БЕСЕДА ЗА ДВАТА КРЪСТА

1459 0

golgotaАвтор: Митрополит Амфилохий (Радович)

Превод: Татяна Филева

Първоизточник: www.pouke.org

Хората, които мислят, че са безгрешни, са най-големите грешници на тази земя, най-опърничавите и опасни хора. Това се вижда и на Голгота: в средата е разпнат безгрешният Господ – през тези дни ние си спомняме за Христовите страдания, цялата седмица преминава под знака на това наше спомняне – Който не извърши никакъв грях, а Който понесе на Себе Си греховете на света и принесе Себе Си за спасението на света.

От дясната страна е разпнат разбойник-убиец и от лявата – пак разбойник-убиец, и в лицето на двамата разбойници са всички хора от всички времена, от всички земни племена и всички езици, но с тази съществена разлика, че десният разбойник се нарича покаял се разбойник, а левият – непокаял се. Десният разбойник, той е истинският човек, грешен човек, но такъв, който съзнава своето престъпление и своя грях, човек, който е разпознал праведността на Христовото лице, който е озарен от светлината на страдащия Господ, Разпнат до него. Тази светлина го е озарила и е разтърсила цялото му същество, показала му е цялата грозота на неговото престъпление и неговия грях; и той, осъзнавайки грозотата на своето престъпление и своя грях и вглеждайки се в светлината на Христовото лице, извикал към Господа от дълбините на своята същност: „Спомни си за мене. Господи, кога дойдеш в царството Си”. Тези Негови думи са думи на всеки истински и истинен човек на тази земя, защото всеки от нас, малко или много, открива себе си в личността на разпнатия отдясно разбойник, всеки е грешен човек, всеки е призван да се очисти от беззаконието, душата и тялото му да бъдат озарени от светлината на Божието лице и да се изпълни с даровете на Дух Свети. Този разбойник се е покаял, и всички християни до ден-днешен и до самия край на света не правят и няма да правят нищо друго, освен това, което направил десният разбойник – да викат към Господа: „Спомни си за нас, Господи, кога дойдеш в Царството Си”. Това повтаряме през целия си живот, повтаряме го особено когато пристъпваме към Светинята над светините, Тялото и Кръвта Христови. Когато приемаме Тялото и Кръвта на Този, Който ни озарява, тогава ни озарява именно светлината на Неговото лице.

Другият вид хора са онези, които са от лявата страна. Те също са разбойници и също са приковани към кръста, но неразкаяни разбойници; защото на земята няма човек, който да не е прикован към кръст, но въпросът е дали това е кръстът на покаялия се разбойник, или на непокаялия се, утвърдил се в злото, помрачен, обезбожен, който плюе на Бога до себе си, плюе на самия себе си, плюе на светостта на своето битие и на най-близките си. Окован от този свой грях и помрачен от своята гордост, непокаялият се разбойник казва на разпнатия Христос: „Ако си Ти Христос, спаси Себе Си и нас”, а покаялият се разбойник му каза: „Ние сме осъдени справедливо, защото получаваме заслуженото според делата си; но Тоя нищо лошо не е сторил”. Нищо не помага на такъв човек да се върне в себе си и да се осъзнае, той и по-нататък продължава да упорства в своето помрачение. И в лицето на този непокаял се разбойник виждаме всички онези, които не е озарила светлината на Божието лице, които не са приели Христовата вяра, които не се кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух, онези, които не държат своя грях винаги пред себе си, както цар и пророк Давид, които мислят, че могат да градят своя живот сами, без Бога, затова и строят своите вавилонски кули – и в древните библейски времена, и в наше време. Това са хора, които мислят, че са безгрешни, които се надяват на самите себе си, на своята сила, на своето оръжие, на своята слава и своето богатство, които събират в своите житници, забравяйки, че тези техни житници скоро ще се разрушат, които са преизпълнени със самолюбие и които обожествяват себе си и вместо да се кланят на Живия Бог и да искат прошка от Него, те се кланят на самите себе си, на делата на своите ръце… Кланят се на нещата, повече се покланят на творението, отколкото на Твореца, помрачени от своите страсти и отчуждени от Божия закон, от Божието име, от Божията светлина. Със своя живот те още оттук предвкусват тайната на вечния ад и вечния мрак, на които сами осъждат себе си, отделяйки се от Извора на живота и от вечната светлнина.