Благовещение

5521 0
voiden

Войден Божков 

„Радвай се, Благодатна! Господ е с Теб;
благословена си Ти между жените.”
(Лука 1: 28)

Братя и сестри,

Днес е Благовещение – това е денят на Благата вест: на това, че се намери в целия човешки свят една Дева, вярваща толкова силно в Бога, способна на толкова дълбоко послушание и доверие, че от Нея можеше да се роди Божият Син.

Но преди още човечеството да познае Бога – Господ наш Иисус Христос, в човешките сърца и умове зовът за благата вест отекваше неотменно.

Надеждата за „благата вест на спасението” е толкова древна, колкото и човечеството. Още в книга Битие (3гл.) Бог даде на изгонените от рая прародители обещанието за Месия. Във вековете на старозаветния свят то беше надежда и утеха. Езическите философи смятаха, че единствената възможност за спасение на човека е идването на „Син Божий”. За евреите благата вест пък беше цел и смисъл на съществуване, защото тя олицетворяваше божията милост и предназначение, която Господ им бе възложил още по времето на старозаветните патриарси. Цялата твар тръпнеше в очакване за идването на Месия. И ето, в един ден преди 2000 години, всичките надежди на целия човешки род, на цялото творение бяха изпълнени.

Осъществяването на благата вест стана чрез съдействието на Бога и човека. Така Въплъщението не е дело само на Отца, на Неговите сили и на Неговия Дух, но също и дело на волята и вярата на Пресветата Дева. Без съгласието на Пречистата, без съдействието на нейната вяра, този замисъл би бил толкова неосъществим, колкото и без участието на Трите Божествени Лица.

Боговъплъщението бе предходено от примирение, чрез съгласие. По този начин „Бог стана човек, за да може човекът да стане бог по благодат!” (Св.Ириней Лионски)

Но, за да разберем този велик акт на любов между Бога и човека нека да насочим вниманието си към жената, благодарение, на която стана възможно божието идване в света, а именно – св.Богородица. За нея светите отци са изписали томове литература, но въпреки всичко тайната на благата вест се разкрива само, когато подходим към нея с вяра… Прочитайки библейския разказ за „Благовещение”, няма как да не ни направи впечатление именно християнската добродетел „вяра”.

Тук долавяме разликата между колебливата – макар и дълбока – вяра на Захарий, бащата на св.Йоан Предтеча, и вярата на Божията Майка. На Захарий също му бе възвестено, че жена му ще роди син – по естествен начин, въпреки напредналата й възраст; и ето думите му: „По какво ще узная това? Аз съм стар, па и жена ми е в напреднала възраст.” (Лука 1:18)

Божията Майка поставя въпроса само така: „Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?” (Лука 1:34)… И на думите на ангела Тя отговаря с пълно себеотдаване в Божиите ръце: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти”. (Лука 1:38)

Богородица наистина предаде на Бога Своя живот и воля, приемайки с вяра – тоест с непостижимо доверие – вестта, че Тя ще бъде Майка на въплътения Син Божий. За Нея праведната Елисавета възклицава: „блажена е, която е повярвала, понеже ще се сбъдне казаното й от Господа.” (Лука 1:45)

В Божията Майка ние виждаме изумителната способност да се довери на Бога докрай; но тази способност не е природна, не е естествена: такава вяра може да се придобие само с подвига на любовта към Бога. Подвиг, на себеотрицание, за който св.отци казват: „Пролей кръв, и ще приемеш дух…”.

Св. Дева Мария ни даде пример за мълчаливо, незабележимо и саможертвено служение на Бога.

В своите песнопения Църквата подчертава вселенското значение на Божията майка, наричайки я:, „Небе”, „Небесни двери”, „Двери на спасението на света”, „Храм на Божеството”. Като приема Христос, Божията майка става „еднокръвна” с Него. С обещаното и изпълнено Бовъплъщение и реализирането му чрез съдействието на пресветата Богородица ТЯ стана “Одигитрия”, т.е. Пътеводителка, която проправя пътя на Църквата в света.

Христос казва за Себе Си, че е „път ”, защото е Богочовек и в този смисъл Той е единствен. Пресветата Дева е първата, тя върви пред човешкия род и всички я следват. Тя ражда Пътя и е сигурната посока, „огненият стълб”, който ни води към новия Йерусалим.

Братя и сестри,
„Днес е начало на нашето спасение”, – това начало е събитието, с което всичко започна, мигът, когато Синът Божи стана Човек, когато Творецът слезе при Своето творение, и стана великото чудо – съединението на творението и Твореца.

Благовещението е радостната вест, която св.ангел донася на Дева Мария, но не само на нея, а на целия свят.

Нека да изпълняваме всички Божии заповеди и особено старателно — Божията заповед за изпълнение на вярата! Тогава всички плодове на Благовещението: избавлението от проклятието, съединяването с Бога и райското блаженство ще бъдат наше достояние. Тогава още тук, намирайки се в плът, ще изпитваме по-голямо блаженство дори от онова, което са изпитвали първите хора в рая…

И сега, нека всички, цялото Тяло Христово, цялата Църква, вселенски да възпеем Богородица:
„Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!”(Лука 1:28).Амин.