Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
Има такъв разказ в съвременната православна традиция. Три момичета, пресичали железопътна линия и се оказали между релсите, по които преминавали влакове с висока скорост, но останали живи. Близо до тях стояли бесове и разочаровани горещо спорели. Упреквали се взаимно, че не успели да погубят момичетата. Единият казал на другия: „Ти защо не блъсна първата под влака?“. Той отговорил: „Нямаше как. На гърдите си носеше кръстче.“ Другият попитал: „А ти защо се забави? Втората беше без кръст!“. Запитаният отговорил: „Тя, макар да нямаше кръст, се прекръсти и така се огради с него“. Един бяс попитал: „А третата? Тя беше невярваща!“. Запитаният отговорил: „Не успях, защото, когато излизаше от дома си, майка ѝ я прекръсти, благослови я и изрече: „Върви, Бог да е с теб!“.
Нека този необикновен разказ не само ни накара да се замислим, но и да ни извади от ритъма на почти постоянната топлохладност, за да погледнем на изреченото с повече дълбочина и чиста духовност. Защото малцина от нас следват утвърдената от векове православна традиция, а мнозина подценяват значението на родителското благословение и прекръстване на децата си.
В този забързан свят на размиващи се ценности и откровената им подмяна с други остават все по-малко опори, които ние в злободневието си да не сме опошлили с безкрайните уговорки на разпиления съвременен човек. Но този случай не е някаква отживелица, а проява на чиста, православна духовност. Нека да се върнем към корените си и да се опитаме да почерпим от извора с живата вода. Благословеният от небето носи този свят дълг да благославя всички и всичко. Той е призован и призван да бъде посланик на Спасителя в този пропит от грехове свят.
Духът на Стария и Новия Завет е пронизан от този призив. Още от дълбока древност звучи: „Да те благослови Господ и да те опази! да погледне милостно към тебе Господ със светлото Си лице и да те помилува! Да обърне Господ към тебе лицето Си и да ти даде мир!“ (Числ. 6: 24-26). А св. ап. Павел горещо наставлява: „Благославяйте вашите гонители; благославяйте, а не кълнете“ (Рим. 12: 14). Това е проява на истинска духовна любов и откровение от Дух Свети. А щом християнинът е призован така да отговаря на враговете си, колко повече на близките и най-близките, с които Бог го е свързал. И особено на своите деца!
В светото Православие бащиното и майчино благословение има много мощна и богата традиция. От векове то се е превърнало в част от патриархалния морал и нещо важно в бита на младите хора и нищо не се е вършило без него. А това е не просто отражение на петата Божия заповед „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“. Превърнало се е в „условие, без което не може“ да се осъществи широкият спектър от дейности в ежедневието — от тръгването на път до започването на нова работа, напускането на дома и встъпването в брак. Това е така, защото нашите предци не само са вярвали горещо и истински, но и са живели Закона Божи и са спазвали извечните духовни закони.
Родителското благословение е не просто израз на добро домашно възпитание, но и искрена проява на практическо смирение и послушание пред онези, на които Господ Бог ни е благословил да бъдем деца и следовници. Свята е властта на родителите и тя е призната от всички религии и общества и особено в съкровения свят на светата Църква. Благословението съчетано с прекръстване носи непобедима защита срещу всяко зло. Особено сега, когато общуването между поколенията е много по-трудно в сравнение с преди. В обществата всички авторитети вече са преоценени и типичен пример за това е авторитетът на родителя. Истински подвиг е да умееш да общуваш с детето си и да изградиш атмосфера на доверие и взаимно уважение. Опитът подсказва, че ако това бъде постигнато, то е плод на много психология, прилагане на гъвкави подходи и търсене на какви ли не решения, понякога причудливи и дори непознати за предходните поколения. Доброто общуване в семейството се е превърнало в привилегия.
Семейната практика изобилства от примери на домашно насилие, взаимни обиди, схватки от всякакъв характер и дори изречени проклятия или най-малкото груби и грозни обиди, защото се засяга особено деликатната област на семейните и интимни навици на хората, която се превръща в арена на сблъсък на наранения ненаситен егоизъм и желанието за превъзходство над другия. За съжаление, на всяка цена и с цената на какво ли не.
Мирът в отношенията е особено крехък и все повече хора приемат горчивия извод, че срещу традиционното семейство като основен стълб във възпитанието на личността се води дълга, целенасочена и упорита борба, за да се разпадне то като морален стожер и камък за оформянето на истинската ценностна система, такава, каквато са ни я завещали предците. Семейството се е превърнало в мишена на всякакви разрушителни доктрини в настоящата „Ера на Водолея“. Затова и служителите на мрака и слугите на лукавия се опитват по всякакъв начин да го принизят и унищожат.
Не само е полезно, но и е спасително да благославяме и прекръстваме децата си — не само външно и небрежно, но и с искрена молитва и с ясното съзнание за духовната роля, която тя има. Това е борба и защита срещу стихиите на враждебния свят и оръжие срещу неспирните атаки на поднебесните духове на злобата.
Не е нужно да бъдем словесни виртуози и да използваме сложни духовни конструкции, а със сърдечна молитва да изречем: „Бог да те благослови!“, „Върви с Бога!“, „Бог да е с теб“ и да ограждаме с кръстно знамение децата си, като изричаме: „В името на Отца, и Сина, и Светия Дух“. Кръстното знамение е първото и най-сигурно оръжие за защита срещу атаките на врага на човешкото спасение. Още повече, ако е извършено с жива вяра и топла родителска любов към тези, които са плът от плътта и кръв от кръвта ни.
С това ще изпълним своя дълг пред Бога и децата си, като се стараем не само да им дадем добро домашно възпитание, но и се погрижим за тяхната реална защита и за спасението на душите им. Нещо повече, ще дадем пример, който те да предадат на децата си и ще утвърдим и продължим една свята и съкровена традиция. Така ще бъдем истински верни не само в голямото, но и в малкото, но толкова важно и значимо — да влезем в ролята си на истински православни родители, които не само обичат децата си, но и ги отвоюват с всички сили от „злобата на деня“ и неизбежните предизвикателства пред всеки от нас.
Нека преосмислим подценяваната, но проверена традиция и да се вкопчим в устоите си, за да понесем студените ветрове на съвременния почти изцяло демонизиран свят и да останем достойни синове и дъщери на майката Църква.
