Автор: свещ. Миладин Митрович
Източник: www.pravoslavie.ru/srpska
Превод: Татяна Филева
В многовековната традиция на своето съществуване Православната Църква винаги е придавала особена значимост, посвещавала е особено внимание на празника Благовещение. С пълно право можем да кажем, че по своето съдържание и спасителна истина, която носи в себе си, този празник наистина е изключително, неповторимо вселенско събитие в целокупната човешка история. Той не е само чудесно явяване на Архангел Гавриил на Богородица, но и ден, когато човечеството е посетила безмерната Божия Любов и с това му е възвестила всеобщото спасение на човешкия род.
Уникално е значението на личността и делото на Пресвета Богородица в историята на спасението на човечеството. От целия човешки род Тя е намерила милост пред Бога да бъде избрана като най-чистия и светъл съсъд и да приеме в Себе Си самия Бог. За великото дело на спасението Богородица е била избрана още от утробата на майка Си. Като малко момиченце, още на тригодишна възраст, била посветена на Бога, а след това прекарала целия Си живот в благочестие, пост, молитва и изпълнение на заповедите. А когато се изпълнило времето, в утробата на Богородица чрез Дух Свети бил непорочно заченат самият Син Божий. Затова Нейното дело по отношение на спасението на човечеството е безмерно велико, защото, раждайки Сина Божий, Тя открила тайната на спасението на всички хора. Светият отец Юстин Попович вдъхновено говори за значението на Пресветата Богомайка за спасението на човешкия род: всичко, което Господ Христос е извършил в този свят, е от Нея. Тя Му е дала тази човешка природа, Тя Му е дала нашата душа, дала Му е нашето сърце, дала Му е нашето тяло, за да спаси Той всичко това, за да изпълни с Бога всичко това, за да очисти, освети и обожи всичко това, и така човека, роденото човешко същество, да изпълни с най-голяма радост, с безсмъртна радост, с всерадост. И това, именно това е подвигът и делото на Пресветата Богомайка.
Всъщност днес, на празника Благовещение, Архангел Гавриил бива пратен от небето при Пресвета Богородица, за да Й съобщи благата и радостна вест за раждането на Спасителя на света. Откривайки Й, че заченатото в Нейната утроба ще бъде от Дух Свети, той свидетелства за велика небесна тайна, за тайната на тайните, която човечеството досега не е виждало. Тайната, че сам Син Божий по един изцяло свръхестествен начин, непонятен и непостижим за човешкия разум, ще се роди от Дева и ще стане подобен на хората. За това дивно ни говори и Свети Йоан Кронщадтски, че тайната на днешния ден довежда до изумление не само човешките, но и ангелските умове. И че самите те не могат да проумеят как Безначалният и Непристъпен Бог приема образ на раб и става човек, и при това не престава да бъде Бог. И наистина, това уникално събитие на небето и земята може да бъде разбрано само през призмата на вярата! Като всемогъщ Бог, Христос е могъл да устрои спасението на човека и по някакъв друг начин. Но Той избрал пътя на раждането и въплъщението от Пресвета Дева, казват светите отци, та по такъв начин да вземе на Себе Си грешната човешка природа, да я освободи от греха, а след това да я освети, обожи и възнесе на небето. Повредена от греха, отдалечена от Бога, човешката природа наистина се намирала в тежко състояние. Човечеството все повече тънело в духовна бездна и пропаст, и просто било необходимо да се случи едно такова вселенско събитие на Божия Промисъл, каквото е Въплъщението, което отново да издигне човека и да му възвърне първоначалното достойнство, дарено му от Бога.
В празника Благовещение се разкрива безмерната Божия любов към човешкия род. Желанието всички да се спасят и да достигнат до познание на истината било главният мотив за идването на Спасителя на земята. От любов Той сътворява света и човека, и от любов идва на земята, за да намери и спаси онова, което е изгубено и погинало. Неговата любов към нас става още по-голяма, като се има предвид, че Той по пътя на въплъщението приема на Себе Си човешки образ, тоест става подобен на нас във всичко, освен в греха. Така Бог слиза на земята и става човек, за да направи човека Бог по благодат и да го възнесе на небето. В това се състои и целокупната радост, и спасителната тайна на Благовещение: че божествената природа се съединява с човешката, та, по думите на свети Атанасий Велики, всички хора на земята да достигнат до обожение.
Днес е началото на нашето спасение, пеем радостно в тропара на Благовещение. В момента на въплъщението фактически се извършило и спасението на човечеството. В целия Стар Завет хората чакат утехата Израилева, очакват Спасителя на света. Всички хора живеят в надежда и очакване, защото пророците постоянно предсказват, че когато се изпълни времето, Бог ще изпрати Спасител. И тази велика тайна на Божия промисъл и грижа се осъществява днес. Архангелът казва на Богородица: Радвай се, Мария! Но радвайте се и всички хора на земята, защото Син Божий идва заради всички. Благата вест на Богородица е и блага вест на всички, които с нетърпение и жива вяра очакват Христос. Голямата пропаст между небето и земята, създадена от греха, вече не съществува. Утробата на Богородица спуска небесата на земята и осъществява вечна връзка и съюз между Бога и човека. След като Светата Дева приема в утробата Си Предвечния Бог, ние сме длъжни да подготвим сърцата си в тях достойно да се всели сам Господ. Така ние ставаме, по думите на свети апостол Петър, участници в божественото естество, „богове по благодат” (2 Петр. 1:4). А това става изключително в Църквата, където на човека се дава уникалната възможност чрез светите тайнства да се изпълни с благодатта на Светия Дух и да „достигне до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство” (Еф. 4:13). Тогава всички можем радостно да възкликнем с апостол Павел: „Вече не аз живея, а Христос живее в мене” (Гал. 2:20). Така празникът Благовещение широко ни отваря вратите на охристовяването и обожението на човека по благодат. Затова този ден е особен и спасителен, това е денят, когато всяка разумна твар с радост празнува и небесата се радват с всички.
Ние днес прославяме Пресвета Богородица, Която е поставила началото на нашето спасение. А прославяйки Нея, славим и хвалим Нейния Син, Който е благоволил да се всели в утробата Й и така да направи спасението леснодостъпно за хората. Но ние, хората, Я прославяме не само като посредница в нашето спасение, но и като искрена застъпница за целия човешки род. Тя и днес със Своето молитвено застъпничество непрестанно бди пред престола на Своя Син и усърдно възнася нашите молитви, подвизи, сълзи и въздишки. Със Своя небесен покров ни пази от всякакви беди, страдания, болести, скърби. Духовно ни ръководи към спасението, умирява всяко разногласие и раздор между хората, умъдрява верните, а маловерните води към познание на истината. Много отдавна, преди повече от две хиляди години, е поставен мост между небето и земята, който за цяла вечност свързва всички, които искрено желаят чрез него да достигнат до вечното Царство и живот с Бога. Затова в същото време празникът Благовещение е велика, спасителна тайна и безмерна радост, с която трябва всички да се радваме! Радвай се, Благодатна, радвайте се и всички хора, защото Син Божий става Син Човешки!
