Беседа на Вход Господен

3356 0

Автор: св. Юстин Попович
Източник: www.svetosavlje.org
Превод: Татяна Филева

Какво е християнинът? Човек, който още тук, на земята, е преминал от смърт към живот. Това е християнинът! Какво още е християнинът? Човек, който вярва, че Господ Христос е възкресение и живот, негов живот, негово възкресение, живот и възкресение на всеки човек (Йоан. 11:25). Човек, който чрез Христос възкръсва от всяка смърт! Човек, който чрез Христос живее в този смъртен свят. Така човекът християнин всъщност е над този свят. Той е над смъртта, над ада. С това християнинът се отличава от нехристиянина. Днешното велико и славно Благовестие, Благовестието за възкресяването на праведния Лазар, е доказателство за това.

Цветница е празник на цветята във времето на поста. Защо, по каква причина? Откъде са тези викове и радостни възклицания? Станали са всички, и стари, и млади, да славят прочутия Учител от Назарет, Иисус. Децата викат, децата прославят Господа, а Той, скромен, язди на магаре (Йоан. 12:14-15). Какво се е случило? Случило се е невидимо чудо. Мъртвец, който вече е започнал да смърди, е възкръснал от гроба. След една дума на чудесния Учител от Назарет: Лазаре, излез вън! – мъртвецът излязъл (Йоан. 11:43). Какво се случва на земята и какво е доживяла земята да види? Ето, такова велико чудо, невиждано в света, е станало след една дума. Затова Го и посрещна народът, се казва в днешното Свето Евангелие, защото бе чул, че Той стори това чудо (Йоан. 12:18). Пред техните очи извършил това чудо, и мнозина повярвали в Него поради това.

Това е новото, единственото ново, което Господ донесъл на света. Това е, което никой от хората не е донесъл, нито може да донесе. Никой от мъдреците, никой от пророците, никой от философите, от царете, от кралете, от военачалниците. Никой! Това е, което Господ е дал на човека, това е, което дава на човешкия род, това е, което Християнството носи на този свят, и с което Християнството побеждава всичко. Всички свои гонители, всички свои врагове. Защото Християнството решава, и за мен, и за теб, и за всеки човек, решава въпроса за живота и смъртта. Защо умираш ти, защо умирам аз? Какво е смъртта? Какво е животът? Ако си човек, ти не можеш да живееш в този свят, докато не получиш отговор на този главен въпрос. Не си теле, за да бъдеш постоянно на яслите. Ти си човек и питаш: Защо смъртта е около мен? Знаеш ли какво е тя? Знаеш ли къде води? На този въпрос никой от хората не е отговорил, никой, освен Господ Христос, защото никой не е имал сила, сила да победи смъртта, да отвори пътя на човешкото същество от този в онзи свят, да му осигури безсмъртен, Вечен Живот. Тази сила, тази мощ е показал и имал, и има само Господ Христос, Победителят на смъртта. Цялата наша вяра се основава на това.

Чухте какво отговаря Той на Мария и Марта, когато казва, че техният брат ще възкръсне: Господи, мирише вече; защото е от четири дена (Йоан. 11:39). Брат ти ще възкръсне (Йоан. 11:23). Зная – казва Марта, – че ще възкръсне при възкресението, в последния ден (Йоан. 11:24). Спасителят прекъсва мисълта й и казва: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее. И всеки, който живее и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли това? (Йоан. 11:25-26) – пита Спасителят. Вярваш ли това? Да, Господи – отговаря Марта (Йоан. 11:27). Да, Господи! Така Господ пита всеки от нас, всеки християнин: Вярваш ли това? Ако вярваш, ти си християнин. И с това изповядваш какво? Заради теб Аз съм дошъл в този свят, за да знаеш защо си в този свят. Ти знаеш, че смъртта е победена, като най-голямо чудовище, най-голяма мъка, най-голяма смърт за човешкото същество, и за теб е осигурен Вечен, безсмъртен Живот. Вярваш ли това? Да, Господи.

Господ е извършил това чудо с Лазар не само заради него. Като Негов приятел, Лазар е бил само наш предшественик, наш предтеча, за да ни покаже, че всички ще възкръснем от мъртвите след една дума на Господ Христос: Станете! Излез, Лазаре, излез, Петре, излез Йоане! И целият човешки род, и всички хора, които са живели на този свят, в деня на Страшния съд ще излязат от своите гробове с телата си и ще се съединят с душите си. Това ще бъде Всеобщото Възкресение. Затова днес вие слушате и чувате дивния тропар на Общото Възкресение, който постоянно се пее и се носи наоколо. Господ е възкресил Лазар, за да ни увери във Всеобщото Възкресение, в моето и твоето възкресение, във възкресението на всеки. Такава е целта на това велико чудо – да ни увери, че всички ще възкръснем.

Да, това е основата на християнството, това е цялата радост на Христовата вяра, това е цялата сила на Христовата вяра, цялата мъдрост на Христовата вяра. Вие слушате и четете, и постоянно изповядвате в светия Символ на вярата, когато го четете: Чакам възкресение на мъртвите и живот в бъдещия век. Това прави християнинът в този свят. Чака възкресението на мъртвите и живот в онзи свят. А в този свят живее като такъв, който е възкръснал от мъртвите. Живее заради своя грешен живот, за да подготви по-добре душата и тялото си за онзи свят, за възкресението от мъртвите и за Вечния Живот в онзи свят. Нашата вяра – това е знамето на нашата победа. И ние, славейки Единствения Победител на смъртта, Господ Христос, и пеейки тази дивна песен – тропара Общото Възкресение, какво изразяваме? Изразяваме същността на нашата вяра. Защото вярата в нашето лично възкресение, във възкресението на всички хора, е всичко в нашето ново, евангелско Благовестие. Това е Благовестието за човешкия род, за всеки човек.

Когато се приближили до гроба, в който лежал Лазар, Марта казала: Господи, мирише вече. Смърди, разлага се. Какво може да стане с мъртвец, който се разлага? А Спасителят отговаря: Не казах ли ти, че, ако повярваш, ще видиш славата Божия? (Йоан. 11:39-40), ако вярваш в онова, което е невъзможно, а Аз съм дошъл, за да дам на хората такъв дар, който изглежда невъзможен. Защото всички хора са мливо на смъртта. Мелницата на смъртта мели всеки човек и го смила. Какво ще направиш и какво правиш в мелницата, която е захванала крака ти и те мели, за да те смели целия? И от този ужас, от смъртта, която е всесилна, която мели всички хора от първия до последния, от най-праведния до най-неправедния, и пророци, и учени, и царе, и крале, и просяци, всички мели – кой ще те спаси от това, човече?! Кой, хора и братя?! Кой?! Никой, освен Господ Христос.

Смъртта е така очевидна, смъртта е така страшна, че хората и днес, след Възкресението на Господ Христос, които не вярват в Него, се ужасяват от нея, защото за тях целият този свят, всичко, което се случва, е страх и ужас, защото съществува смъртта. Страх и ужас! Няма радостен човек, в действителност няма радостен човек, който да не вярва в Христос. Как може да има радост, истинска радост в свят, в който съществува смърт, а не съществува безсмъртие, в който съществува дявол, а не съществува Бог, в който съществува такова зло, такова страшно зло, каквото е смъртта, и няма никой, който да е по-силен от нея, никой, който да е по-силен от това страшно зло? Тогава за какво живеем в този свят?

Господ Христос е дошъл в този свят, за да победи, да унищожи този най-голям, най-силен и най-страшен наш враг, да го унищожи със Своето чудесно и дивно Възкресение и да осигури на всички нас пътя към Вечния Живот. Чрез Възкресението на Лазар да ни окуражи, да покаже ни пръв пример на това възкресение и да увери всеки, че всеки от нас ще възкръсне в деня на Страшния съд. Така чрез възкресението от смъртта победата над смъртта е станала съвсем естествена за нас, християните. Защото Господ е Победителят на смъртта, Той е, Който е победил смъртта и ни дава безсмъртие и Вечен Живот. Всички, всички до един в деня на Страшния съд, когато ще затръбят Архангелските тръби, ще възкръснем от своите гробове (1 Сол. 4:15-17). Това е Благовестието, което донася Спасителят. И Господ е възкръснал (и е възкресявал мъртви), Светите Апостоли често са възкресявали мъртъвци, за да покажат и докажат истинността на Христовата вяра (Лук. 7:11-15; Лук. 8:49-56; Деян. 20:9-12) . Свети Сава е възкресил своя брат, крал Стефан Първовенчани, и изпълнил неговото заветно желание, като го замонашил преди смъртта . Всичко това става, за да се уверим ние, всички християни, в своето лично възкресение. Възкресението от мъртвите е напълно естествено за всеки християнин.

Един Светия, Атанасий Печерски, се случило да умре и да възкръсне след време, след няколко дни. Ето неговото кратко животописание. „Господ е казал: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, и да умре, ще оживее (Йоан. 11:25). Тези думи, изказани по повод на Четиридневния Лазар, Спасителят изпълнил и над Преподобния наш отец Атанасий Печерски, искайки и ние да изпълним думите на богаташа, казани по повод на бедния Лазар: ако някой от мъртвите отиде при тях, ще се покаят (Лук. 16:30). Този Преподобен Атанасий бил монах в светата Печерска обител и водел свят, богоугоден живот. След дълго боледуване умрял. Покойникът лежал два дни непогребан поради някаква пречка. През нощта игуменът имал видение и чул глас, който му казал: „Божият човек Атанасий вече два дни лежи непогребан, а ти нехаеш за това”. Когато настъпил третият ден, игуменът дошъл с братята при покойника, за да го погребат. И ето, те го намерили да седи и да плаче.

Всички се изумили, като го видели жив. И започнали да го разпитват как е оживял и какво е видял или чул в онзи свят. А той не им отговарял нищо, освен: „Спасявайте се”. Впрочем, те още повече обсипвали Атанасий с молби да им каже нещо полезно за душата. Тогава той им казал: „И да ви кажа, вие няма да ми повярвате и няма да ме послушате”. Тогава братята му се заклели, че ще спазват всичко, което той им каже. Тогава възкръсналият им казал: „Имайте послушание към игумена във всичко. Кайте се всеки час. И се молете на Господ Иисус Христос и Неговата Пресвета Майка, на Преподобните отци Антоний и Теодосий за това да завършите своя живот в тази обител и да се удостоите да бъдете погребани със Светите Отци в Пещерата. Защото тези три добродетели са над всички други. И който постигне и изпълни всичко това според правилата, ще бъде блажен, само да не се възгордява. За друго не ме питайте, моля ви, простете ми”. Като казал това, той се оттеглил в Пещерата и като затворил вратата след себе си, прекарал там дванадесет години, без да излиза никъде. И за това време никога не видял слънцето, и непрестанно плачел ден и нощ. Хранел се само с малко хляб и вода, и то през ден. И през всички тези години не казал нито дума на никого. А когато дошло времето да се представи, повикал всички братя и им говорил всичко онова, което и преди говорил за послушанието и покаянието, и се упокоил в Господа с мир. И бил погребан с почит в същата Пещера, в която се подвизавал. След представянето си Преподобният Атанасий Чудотворец известил на братята за своето блаженство. Един от братята, на име Вавила, който дълги години имал болни крака, бил донесен при мощите на блажения Атанасий и като се докоснал до тялото му, веднага се изцелил, и оттогава до самата си смърт не боледувал нито от крака, нито от каквато и да било друга болест. За явяването на Светия и чудесното изцеление Вавила разказал на братята, сред които бил и самият писател на това житие, Свети Симон, и им казал още: „Когато лежах и стенех от болка, внезапно влезе този блажен Атанасий и ми рече: „Ела при мен, аз ще те изцеля”. Тъкмо исках да го попитам как, но той още същия миг стана невидим. Като повярвах на Блажения, който ми се яви, аз го помолих да ме отнесат при него, и така се изцелих”. Оттогава всички разбрали, че Преподобният затворник Атанасий е угодил на Бога и се е удостоил с блаженства .

По неговите свети молитви и ние, възкръснали от греховна смърт, да се удостоим да поживеем богоугодно в покаяние и след това да получим Вечен Живот в Иисус Христос, нашия Животодател, на Когото слава от Източника на живота, Бог Отец и Животворящия Дух, сега и винаги, и през всички векове. Амин.

Вижте, Свети Атанасий се върнал от онзи свят и замълчал. Дванадесет години мълчал след онова, което видял на онзи свят, след всичко, което видял на онзи свят. Какво видял той? Какви тайни? Достатъчно е това, което е казано: Кайте се всеки час! Това е първото поучение, което онзи свят отправя към този, това е спасителното учение на възкръсналия човек, на човека, върнат от онзи свят при нас, хората, върнат в този свят, при мен, при теб, при всеки, при всички. Защото покаянието е първо възкресение, и мое, и твое, и на всеки:

Стани ти, който спиш, спиш в греха, спиш в страстите, спиш в смъртта, спиш в ада, и възкръсни от мъртвите (Еф. 5:14) , поръчва Светият Апостол. Защото грехът е смърт за душата, всеки грях; защото страстта е смърт за душата, всяка страст; чрез греха и чрез страстта, адът е смърт за душата, дяволът е смърт за душата. Възкреси себе си от всички тези смърти с покаяние и ще те осветли Христос със светлината на безсмъртния и вечен Живот.

А след това този възкръснал Божи Светия поръчва: „Молете се!”. Защото молитвата е езикът на покаянието, небесният език на човешката душа към Бога. Свети Григорий Богослов благовести:

„Трябва да се молим по-често, отколкото дишаме”. Трябва да се молиш по-често, отколкото дишаш, християнино. Между светите добродетели молитвата е твой вседържител, и в този, и в онзи свят, и твой богомъдър водач, и през този, и през онзи свят. Молитвата е най-даровитият диригент на хора на твоите мисли, човече, и в хора на твоите чувства, човече, и в хора на твоите желания и намерения, човече. Истинският християнин е този човек, който целият е молитва, защото молитвата непрекъснато, непрестанно го предава на Възкръсналия Господ Христос, Който непрестанно изпълва цялото му същество с нови и нови богатства на Небето и с херувимските радости на Вечния Живот.

И възкръсналият Божи угодник Атанасий непрестанно плачел ден и нощ, се казва в неговото животописание, непрестанно плачел ден и нощ.

Плачел над своята грешна душа и над твоята грешна душа, и над моята, и над всяка грешна душа, за да ни освободи Едничкият Човеколюбец, Възкръсналият Господ, от греха – този ад на душата, и да ни удостои с неизказаните красоти и прелести на Небесното Царство. Непрестанно да плачеш над човека и заради човека, за това, че го побеждават безброй смърти, безброй грехове – това иска онзи свят и от теб, и от мен, и от всяко човешко същество. Защото, човече, с грехолюбието ти си смъртен, а с покайния плач възкресяваш себе си от всяка смърт, възкресяваш и своите ближни, тъй като всички сме едно духовно тяло (Еф. 4:4). Затова да стоим твърдо в свободата, която Христос, Пресладкият Господ, ни дарува, и да не се подлагаме пак под робско иго (Гал. 5:1), под игото на греха и смъртта.

Възкръсналият Господ е всичко за човешкото същество във всички светове: всичко най-хубаво, всичко най-добро, всичко най-истинно, всичко най-мило, всичко най-радостно, всичко най-божествено, всичко най-мъдро, всичко най-вечно. Той е цялата наша любов, цялата наша истина, цялата наша радост, цялото наше добро, целият наш живот; нашият Вечен Живот във всички Божествени вечности и безкрайности; нашият живот в този свят, който е пълен със смърт, и днес в този свят, в който има толкова много шум и врява против Възкръсналия Господ. В света е имало много бунтовници и Христови врагове. Много са и днес. Как е възможно това? Заслепени ли са хората? Какво оставя Христос на човека? Какво дава Той на човека? Дава му онова, което никой друг не може да му даде. Дава му спасение от греховната смърт, дава Вечен Живот, дава Вечна Истина, Вечна Правда, Вечна Любов. Това е, братя, което носи нас, християните, през този свят: радостта, че смъртта е победена.

И ние, ние, като християни, и днес, в този свят, когато гонят Господ Христос, се намираме в непобедимото воинство на Единствения Победител на смъртта, Господ Христос, носейки знамето на победата – а това е нашата вяра, нашата любов, нашата молитва, нашият пост, всички свети евангелски добродетели. Всичко това е наше оръжие и наша радост в този свят, пълен с мъки и ужаси. И ние, християните, и когато ни гонят в този свят, и когато ни убиват, благодарим на Господ Христос за победата над смъртта, за радостта, която ни е дал, побеждавайки смъртта заради нас: радостта, че всички ние ще възкръснем в деня на Страшния съд, и всеки ще получи според своите заслуги: или вечно блаженство, или велики мъки.

Човекът християнин в този свят единствен знае пътя на човека, единствен знае пътя на човешкия род, единствен знае защо Бог е сътворил този свят, защо живее в този свят, защо съществува този свят. Христовите врагове мислят: А, ще убием Лазар и свидетелите на Възкресението ще изчезнат. Днес чухте какво казва Евангелието: А първосвещениците се сговориха да убият и Лазаря, защото поради него мнозина иудеи ги напускаха и вярваха в Иисуса (Йоан. 11:53-54; 12:10-11). Да убият и Лазар. Ето, това са правели Христовите врагове по време на Неговия живот на земята, това правят и днес. Защото всеки християнин е Лазар – Лазар, който със своята вяра показва Възкресението, показва победата над смъртта, всеки християнин, който изповядва Възкръсналия Господ и вярва в Него. Ето, земята е пълна, цялата земя е пълна с тези Лазаровци! Не могат да бъдат унищожени всички християни! Ако и да умъртвят някого, ще възкръснем ние, другите, защото победата над смъртта е осигурена от Едничкия Победител на смъртта, Господ Христос.

Нека Благият Господ, по молитвите на Светия и Праведен Лазар и неговите Свети Сестри, да осигури Вечен Живот и на нас в Небесното Царство. Нека те ни подкрепят в нашите пътища към Царството Небесно. Нека ни водят и ръководят, та и ние, пълни с радост, възкресна радост, с радост, че смъртта е победена, радостно да бързаме от подвиг към подвиг, от мъка към мъка за Господ Христос, вървейки през този страшен свят. Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се (Фил. 4:4) – поръчва Апостолът. В днешния Апостол чухте: Радвайте се винаги в Господа. Винаги. Всъщност християнинът единствен в този свят познава истинската радост. Майката християнка действително познава истинската радост в този свят. Защо? Защото, като християнка, тя отглежда своите дечица, за да бъдат безсмъртни същества, отглежда ги за Вечен Живот, отглежда тях, които вечно ще бъдат с нея в онзи свят. Има ли по-голяма радост от тази? Със сигурност няма.

Затова, братя мои, основният грях, най-големият грях за човека е да не вярва във Възкръсналия Господ Христос. Един велик Светия, Свети Исаак Сирин, е казал: „Грях е нечувствителността за Възкръсналия Господ”. Когато човек не чувства потребност от Възкръсналия Господ – това е грях, това е основен грях. Ако човек не чувства потребност от Възкръсналия Господ, не чувства потребност Господ да го освободи от смъртта, тогава той целият е в смъртта, целият е мъртъв, целият смърди. Какво става с неговата душа? Душата смърди от грехове, от страсти, а той не иска Възкръсналия Господ. Това е грях, това е основният грях, който човек върши спрямо себе си! Това е убийство, това е самоубийство! Главното самоубийство е да не вярваш във Възкръсналия Господ, да не вярваш в своето възкресение. Човече, тогава какво остава от твоето тяло и твоята душа? Смрад, змиярник! В какво се превръща твоето тяло, когато слезе в гроба?

А ние, християните, свързваме всички свои чувства, всички свои мисли с Възкръсналия Господ Христос. Той изпълва нашите души с безсмъртни чувства, с безсмъртни мисли, със свети чувства и свети мисли. И човекът, който вярва в Христос, първото чувство, което има, е че той е безсмъртен, защото вярата във Възкръсналия Господ Христос е тази сила, която дава на човека усещане за лично безсмъртие. Какво е безсмъртието? Същият този Светия, Исаак Сирин, отговаря, че безсмъртието е чувство за Бога . Когато човек почувства Бога, тогава той чувства, че неговата душа е безсмъртна, че той е безсмъртен и живее като безсмъртен. Труди се да угоди на Бога, защото живее по Божиите заповеди, живее според Христовото Свето Евангелие. Това е, което отличава нас, християните, от всички останали хора в този свят. Това е, което дава радост на нас, християните, в този свят, което дава вечна радост и в този, и в онзи свят. За да можем ние, бързайки след Победителя на смъртта, Господ Христос, намирайки се в Неговото воинство, да победим всичко, което е смъртно в нас и около нас, да победим всяка смърт, а това значи да победим всеки грях и всеки дявол.

О, Свети победителю на всички смърти, на всички грехове, Праведни Лазаре, помогни и на нас да победим всички грехове на своята душа – най-големите свои врагове, да победим всички убийци на своята душа, всички дяволи и да възкръснем в Твоята радост, радост, която никога не престава, служейки на Чудесния Господ, на Едничкия Победител на смъртта във всички светове, Иисус Христос. На Него чест и слава сега и винаги, и през всички векове. Амин.