Автор: Калужски и Боровски митрополит Климент (Капалин)
Източник: eparhia-kaluga.ru
Превод: Пламена Вълчева
Успението на Божията Майка е навярно най-удивителният църковен празник. По своето съдържание той отразява повече от всяко друго новозаветно събитие благодатния покой на царството небесно. Защото в него участва Пречистата Дева, която сред долината на плача — нашия земен свят — е придобила цялото съвършенство на добродетелите. И във вечния живот сега е украсена с „любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание” (Гал. 5: 22-23). Ето какво е упокоението в Бога!
Съвременното общество не обича покоя. Мнозина го отхвърлят, насищайки се с безкрайния поток от информация. Други, увлечени от езическата митология, не желаят покой дори и след смъртта. Както се пееше в една светска песен: „Вечният покой надали ще възрадва сърцето”. И днес под покой превратно се разбира самоуспокоение. Адептите на йога и на други източни практики искат да го открият в самите себе си. Христос обаче предлага на хората друг вид покой (вж. Мат. 11:29-30). Това е благодатната безметежност на придобитата в Бога святост.
Обсебеността на човека от житейските грижи, т.е. многопопечението и опечалеността са еднокоренни думи и неразделни спътници, които се пораждат взаимно. Човекът се огорчава, когато замисленото от него не се осъществи, и от скръб се впуска в нови начинания, повторно преживявайки вътрешно опустошение, защото „световната скръб докарва смърт” (2 Кор. 7:10). От този омагьосан кръг съществува изход за всеки човек — и за малкия, и за големия. Изходът не е в това човек да се откаже от задълженията си, да прекъсне отношенията си с хората или да се затвори в себе си. Съвсем не. Той трябва да изглади отношенията си с Бога и на Него да възложи грижите си (вж. Пс. 54:23).
Богородица, апостолите и светиите са живели сред много хора и са се трудили немалко, но сърцата им са били постоянно обърнати към Бога и на Него те са посветили всяка своя стъпка. По този начин, сред земните си задължения, те са придобили благодатния покой на царството небесно, защото „скръбта по Бога произвежда неизменно покаяние за спасение” (2 Кор. 7:10). Монашеският род, който води началото си от Пресветата Дева, от древни времена е възприел нейния духовен опит относно упокоението на сърцето в Бога. Преподобният авва Доротей, обяснявайки Христовата заповед да не се грижим за утрешния ден (срв. Мат. 6:34), ни призовава да изоставим човешките разсъждения и да възложим упованието си на Господа, „Който прави много повече от онова, което можем да си представим”.
Всички ние търпим изпитания и несгоди в живота си, чиято тежест има субективен характер. Дева Мария е преживяла кръстната смърт на Божия Син и е съхранила последните думи на Христос към Бога: „В Твоите ръце предавам духа Си” (Лук. 23:46). Всички християни казват тези думи преди лягане за сън. Но е нужно човек действително да се съразпне с Христос, изпълнявайки Неговите заповеди (вж. Гал. 2: 19-20) в живота си, за да почувства в пълнота тяхната благодатна сила.
Иконата на празника Успение Богородично символично представя пълната отдаденост на Божията Майка на Господ чрез образа на Мария в ръцете на Христос. И аз пожелавам на всички хора подобно на Небесната Царица и по нейните молитви да достигнат този благодатен покой в Христос чрез единствената спасителна грижа — да угаждат на Бога.
2017
