Автор: свещ. Августин Соколовски
Източник: www.jesus-portal.ru
Превод: Пламена Вълчева
Събитието на Благовещението има пряко отношение към нашето спасение и затова се споменава в Символа на вярата. „Вярвам (…). И в един Господ Иисус Христос (…); Който заради нас човеците, и заради нашето спасение слезе от небесата и се въплъти от Дух Светий и Дева Мария, и стана човек.“
В главното песнопение на празника, в неговия тропар, Благовещението е наречено „Начало“ на нашето спасение. Словото, което Ангелът възвестил на Дева Мария, преподредило хода на историята. То преобърнало логиката на света и видоизменило същността на миробитието. Човекът за разлика от животинския свят и от света на природата има ясното съзнание за своята смърт. Вестител на това съзнание е езикът. Човешкото слово е Ангелът на смъртта, който свежда това съзнание до всички хора.
Архангел Гавриил възвестил на Мария зачатието на Спасителя на света чрез Дух Свети. Прогонвайки смъртта от миробитието, благовестието на Ангела и човешкият отговор на Дева Мария, нейното съгласие с ангелското благовестие, превърнали словото в обиталище на Живота. Словото се превърнало в знамение, в топос на силата, в инструмент на спасението. Чрез Словото на Църквата — когато човекът, водата, елеят, хлябът и виното биват осенени от Словото на Писанието — се извършват Тайнствата. Те са знаци за опразването на смъртта, носят в себе си живот и даряват живот в изобилие (Иоан. 10:10).
Всички ние сме не просто част от този свят, ние сме плът от плътта на нашата планета. Светът обаче живее свой живот, светът следва свой път. Той има свои очи, свои чувства, свой ум, свои инстинкти, своя възраст. Светът се е състарил, той е остарял. Той не чува добре и почти не вижда. Уморява се да мисли. От инстинктите му се е запазил само инстинктът за самосъхранение. Самотен и изолиран, светът се опитва да преживее, да се съхрани, дори с цената на това самият той да се превърне в едно напълно изолирано биологично съществуване. Без околна среда, без роднини и приятели, без самия себе си.
Както всяко действително историческо събитие в историята на спасението, така и Благовещение трябва да се разгърне в историята на света. В противен случай светът стремително ще остарява и умира. Ще върви към разруха. Ще се огъне под тежестта на всички болести и катастрофи. Думата „благовещение” означава вест. Тя е синоним на „възвестяване”. След Възкресението на Господ Иисус Христос възвестяването, т.е. благовестието бива поверено на Църквата. И се изпълнява в мярата, в която Църквата като единно цяло и като общество на верните продължава да възвестява Благовещението. „Каквото е душата за тялото, това са християните за света“, се казва в един от първите християнски текстове — „Послание до Диогнет”.
Църквата — това сме ние. Ангели на Господ Иисус Христос, вестители на Предвечния Съвет. Възвестители, от чиито уста трябва да излезе благата вест за спасението, вестта за това, че в света има Господ и че Господ е дошъл в този свят. Светът ще бъде спасен и обновен. Господ ще превърне този немощен и стар свят в млад и силен свят. Търпящият разруха свят ще устои. Благата вест за света е благовестието, че Господ пак ще дойде. Светът трябва да се превърне в нов свят. А вселената да придобие безсмъртие. Да стане нова, млада, красива. Да се превърне в Тайнство. „Радвай се, благодатна, Господ е с теб“. В Пресвета Дева Мария тези думи възвестяват бъдещето на вселената.
