с човека, който се прилепява към него чрез греха и греховете? Тогава човекът започва да се храни с дявола. С какво се храни? Със страстите. Живее в тях, храни се с тях. С какво се храни блудният син, този верен слуга на дявола? Със сенки. В Евангелието се казва: И той бе петимен да напълни корема си с рожкове, що свините ядяха, но никой не му даваше (Лук. 15:16).

Грехът винаги обещава големи богатства, големи наслади, големи радости, но едва когато му се предадеш, тогава чувстваш какъв глад настъпва в теб, какви смърти те мъчат. Чувстваш, че целият си мъртъв, нямаш чувства, всичко си е отишло, всичко. А какво ти предлага за греховете? Лъжи, злини, злоба, всички други грехове, всички други страсти, сребролюбие, похот, гордост. Човек, който е гладен, е далеч от Бога. Какво е глад? Ти не можеш да храниш душата си със зеленчук, с плодове и земна пшеница. Тя има своя, духовна храна. Нейната духовна храна е Вечната Божия Истина, Вечната Божия Правда, Вечната Божия Любов, Небесните радости. А дяволът не дава нищо, нито има какво да даде, нито иска да даде. Тя непрестанно умира и все не може да умре, защото по своята същност е безсмъртна. Когато няма Бога, когато няма Божията Истина в себе си, душата бавно, постепенно умира.

Наистина, какво ще направи сега, къде ще отиде? Около него всичко е самата смърт, всичко е самата пустош и пустиня, всички уродливи страсти, демон до демон. Къде ще отиде? Притиснат отвсякъде от ужаси, блудният син, казва Светото Евангелие, дошъл в себе си, спомнил си чий син е: че е син на Небесния Отец, а край него и до него са самите дяволи. Аз съм в най-голяма беда… Къде съм сега? Дошъл в себе си и казал: Колко наемници у баща ми имат в изобилие хляб, пък аз от глад умирам, аз, някогашният Божи син. Ще стана и ще отида при Баща си и ще му река: Татко, съгреших против небето и пред Тебе, приеми ме като един от наемниците Си (Лук. 15:17-19). Чудесна и дивна истина. Когато човек е в грях, той е против себе си. Той бил луд. Грехът подлудява човека. Всеки грях е една малка лудост, всеки грях. От всеки грях нещо в твоята душа полудява. Ако се предадеш на грехове, ако останеш в тях, ако не се покаеш за тях, страшна лудост завладява и душата ти, и тебе. И ти винаги живееш извън себе си, винаги живееш като луд човек. Така посредством греха човек прави от себе си, от своите душа и тяло лудница. Всичко, което се случва тук, се случва…[2]

А като дойде в себе си. Как човек идва в себе си, как се спасява от тази страшна лудост, от лудостта на греха? С покаяние. Като дошъл в себе си, блудният син покайно завикал: Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да бъда Твой син (Лук. 15:21). Когато преживял това в себе си, когато неговата душа била ударена от гърма на покаянието, той тръгнал към Небесния Отец, тръгнал към Него. И още докато бил на път и далеч, видя го баща му, и му домиля; и като се затече, хвърли се на шията му и го обцелува (Лук. 15:20). Блудният син казвал: Татко, съгреших против небето и пред Тебе. Не съм достоен да бъда Твой син. А добрият, благият Отец, не го оставил и да довърши думите си, но веднага наредил на Своите небесни слуги: да донесат най-хубавата премяна за покаялия се грешен син, небесната дреха на вечния живот, вечните небесни радости; да му се даде пръстен на ръката и обуща на нозете; да се заколи угоеното теле и да се приготви гозба. Да ядем и да се веселим, казва Небесният Отец на Ангелите, да се радваме и да се веселим за един човек, който идва от земята и се кае (Лук. 15:21-23). Колко дивно, чудно и велико същество и създание за Небесния Отец е човекът!

Защо е това веселие, Господи? Ето, той е прахосал цялото си имущество, разпилял го е, живеейки разсипнически, живеейки разпътно, с блудници. Защо, Господи? Защото тоя Мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше и се намери (Лук. 15:24). Ето, възкресението от мъртвите се е случило! Блудният син е победил всички смърти. С какво? Със своето покаяние! Блудният син е победил всички дяволи. С какво? Със своето покаяние… Мъртъв беше, и оживя. Каква сила на покаянието!

Възкресителят от мъртвите възкресява душата му в небесния свят, в небесния живот, в неговото истинско небесно отечество. Защото всички негови свети братя, небесните Ангели, се радват на неговото възкресение. Мъртъв беше, и оживя. Многото грехове заслепяват човешката душа. О, ако не беше покаянието! Тогава всички човешки души биха били трупове, страшни духовни трупове. Но Господ е дал покаянието като наш възкресител, като наша победа над смъртта.

Изгубен беше и се намери… Хайде да се веселим, да се веселят Небесата, да се веселят всички Небесни Сили. Изгубен беше този Мой син, и се намери. Изгубен в гората на греховете, в ада на греха, в ада, откъдето не е виждал нито вас, своите небесни братя, нито Мене, своя Небесен Отец. Но се намери, чрез покаянието човекът намери себе си, намери вечния себе си, намери онова, което е безсмъртно в себе си, намери онова, което е божествено в себе си, намери Божия образ и подобие в душата си. Тръгва към Бога и целият принадлежи на Небесния Отец. Колко кратък е пътят на душата от Бога до греха, от греха до дявола. Но също така, казват и обратното, пътят от греха до Бога е толкова дълъг, разстоянието е толкова огромно. Грехът отдалечава човека от Бога и го води към дявола, отвежда го от рая в ада, от Вечната Истина до лъжата. Но покаянието! – това е силата, която е по-голяма от ада! То слиза в ада и отвежда душата при Бога. И затова на небесата има голяма радост за един каещ се грешник (Лук. 15:7), казва Спасителят. Голяма радост е за небесните Ангели всеки грешен човек, който се кае.

Ето, брате и сестро, колко важни създания сме на земята. Когато мислим, че сме малки поради своите грехове, да не забравяме, че небесните Ангели виждат всеки от нас. Те гледат какво правим на земята. Плачат над нас, ако пребиваваме в грехове. Плачат над нас, ако падаме от грях в грях. А когато се покаем, ето, Благият Господ казва, че сме дошли от земята на Небето. Всички се радват на човека, на своя земен брат – покаян, умит, очистен със сълзите на покаянието и изпълнен с покайно настроение. И когато паднеш в най-страшни грехове, твоите Небесни братя, Светите Ангели, тъгуват за теб и молят Небесния Отец. А ти си спомни, че и ти си ангел в тяло, че имаш боголика душа, както твоите Небесни братя, че за теб е срам да бъдеш в тази кал, да бъдеш в ада, да бъдеш в тъмнина, да бъдеш сред демонските ужаси. Опомни се и стани! Възкръсни от мъртвите! Свети Апостол Павел казва: Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос (Еф. 5:14). Сам възкреси себе си. Това зависи от теб, от твоята свободна воля.

Господ няма да те възкресява насила от твоите смърти, няма да те изтръгва от греха. Ти трябва първо да Му кажеш: „Господи, този грях е мъчителен за мен. Не го искам, но той има власт над мен, моля Те, освободи ме!” Тогава винаги се случва чудо, винаги. Господ никога няма да остави нечута молитвата и на най-големия грешник. Спомнете си за Света Мария Египетска. Каква грешница, какви грехове! В един миг, когато Пресветата Божия Майка се докоснала до душата й, а се докоснала така, че тя в един миг почувствала целия ужас на греховете си, почувствала цялата мерзост на своите грехове и решила да се обърне към Господа. И Пресветата Богомайка я прегърнала и приела и нея, голямата и страшна грешница, и я отвела в пустинята на подвизи, каквито човек е трудно и да си представи. Тази голяма и страшна грешница станала голяма покайница и подвижница, Света Мария Египетска.

Няма страшен грях за човека, който бди над своята съвест, над своя живот. Човек знае, че след Господ Христос, след Неговото идване в този свят, няма грях, от който Господ да не може да ни освободи, няма грях, който човек не може да преодолее, няма грях, от който човек не може да се защити. Господ дава сили, само тръгни напред и завикай като блудния син: Отче, съгреших против небето и пред тебе. Когато грешиш, ти грешиш не само пред Бога, но и пред всички небесни създания, както и пред всички земни твари: грешиш към птиците, грешиш към цветята, грешиш към дърветата, грешиш към всички живи същества. И грехът наистина е страшен без покаяние, толкова страшен, че убива, хвърля в сто смърти, хвърля в прегръдката на дявола и във вечния ад на страшните ужаси. Несъмнено и Бог е дошъл в този свят, за да потъпка и унищожи това страшно чудовище, тази змия, която се нарича грях. Дошъл е Господ Христос, Богочовекът, и ни е дал всички средства, за да победим греха, всеки грях. Основал е Своята Църква на земята и й е дал всички небесни сили, та ние, хората да победим всички смърти и всички грехове в себе си и около себе си. Господ е дал на нас, хората, чудесните Свети Тайнства: Свето Кръщение и Свето Причастие – които унищожават греха, и чудесните и дивни боготворни добродетели: вяра, надежда, любов, молитва, пост, бдение, кротост и останалите свети евангелски добродетели. Затова няма отчаяние за човека-християнин в този свят.

Когато човек падне в най-страшни грехове, в най-тежки грехове, в най-дълбоката бездна на греха, и тогава не бива да се отчайва. Спомни си разбойника на кръста, на когото и за най-краткия миг покаяние бил даден раят, за когото бил отворен раят (Лук. 23:41-43). Спомни си за всички разкаяни грешници между Светиите, а те са безброй. Благият Господ отваря небесния път и не гледа дали аз съм грешник, дали ти си грешница, а дали се каем. Когато види, че сме се обърнали към пътя на покаянието, Той ще се затича към нас, ще разтвори Своите родителски обятия, ще ни прегръща и целува. Така трябва да обичаме, така трябва да живеем, без да се страхуваме от дявола. Само бъди готов от всички бездни на своя грях да завикаш към Господа, Небесния Отец, като блудния син: Отче, съгреших против небето и пред Тебе, направи ме като един от наемниците Си. И Небесният Отец го приел. И тогава, тогава ще загърмят хоровете на нашите Небесни братя, Светите Ангели, тогава ще настъпи чудно веселие на Небето затова, че сме се покаяли. Тогава, тогава Благият Господ ще въведе в Своята небесна радост и нас, грешните. Но само покаялите се грешници, Благият Господ във всички наши падения, във всички наши лутания, в чуждата земя, в далечната страна без Бога.

За какво е човекът? Пред теб стои възкресението от всички смърти, победата над всички смърти и всички дяволи. Човекът, който е безбожник, постоянно пребивава в тази далечна страна. Ти си човек, ти си небесно същество и имаш небесна душа в себе си – какво ще правиш сред дяволите, защо си в ада? Човече, ти си за Вечен Живот в Небесното Царство, призван си за всички небесни радости! А ти, ти си избягал от Бога!

Нека Благият Господ да пробуди всички безбожници, всички неверници; нека удари всеки с гърма на небесната милост, да удари с гърма на небесната радост в съвестта и в душата. Нека всеки се събуди и пробуди, и да тръгне към своето небесно отечество, на небесен пир със светите Небесни братя, Ангелите; нека там, заедно с тях, да живее с Вечната Божествена Истина, с Вечната Божествена Правда и с всички вечни небесни радости. Всичко това Благият Господ дава на всички нас, дарявайки ни, когато е необходимо, покаяние, за да победим всичко, което ни отделя от Него. А Той ни чака в Своята родителска, небесна прегръдка, за да се похвали пред небесните Ангели и да каже:

Това Мое чедо, този Мой син мъртъв беше, и оживя, изгубен беше, и се намери.

Господи, благодаря Ти за това Свето Евангелие, благодаря Ти за тази Блага Вест, за това, че си сътворил човека така, че да може да победи всеки грях, всеки дявол. На Тебе слава и хвала, сега и винаги, и през всички векове. Амин.

 

 

 

[1] Евангелие от Лука 15:11-32.

 

[2] Няколко думи не се чуват ясно на записа. – Бел. преписв.