Автор: свещ. Ивайло Борисов
Неволно си задаваме въпроса: дали човек като великия композитор Бетовен е имал отношение към вярата в Бога или не? Дали този музикален гигант, живял в епохата на Просвещението; в епоха, през която разумът е бил на пиедестал, е отричал съществуването на Бога?
Роден на 16 декември в гр. Бон през далечната 1770 г., Бетовен произхожда от род на музиканти, като първият му учител по музика е неговият баща.
И като споменахме деня на раждането му — знаете ли откъде черпим сведение за това? От запазена бележка в регистъра на бонската църква „Св. Ремигий“, в която е отбелязано, че Лудвиг Бетовен е кръстен на 17 декември 1770 г. Смята се, че детето е родено ден по-рано, тъй като тогава детската смъртност е била висока и децата са кръщавани веднага.
Неслучайно наречен виенски класик (наред с Хайдн и Моцарт), този надарен мъж прекарва десетилетия в музикалния център на Европа — Виена, където се радва на покровителството на редица аристократи. Забележете обаче, че пред тях той се държи на положение — композиторът е бил наясно с възможностите си.
Въпреки музикалния си гений той не успява да създаде собствено семейство и да има деца — ако, разбира се, не броим за такива десетките му вдъхновени произведения.
Най-голямата драма на композитора обаче е, че в началото на XIX в. той започва да оглушава. Заради това в по-късните си години става избухлив и мрачен. През 1819 г. общуването му става само писмено — чрез т.нар. „разговорни тетрадки”.
С времето слухът на Бетовен дотолкова отслабва, че в края на премиерата на своята великолепна Девета симфония той не може да чуе овациите на публиката, а се обръща, за да види бурните ръкопляскания на присъстващите.
Последните месеци от живота си Бетовен прекарва на легло. Умира на 26 март 1827 г. на 56-годишна възраст. По време на погребалната му процесия из виенските улици се събира многохилядно множество. Опелото му е извършено в църква и е погребан при разширен католически обред, включващ и реквием.
Както споменахме, без запазените данни в църковния регистър вероятно дълго бихме се лутали в издирване на рождената дата на гения.
Нека не забравяме, че и бащата на композитора, и самият Лудвиг служат при двора на архиепископа, а един от първите учители на Бетовен по орган е добродушен францискански монах.
В своето Хайлигенщатско завещание, писано в началото на XIX в., Бетовен отбелязва: „Господи, ти виждаш до дъното на душата ми, знаеш, че тя таи любов към човечеството и желание да бъда добър“. От същия документ разбираме и какво е било отношението на композитора към ближните — той пише на своите братя: „Внушете на децата си добродетелта — тя едничка може да направи човека щастлив, не парите. Говоря от опит“.
Единствената оратория, дело на виенския класик, носи името „Христос на Елеонската планина“ (1803) и е посветена на събитията около залавянето на Спасителя в Гетсиманската градина преди Неговата кръстна смърт.
Вярата на Бетовен в познаването на Бога с помощта на изкуството е важна тема в „разговорните му тетрадки“, а своята „Тържествена меса“ (1819–1823) композиторът счита за връх в творчеството си.
Освен ораторията и „Тържествената меса“ към духовните съчинения на Бетовен спадат и неговата Меса в до мажор (1807), както и цикъл от шест песни по стихове на немския поет Гелерт (1803).
Трябва да споменем, че благодарение на изкуството Бетовен е чувствал близостта на Бога до себе си. „Господ е по-близо до мен и изкуството ми — твърди композиторът — отколкото до други хора. Музиката е по-възвишено откровение от всяка мъдрост и философия.“
През пролетта на 1825 г. Бетовен се разболява много тежко, като в продължение на два месеца е бил близо до смъртта. Когато оздравява, в знак на благодарност в третата част на своя струнен квартет № 15 той пише: „Благодарствена песен към Бог за изцелението ми, в лидийски лад“.
Бетовен е имал вид на мрачен и труден човек. Не бихме могли да кажем, че той е бил смирен, като в писмата му се среща дори и ропот срещу Бога. Но само като си помислим за трудния му живот — детство с баща пияница, който го кара да свири постоянно; загубата на майка му, когато е млад; проблемите с настъпващата глухота, самотата — бихме могли да разберем как житейските обстоятелства са белязали характера на този гений.
Вероятно неведнъж в душата на Бетовен се е прокрадвал мъчителният въпрос защо Бог, Който го е надарил с такъв огромен музикален талант, е допуснал той да оглушее.
Преди смъртта си Бетовен приема св. причастие. Разбира се, трябва да имаме предвид, че Бетовен е кръстен в католическа църква. Тук е добре да си припомним думите на митрополит Иларион (Алфеев) за музиката на дълбоко религиозния Бах (когото Бетовен много ценял), че тя е основана на религиозен опит, който излиза извън конфесионалните предели и е общочовешко достояние.
Руският пианист Алексей Володин смята, че композитори като Шуман, Бетховен или Моцарт в момент на творчество са се издигали над себе си, всеки от тях е преодолявал в себе си човешкото, ставал е творец, във всеки от тях се е появявало нещо божествено.
Бетовен е лъкатушел по пътя на вярата — понякога е изпитвал възторг и преклонение пред Бог, друг път — гняв и съмнение. Но дарът Божий, който композиторът е разработил и запечатил в своите произведения, надхвърля слабостите му и свидетелства за безкрайната сила и слава на Господа. Трябва да признаем, че музиката на виенския класик, както и на всички велики композитори, е проповед в звуци. Проповед за това, че хармонията в цялото мироздание и животът на всеки един от нас е ръководен не от случайността, а от Висш божествен разум.
