БЛАГОВЕЩЕНИЕ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

514 0

Автор: св. свщмчк Тадей (Успенски), архиепископ Тверски
Източник: azbyka.ru
Превод: Пламена Вълчева

Имащият за престол небето и за подножие земята ще се вмести в девствена утроба? Този, Когото шестокрилите (серафими) и многооките (херувими) не могат да гледат, с една дума благоволи да се въплъти от нея (Стихира на „Господи возвах”, вечерня на Благовещение)*

До този момент Бог бил непознат за хората и не им се откривал напълно. Защото Божият Син — „сияние на славата и образ на Неговата ипостас“ (Евр. 1:3), Който според предвечния Божи съвет трябвало да им открие Бога и да ги съедини с Него, все още не се бил явил на земята. Но понеже „чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме“ (Деян. 17:28), хората от самото начало не спирали да търсят Бога, стремейки се да влязат в общение с Него. Затова някои от тях — езичниците — измисляли сказания за явяването на боговете под различна форма, макар тези измислици да нямали в себе си истински живот, както и всички останали лъжливи представи за боговете, сътворени от естествения разум. А на други, тоест на израилския народ, предопределен да бъде носител на Божиите обещания, Сам Бог се явявал. Но дори и тези откровения били само в образи и хората нямали ясно познание за Единния Бог в Три Лица, устройващ спасението на човеците чрез Божия Син. Но сега тайната, скрита от вечност в Бога, се открила: Божият Син „става син” на Дева. „Единородният Син, Който е в недрата на Отца“ (Иоан. 1:18), ставайки Емануил („Бог е с нас”), явил на света непознатия Бог (Деян. 17:23) и идвайки на земята, направил Бога видим и познат за хората. Тази велика тайна обаче не била съобщена на целия свят. Тя била възвестена в малкия, незначителен галилейски град Назарет на една бедна и никому неизвестна Дева от царствения Давидов дом, който по онова време бил умален, по думите на пророк Исаия, подобно на отсечен корен, чиято жизнена сила не е видима отвън, но се крие вътре в него (Ис. 11:1).

Защо това толкова значимо за света събитие не било открито на света? Защото хората от самото начало започнали да се противопоставят на Божия съвет за спасението на човеците.

Хората, бидейки създадени по образ Божи, не желаели да постигнат подобие на Бога по начина, който Той е определил, и противно на Неговата заповед, се съблазнили от обещанието да постигнат това, като вкусят от дървото за познание на доброто и злото, мислейки, че така сами ще станат подобни Нему. Ала престъпвайки Божията заповед и вкусвайки от дървото на познанието, те се отделили от дървото на живота. Бог ги оставил „да вървят по своите пътища“ (Деян. 14:16), за да могат сами да познаят колко лишени от живот са те. Измамени от желанието за познание и гордеещи се „с плътския си ум“, като мъдрували според „стихиите световни“ (Кол. 2:18,20), те станали неспособни да разберат предвечния съвет на Бога за спасението на човеците. Това обаче успяла да разбере една смирена Дева от народа Израилев. Занимавайки се непрестанно с четене на пророците, тя все повече се задълбочавала в разбирането на този съвет. И в нея възникнало естествено недоумение. Затова попитала ангела: „Как ще бъде това?“, тоест безмъжното раждане. Но все пак тя не позволила недоуменията да надделеят над простата вяра в богодаденото слово на Писанието. Изслушвайки уверението на Ангела: „Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени“, повече не разпитвала и смирено се покорила: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”(Лк. 1: 34-35, 38).

И в нас, братя, възникват немалко естествени недоумения относно предметите на вярата. Когато тези недоумения закрепнат повече, отколкото трябва, те охлаждат вярата ни в богооткровеното слово на Писанието и отделяйки ни от него, ни отделят от истинския живот. И ако прекомерно пресилим значението на тези недоумения на нашия естествен разум, можем да стигнем до онова, до което някога е стигнал езическият свят, воден от своя естествен разум, тоест да стигнем до съзнанието, че истината е непознаваема за човека. Подобно съмнение не можело и не може да служи за основа на живота. Ако не позволим на тези недоумения да победят вярата ни в словото на Свещеното Писание, тогава истината, макар и частично, все повече и повече ще ни се открива: Бог, Който е основата на цялото битие и Когото напразно търсели езическият свят и неговите философи, не само ще се открива на нашето познание, но и ние ще живеем в Него и в собствената си душа ще усещаме близостта Му. Амин.


*Минейник на български език, том I, прев. акад. Методий Григоров, второ допълнено издание, Сливен, 2012