БЛАГОСЛОВЕНИЕТО НА НАШИЯ КРЪСТ

1759 0

razpjatieЛимасолски митрополит Атанасий

Превод: Биляна Гълъбова

Първоизточник: : www.pravoslavie.ru

В православната църква болката и всякакъв вид страдание за вярващия човек съвсем не изчезват, а приемат съвършено ново достойнство, те се преобразяват чрез страданието. Чрез нашето мъжество, търпение, с нашите молитви и постоянното помнене на Бога тази горчива чаша постепенно се преобразува в сладката чаша на безсмъртието. Именно затова болката за християнина вече не представлява източник на страх и ужас, а се превръща в едно широко поле за подвиг и борба. Да вземем пример от спортиста, който бяга и побеждава на състезания: когато получи наградата за победата, от радост забравя целия напрегнат труд на подготовката за състезанията. Така и воинът Христов, предвиждайки „искащата да се открие Божия слава” и бъдещата награда в Царството небесно, забравя горчилката на страданията и самата смърт.

Следователно, ние трябва великодушно да понасяме този „бяг” на предстоящия ни подвиг на претърпяване на изкушенията, скърбите и изпитанията, просейки подкрепа и утешение от Спасителя, „имайки пред очи началника и завършителя на вярата – Иисуса, Който, заради предстоящата Нему радост, претърпя кръст” (Евр. 12:2)

И страданието, този велик дар на хората от Бога, ако го приемаме правилно, ще стане за нас причина за благословение. Каквото и да претърпим в този век, нищо не може да се сравни с бъдещата награда в Царството Божие, както казва ап. Павел: „Защото мисля, че страданията на сегашното време не са нищо в сравнение с оная слава, която ще се яви в нас” (Рим. 8:18). Ако пък някой поиска още в този живот да получи отговор на въпроса по каква причина Бог Е допуснал за него едно или друго обстоятелство, то умът му непременно ще се напълни с хиляди въпроси „защо?”; ако пък гледа на своите болки като на необходимо изпитание, изпратено му от Бога или за очистване, или за усъвършенстване, или за да получи венец в бъдещия живот, то той ще приеме чашата на страданието като благословение от ръката Господня. 

Господ ще преобрази болката и от проклятието ще сътвори благословение

Ето отговора на човек от Бога. Господ не дава на човека лъжовни обещания, че ще унищожи страданието, а му обещава, че ще преобрази болката му и от проклятието ще сътвори благословение и утеха.

Никой да не си мисли, че светиите не са изпитвали страдания и не са били подлагани на телесни болести. Като доказателство ни служат словата на св. Исаак Сирин, който в една от творбите си казва: „Виждаш ли тези безчислени полкове светци на църквата? Никой от тях не се е въздигнал на небето, живеейки в удоволствия, а всички са се въздигнали с много скърби”, търпеливо носейки пратения им от Бога кръст.

Всеки от нас носи своя кръст, всички ние, абсолютно всички без изключение, които и да сме, каквото и положение в обществото да имаме, в който и край на земята да се намираме. Но дори и ако на някои Господ не изпраща кръста на претърпяването на болестите, при всички положения те са подложени на различни скърби, удари, носят кръста на своите грехове, борят се с вътрешния си враг – „ветхия човек”, който ги измъчва.

В този тъмен, безкраен простор само Единственият може да освети нашия път, и този Единствен разбира се е нашият Господ Иисус Христос, разпънат на кръста заради всеки един човек, Светлина и утешение за хората, понесли своите кръстове, следвайки Го. Това е Този, Който се обръща в св. Евангелие към всички скърбящи, болни и страдащи: „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя” (Мат. 11:28)