БЛАГОВЕЩЕНИЕ

382 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Не хлебом единым”

Превод: Пламена Вълчева

На 25 март — 7 април по стар стил — Църквата празнува едно от най-важните събития в историята на човечеството и в историята на християнството. Празникът се нарича Благовещение и неговото наименование само по себе си свидетелства за изключителното му съдържание. Книгата, в която са описани животът и учението на Господ Иисус Христос, се нарича Евангелие. На гръцки „евангелие” означава „блага вест”. Следователно думата „благовещение” представлява синоним на наименованието на най-важната книга, дадена ни от Бога за наше спасение.

Съдържанието на празника оправдава неговото наименование. Неслучайно тропарът на Благовещение, централната молитва на празника, започва с думите: „Днесь спасения нашего главизна” — днес е началото на нашето спасение — „и иже от века тайнства явление”, тоест на света се явява онова тайнство, онази тайна, която е била предвечно предопределена от Бога за спасението на света. Следващите думи на тропара разкриват съдържанието на тази тайна: „Сын Божий Сын Девы бывает” — Второто Лице на Светата Троица, Божият Син, става Син на Дева „и Гавриил благодат благовествует”. Архангел Гавриил съобщава на Девата и на всеки един човек благата вест за Божествената благодат — за благия дар на Божията любов към света. Както е казано в Евангелието от Йоан: „Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен” (Иоан. 3:16).

За Благовещението се разказва в Евангелието от Лука. Евангелист Лука бил лекар и художник. Преданието разказва, че на неговата четка се дължи първото иконописно изображение на Божията майка с Младенеца в ръце. Това свещено изображение представлява праобраз на многобройните Богородични икони, дълбоко почитани и обичани от нашия вярващ народ. В никое друго Евангелие не се среща толкова подробно повествование за Дева Мария, както в Евангелието от Лука. Неслучайно първите две глави на това Евангелие понякога се наричат „Евангелие от Мария”. Една благочестива мисъл ни подсказва, че когато евангелист Лука рисувал образа на Божията майка, навярно тя самата му е разказала голяма част от онова, което той е описал в своето Евангелие.

„Изпратен бе от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет” — така започва евангелистът това свое повествование. Същият Архангел преди това благовестил на свещеник Захария за раждането на Йоан Кръстител, казвайки му: „аз съм Гавриил, който предстоя пред Бога, и съм пратен да говоря с тебе” (Лук. 1:19). Същият този сияен Божи вестител бил изпратен от Бога в Назарет „при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам”. В едно от песнопенията на празника Благовещение се пее: „Совет превечный открывая Тебе, Отроковице, Гавриил предста, Тебе лобзая и вещая”. Архангелът застанал пред Богоотроковицата и като я приветствал, ù открил „предвечния съвет”, предвечното решение на Светата Троица за нейното Богомайчинство. Този „предвечен съвет” е изобразен по удивителен начин от преп. Андрей Рубльов в неговата боговдъхновена икона „Света Троица”.

По-нататък евангелист Лука казва: „Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.” Макар да била израснала близо до Бога и да Му била отдала и посветила целия си живот, Дева Мария се изпълнила със смут от явяването на небесния вестител и от неговите думи: „А тя, като го видя, смути се от думите му”. „И рече ù Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога.” Какви забележителни думи, каква божествена похвала, какво признание за нейния подвиг и за подвига на поколенията, които я подготвили да стане Божия майка! „Ти намери благодат у Бога.”

Девата, при която дошъл Архангелът, била сгодена за мъж на име Йосиф. Праведният старец Йосиф, пазител на Дева Мария и на нейния Божествен Син, бил неин обручник, а не съпруг. Затова все още изпитвайки трепет и смут, „Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?”. „Ангелът ù отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.” Цялата плеяда старозаветни праведници очаквали именно тази паметна минута. Тя поставила началото на Новия Завет между Бога и човека. Решението зависело от Девата, от проявлението на нейната свободна воля. Зависело от онази, която Църквата нарича „Втора Ева” и която била предопределена да послужи за изкуплението на първата Ева, прамайката на човечеството. И ето, от името на всички поколения, живели преди нея, и на всички поколения, които щели да живеят на земята до края на историята, Девата отговорила на Ангела: „ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти.”

Радио Свобода”, 9 април 1989 г.