Беседа в Петата неделя на Великия пост

1324 0
maria

Автор: Св. Юстин Попович
Източник: www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева

Днешната света неделя, Петата неделя на Великия пост, прославя чудната и чудесна подвижничка, Преподобната наша майка Мария Египетска. Чрез нея Господ е казал кой е велик човек. Днешното Свето Евангелие ни открива дивното, чудно Благовестие, онова Благовестие, което прави човека велик. Така казва Благият Господ чрез днешното Свето Евангелие: който иска между вас да бъде големец, нека ви бъде слуга (Марк. 10:43). Ето правилото, това е небесното правило за земята.

И още, днешното Свето Евангелие открива и произнася Благовестие за първенството в този свят. Как се става първи, как се спечелва първенство в този свят? Отново чрез служене на другите. Благият Господ казва: който иска между вас да бъде пръв, нека бъде на всички роб (Марк. 10:44). Нека бъде на всички роб! Ето пътя към първенството. Как да постигнем това? Как да станем големи пред Бога? Като се вглеждаме в примера на Господ Христос. Той е примерът, Той е всепримерът. Защото Той, Синът Божий, Бог, е слязъл от Небето, станал е човек – защо? За да послужи на хората. Затова в днешното Свето Евангелие се казва: Син Човеческий не дойде, за да Му служат, но да послужи и даде душата Си откуп за мнозина (Марк. 10:45).

И наистина, Господ (Христос) непрестанно служи на хората, непрестанно служи на човека. Защо е дошъл Той в този свят? Каква услуга прави на нас, услуга, която никой друг не може да ни направи? Той ни служи непрестанно, за да ни спаси – от кого? От греха! Да ни спаси от смъртта, да ни спаси от дявола, да ни спаси от ада – това е Неговото служение на нас. А кой, освен Него, може да ни спаси от това? Кой? Никой! И Той, безпримерният пример за смирение и унижение, и служене на ближните, служене на хората – цялото Негово служение на човека и човешкия род не е нищо друго, освен вадене на човека от калта и воденето му към Божествения престол.

Какви ни е заварил Господ, ставайки човек на земята? Заварил ни е като роби на смъртта, като смрад и тор. Какво е намерил Той на земята? Намерил е човека, изтлял в грехове, човека, изтлял в своите злини, човека, изтлял в страсти и пороци. И такъв човек Той постепенно е оживил от мъртвите, спасил го е от греха, чрез Възкресението го е спасил от смъртта, изтръгнал го е от страшните нокти и зловещата прегръдка на дявола и е възнесъл човешкото тяло на Небето, над всички небеса, въздигнал го е, поставяйки го на Престола на Небесния Отец. Ето какво служение, ето какъв подвиг е извършил Господ за нас! Ето, Той от смрадта, от тлението, от преходността е направил човека безсмъртно същество, същество, побеждаващо смъртта, същество, което Той възнася над Херувимите и Серафимите, и го поставя на Престола на Небесния Отец.

Как да служим на хората? Как да изпълним това, което Господ казва чрез днешното Евангелие? Да служим на ближните, да служим на хората, като служим на тяхното спасение. Това е единственият добър път и единственото служение, истинското служение, което можем да извършим един за друг. Да служим на спасението на ближния – какво значи това? Това значи винаги да помагаме на своя брат, на своята сестра да победят своя грях, своята страст, своето зло, своя дявол. Да се трудим и да служим на своя брат и своята сестра за това да изкоренят всяко зло, да изкоренят от себе си греха, да изкоренят от себе си онова, което е смъртно, да изкоренят от себе си и да изхвърлят онова, което е от дявола, и да насадят в душата на своите ближни онова, което е от Бога. Ние служим на своя ближен само тогава, когато му помагаме да развие в себе си онова, което е божествено и добро. Ти служиш на своя брат, на своята сестра тогава, когато ги учиш на правата вяра, на истинската, евангелска любов чрез доброто, чрез всяко добро дело. Това е служене на братята. Ако ние мислим, че служим на своя брат или сестра, когато подкрепяме техния грях и тяхната страст, а тогава всъщност заедно с тях отглеждаме техния убиец. Защото грехът, когато порасне в човека, убива човешката душа; страстта, когато се развие в човека, разрушава всичко боголико, всичко христолико в него. Служим ли на греха на своя брат, служим на неговата смърт, то служим на неговия най-голям враг, на онзи, който убива душата му.

Родителите, какво правят те със своите деца? Бог им е дал деца, за да ги подготвят за Вечния Живот, за да направят от тях Божии раби. Често родителите сами убиват своите деца, като ги изоставят или занемаряват. Вместо да ги учат на добро, те ги насочват да вършат всяко зло. И често се оправдават с думите: деца са, млади са! Всъщност вие, родителите, отглеждате греха в своите деца, възпитавате убиеца на техните души, защитавате техния дявол. В днешните вестници четем страшни неща за насилници – деца и ученици на дванадесет, петнадесет, осемнадесет години. Правят чудесии, нападат, ограбват, изнасилват, убиват. Вършат страшни, нечувани неща. Кой прави това? Училището без Бога, училището, което учи децата, че са произлезли от маймуната, от животните. И така всичко заедно – и кината, и театрите, и всичко, което, към което днес нещастният човек, нещастният сърбин се стреми и тича. Ето, така се убива младежта, убива се всеки човек, който върви по този път.

А Господ говори на човека да се освободи от греха, да се освободи от дявола, да се освободи от смъртта. Затова е дошъл Господ в този свят! Той Едничък ни дава това, което друг не може да ни даде. А ние, в какво сме превърнали своя живот? Нашите деца, нашата младеж, нашите хора, нещастните сърби предадоха всичко, което Христовото Евангелие изисква от нас. Безброй мъртъвци и трупове около нас. Но ние, християните, трябва да знаем своя път. Господ ни показва, че само като служим на своя ближен, като му помагаме да победи греха в себе си, да се освободи от греха, да се освободи от всичко греховно, което има в себе си – само като постъпваме така, постепенно сами ставаме велики пред Бога и правим онова, което е велико пред Бога.

Кое в този свят е най-високо пред Бога? Господ Христос е обявил, че човешката душа е най-голямата ценност за Бога в този свят. Човешката душа струва повече от всички светове (Мат. 16:26). Дори и някой да ти подари всички слънца, твоята душа е по-важна за теб. Тя е това, което е вечно в теб. Ако душата ти е в грехове и страсти, тежко ти! Предстоят ти вечни мъки и ад! Днес светът се е объркал, днес хората измислят различни величия за човека. Какво сме обявили за велико в човека? В действителност велико в човека е само онова, което е от Бога, велико е само онова, което е от Небето. А това е душата. Тя ни е дадена за Вечен Живот, но също така и тялото. Тялото не ни е дадено, за да тъне в калта и да завърши в гроба. Не, Господ е възкръснал и е проправил пътя на нашето тяло във Вечния Живот. Възкресил е нашите тела. Затова целият човек е от Бога, целият човек е от Небето – и тялото, и душата, и твоята, и моята душа и тяло са от Бога. И с едното, и с другото, и с душата, и с тялото, и ти, и аз ставаме велики само като служим на Бога. Ако не мога да служа на Бога, служа на ближните.

Кои са великите хора в този свят? На първо място Светите Апостоли. Никой не е служил на човешкия род повече от тях. Тях дванадесетте и тях седемдесетте, всички те непрестанно, цял живот са служили на Господ Христос, служили са на хората. Те са продължили делото, чрез което се убива грехът в душата. Следователно тяхното дело е да спасяват хората от греха, да спасяват хората от смъртта, да спасяват хората от дявола, да ги спасяват от ада. Това е делото на Господ Христос. Това дело извършват Светите Апостоли, цял живот вършат само това. Те спасяват света, спасяват го и днес от Небето, вече толкова години, толкова векове. А те, те слизали във всички пори на всички човешки грехове, спасявайки грешниците от най-големите им падения. Както Господ спасил Закхей от неговия ад (Лук. 19:1-10), така и те спасявали всички хора, всички грешници. И Апостолите непрестанно се трудели да спасяват хората от греха, учейки ги на евангелските добродетели, на евангелската молитва и пост. За всички станах всичко, щото по какъвто и да е начин да спася някои – казва Свети Апостол Павел (1 Кор. 9:22). За всички станах всичко.

Няма по-велики хора, братя и сестри, от Апостолите. А те са вършили Христовото дело, продължили са Христовото дело. Няма по-велики хора от Христовите Светии. Всички вършат същото това дело, извършват Божието спасение на хората от греха, от смъртта, от дявола, от ада. Това правят Светиите: те цял живот са служели на Бога, целият им живот е бил богослужение. Как са служели на Бога? Служейки на ближните! Служейки на тяхното спасение! Той (светията) и днес служи на нас, служи на нашето спасение, помага ни от Небето да се освободим от греха, да се освободим от дявола, да се освободим от всички злини. Това е делото на всеки Христов последовател. И ние, знаейки в какво е величието на човека и това, че сме призвани да служим на човека, на брата, знаем: ние сме велики пред Бога само тогава, когато служим на своите ближни. Пред Бога си велик тогава, когато, служейки, обичаш своите братя. Ти си първи, първи си само тогава, когато прекарваш целия си живот в служене на другите.

Погледнете самата природа. Всичко, което е голямо, служи на по-малкото. Слънцето, най-голямата сила във видимата природа, то служи на всичко. За него никой не е прекалено малък и незначителен. Също и между хората: колкото по-голям е човек, толкова повече служи на ближните. Вижте Господ Христос! Целият Негов живот е служение, непрестанно служение на човека и човешкия род. Такъв е животът не само на Господ Христос, не само на Светите Апостоли и на всички Светии, но и на всеки истински християнин. Велик си тогава, когато служиш на брата си. Първи си тогава, когато си слуга на всички, искрен слуга, от цялото си сърце.

А в света нещата стоят по съвсем друг начин. Чухте какво казва Господ на Апостолите, а чрез тях и на всички християни: Знаете, че ония, които се смятат за князе на народите, господаруват над тях, и велможите им властвуват върху тях. Но между вас няма да бъде тъй (Марк. 10:42-43). Тоест всичко, което се върши в света, често служи за погибел на властта, както и за погибел на самия човек. Между вас няма да бъде тъй. Вие, християните, гледайте първо душата в човека, онова, което е вечно в него, и на това помагайте. Помагайте да очисти душата си от греха, от невидимите нечистоти. Помагайте му да очисти душата си от нейните убийци. Всеки грях е убиец в душата, всяка страст, неразкаяна и неизповядана, е убиец в твоята душа. Спасявайки тях от греха, спасяваш себе си.

Пример за това е Света Мария Египетска. Шестдесет и седем години тя не видяла жива твар в страшната пустиня, нито човек, нито звяр, нито птица. Шестдесет и седем години живяла в неизказан пост и непрестанни молитви. Никой не знае нейните подвизи, освен Божиите Ангели и Самият Господ. Ние знаем само малка част от всичко това. Но как тя е била велика, как е служела на хората, как е била с хората, когато е живеела в пустинята и шестдесет и седем години не е виждала човешко същество? Да, тя несъмнено е изпълнила (Евангелието), живеейки в пустинята, защото нейните молитви още приживе, оттогава до ден-днешен, хиляда четиристотин шестдесет и седем години, нейните молитви държат вселената, нейните молитви помагат на всяка душа, така да се каже, на всеки, който иска да се бори срещу греха, срещу страстите така, както тя се е борила на земята и извоювала победа. И ето, тя със своите молитви и до днес непрестанно служи на човешкия род.

Пустинниците служат повече от онези, които са в градовете, служат на човешкия род, служат на всеки човек. Ето, Пресветата Божия Майка, Която е начело на всички Светии, а след Нея и всички Свети Подвижнички, каквато е Мария Египетска. Ето ги, те всекидневно, непрестанно ни помагат. Трудно е да следваме Христос и Светиите, трудно е да бъдем слуги на другите. Трънлив е пътят на спасението, но затова на този път имаме безброй помощници, имаме чудесните, дивни и човеколюбиви Светии, които винаги са готови да ни се притекат на помощ, щом ги призовем, да дойдат от Небето и да ни помогнат. Ето и чудесната, дивна Светица, Преподобната Майка Мария Египетска, готова винаги да помогне на всеки от нас, особено по време на Великия пост, когато ние, християните, с цялата си душа се борим срещу всички врагове на своето спасение. Тя ни помага, винаги ни помага, само трябва с цялото си сърце да дойдем при нея, да завикаме към нея, да я призовем.

Прославяйки я днес, ние всъщност прославяме всекидневната, всекинощна наша Помощница, Помощницата, Която ни води по пътя на спасението, и Която невидимо ни дава сили да победим всичко в нас, което е грешно, всичко, което е страшно, всичко, което е от демоните, всичко, което е от дявола, и така чрез непрестанни молитви още в този свят да си осигурим спасение във Вечното Небесно Царство.

По нейните молитви нека Благият Господ ни води през този свят пост и да ни доведе до Възкресение, да ни предаде в ръцете на Възкръсналия Господ, Христос. На него да бъде чест и слава сега и винаги, и през всички векове. Амин.