Благословението на Пречистата

454 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Когато разговарял с идващите при него поклонници в Троице-Сергиевата лавра, един от забележителните старци на руското православие на 20 в., старецът Захария-Зосима, често изричал: „Без благословение от Небесната Царица, чеда мои, не започвайте да правите нищо. А щом завършите работата, отново ù благодарете — на нашата скоропослушница и помощничка във всички добри дела“ („Велики руски старци”, т. 1, стр. 416). По този начин той ги наставлявал да се обръщат към Пречистата Дева с искрена молба за благословение преди всяко малко или голямо начинание от духовен и светски характер, което са решили да извършат. В други случаи старецът се обръщал към православните вярващи с кратко обяснение: „Пречистата Майка дава Христа на душата. Моли се усърдно на Пресветата и ще бъдеш със Сина ù. Запомнете тези думи“(пак там).

Това звучи като истинско откровение, защото е насочено към съкровения свят на човека, за да просвети неговия ум дълбоко искрено и мистично в рамките на личния духовен опит. Откровение, поразяващо не само със своята категоричност, но и със своя христоцентризъм. През цялото си земно битие, а и след успението си Пресветата Дева винаги, абсолютно винаги, насочвала вниманието и духовния взор на молещите се не към себе си, а към своя Син. Не само не искала никаква слава за себе си, но и избягвала всякакви почести още докато била в плът, трудейки се в молитва. Тя е пример за дълбоко послушание към волята Божия за всеки човек.

Интересно защо тези напътствия и наставления се отнасят не за Всемогъщия и Всемилостив Бог, Който е Отец на всичко видимо и Подател на невидими и видими блага, а за Неговата Майка? Не е ли това някаква ерес или суеверие, което се е утвърдило в църковната практика? А и защо толкова години след  светоотеческия пример и личния завет на този руски Божи угодник то се възприема в църковните среди спокойно, без никаква канонична съпротива и без да представлява съблазън за никого?

Ясният и прецизен статут на Мария, майката на Иисус от Назарет, Който е Син Божи и единствен Спасител на човечеството, е уреден от Третия Вселенски събор през 431 г. в Ефес, на който светите отци, след усърдна молитва и наставлявани от Светия Дух, са приели да я наричат не просто Христородица и майка на Иисус Христос, а Богородица, всепризната и прославяна навсякъде Майка Божия. Нейната олтарна икона на иконостаса се поставя винаги отдясно на царските двери като отражение на небесната йерархия, където тя стои неотстъпно до Престола на своя Божествен Син и умилително се моли за падналото човечество и за всеки, който се обръща към нея за помощ и закрила.

В светото Православие Пречистата Дева е първа след Света Троица — Отец, Син и Дух Свети — и е призната за „по-почитана от херувимите и несравнено по-славна от серафимите, нетленно родила Бог-Слово…“. Почитта, която ù се отдава, е несравнимо по-висша от тази към което и да е друго Божие творение. Нейното застъпничество пред Бога е не само по-силно от това на останалите светии, но тя е наречена още „Пречиста и Пресвята Майка Божия”.

В своята „Еклесиология“ св. Юстин Попович излага тезата, че понеже е майка на Иисус Христос, Спасителя на света и основател на светата Църква, Богородица е майка и на цялата Църква, на цялото мистично Тяло Христово. Майка на земната Църква, воинстваща сред стихиите на този грешен свят и майка на небесната Църква, победилата греха и смъртта на Небето.

Тази теза е възприета в практиката  от един от забележителните боговидци на съвременното православие в Сърбия, старецът Тадей Витовнишки (1914-2003), който се обръщал към Богородица с дълбоко благоговение и наставлявал православните вярващи да я възприемат по този начин в своя личен духовен живот.

В средите на съвременното богословие в Източната и Западната църква се изтъква на преден план твърдението, че тя е не просто Царица Небесна и най-силна застъпница пред Господ Бог,  но и майка на всяка християнска душа, изповядваща учението на нейния Син  — Иисус Христос, Син Божи и Спасител на света.

В Новия Завет името ù се споменава сравнително рядко, а присъствието ù е някак странично и неразгърнато в пълнота. Но в мистичния опит на светото Православие от ранната Църква до наши дни, благодатният ù  образ присъства в различни апокрифи, видения и наставления на бележити мистици и подвижници в света и пустинята.

Акатистите, молитвените канони и молитвите от обикновените молитвеници, както и православно богослужение и целият богослужебен кръг с възхита и преклонение се обръщат към тази, която със свято смирение откликва на Божия повик, предаден ù от св. архангел Гавриил  и с кротко „Да“ се съгласява на нещо непознато в духовната история на света — да вмести Невместимия.

В едно свое слово св. Николай Кавасила изрича в мистичен възторг: „Света Богородица е по-свята от „светая-светих“”. Нещо, което е не само недопустимо, но и немислимо в традицията на юдаизма и духа на Стария Завет.

Цялото Свещено Предание блика  от примери за чудотворните  ù  намеси след отправени молитви и просби към нея. Тогава, когато хората са имали нужда от помощ в обикновени или в крайно тежки житейски ситуации, както и по въпроси на своето спасение, по невероятен и необясним начин, Пресветата Дева е давала не само правилния, но и най-благодатния изход.

Красноречив пример за това е нейната намеса на 1 октомври 910 г., когато в храма във Влахерна се събрали богомолци да измолят от Бога защита на  Константинопол  от нападението на сарацините. Света Богородица спуснала своя покров над тях и с това дала знак, че чува горещите им молитви. Веднага след това вражеското нападение се прекратило.

Всички, които познават византийската история чудесно знаят, че винаги когато е имало реална опасност от нашественици или епидемии, чудотворни икони на света Богородица са изнасяни на крепостните стени или са извършвани литийни шествия из цялата немалка столица на Византия.

По време на Втората Световна война, на Източния фронт, в духа на византийската традиция, Богородични икони са изнасяни близо до защитните окопи и оръдия на руската армия или транспортирани на бойното поле. Типичен пример за това е битката при Курската дъга, когато чудотворната икона „Пресвета Богородица Курско-Коренна“ е поставена върху танк и с нея руските танкови части участват в хода на цялата операция.

Житията на светиите изобилстват от примери за явната намеса на Божията Майка чрез съновидения или в откровени явявания на онези, които са призвани от Бога и които светата Дева е напътствала по този начин към промяна на живота. Особено ярък пример за това е житието на преподобна Мария Египетска. Веднъж в своята младост тя отишла на поклонение в Светите земи. Там поискала да влезе в храма и да се поклони на Кръста Господен, но била възпрепятствана от невидима сила. Когато се покаяла, успяла да се поклони в храма, а след това приела наставление от Божията Майка да се отдаде на подвизи и очистване в Задйорданската пустиня.

В наши дни светите подвижници на благочестието — старците Паисий, Порфирий, Яков Цаликис, Йосиф Исихаст — са били лично наставлявани от Пречистата и са имали особено благоговение към нея. Носили са нейни икони непрестанно със себе си и с часове са се отдавали на молитви, просейки благодатната ù помощ. В духа на своя личен мистичен опит те са разчитали на света Богородица като на бърза помощница, лична закрилница и грижовна майка.

Свидетелствата за нейната намеса в живота на вярващи и невярващи, християни и инославни са толкова много, че е невъзможно да бъдат описани и систематизирани.    Съкровищницата на Светото Предание изобилства от незнаен брой чудотворни икони, на които Пресветата Дева е изобразена сама или с Младенеца Иисус.

Затова нека всички ние се обръщаме към нея като бърза застъпница и незаспиващата молитвеница пред Престола на нейния Син, но преди всичко като Майка на Бога, на светата Църква и на всеки един от нас .