Благословението на свещеника

2363 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна

Живеем във време, в което липсва стремеж към сакралното. Светът е станал твърде динамичен, фрагментиран и объркан. Хората не искат да преминат границата „отвъд“, да потърсят корените на явленията, а се задоволяват с повърхностни и злободневни рецепти, с които отбягват въпросите за вечното и истинното. Потънали сме в суета и користолюбие и сме изгубили усета си за вътрешното — онова, което носи един невидим заряд и се крие зад маската на понятията.

Типичен пример за това е отношението към православното духовенство. Малцина разбират духовната мисия на свещениците. За преобладаващата част от хората, те са просто служители на Църквата, които носят расо и са на щат към съответната митрополия. Извършват своите особени задължения, използват някакъв почти неразбираем език, въртят кадилници и говорят напевно.

Но голямата тайна на свещеника, необяснимото тайнство, което той носи като печат в живота си, остава загадка за тях. Уви, хората масово не разбират свещенослужителите и което е по-лошото – дори не се опитват да го направят. Защото се задоволяват само с повърхностното, с онова, което се говори за тях, без да се опитат да придобият задълбочено разбиране за тяхното необяснимо служение. От друга страна,  интелектуалците отбягват този въпрос и профанизират темата, като предпочитат възприетите клишета и чисто рационалните обяснения.

Свещеникът не е просто служител. Той е Божи служител. Посланик на Господа в страната на живите. Негов воин, който има мисия в обществото. Нашият Господ Иисус Христос е установил тайнството Свещенство след Своето свято Възкресение, когато се явява на учениците си и им казва:  „Както Ме Отец прати, тъй и Аз ви пращам. И като рече това  духна и им казва: приемете Духа Светаго. На които простите греховете, тям ще се простят; на които задържите, ще се задържат”(Иоан. 20: 21-23). Господ изпраща своите служители да берат плодовете на Неговата вечна нива и да се грижат за нея. Но тези плодове не са техни, нито са родени от личните им качества, а са вдъхновени свише – от Отца на светлината. Това са Божиите дарове – талантите, които Бог е предал на своите верни и които те трябва не само да  пазят,  но и да преумножават. И всичко това да правят не за своя, а  за Негова слава.

Свещениците са проводници на Божията воля, тръба Божия, която кънти с гласа на вечността. Те са Божиите ръце и нозе, искрени труженици и служители на Завета Господен. Истински пътеводители към царството Божие  и ориентир за всички, които искат да се спасят. Всички те, достойни и недостойни за своето призвание, талантливи и не дотам талантливи, млади и стари,  са тайноизвършители  и изпълнители на закона. Те са гръмоотводите от небето към земята. Свещениците не само чуват, но и предават гласа Божи. За тях се отнасят думите на Спасителя:  „Истина Ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето, а каквото развържете на земята, ще бъде развързано на небето”(Мат.18:18). Ангели и демони се подчиняват на свещениците. Затова техните думи носят особена сила. Те се отличават сред хилядите понятия, които се движат из пространството и времето, и слагат своя отпечатък върху всичко във видимия и невидимия свят. Велико нещо е благословението на свещеника, но само за онзи, който има отворени очи да го съзре. Това е поздравът на Небето и прегръдката на Спасителя.

В живота на руския цар Николай II има следния епизод. Веднъж той пристъпил към един обикновен батюшка и се навел да целуне ръката му и да получи благословение. Божият служител се смутил и воден от истинско или фалшиво смирение, я отдръпнал. Императорът го погледнал с недоумение и след като му целунал десницата, казал:  „Целувам не Вашата ръка, а ръката на Христос!”. Има дълбока и неизказана мъдрост в тези думи. Защото свещеникът е икона на Христос, Негов пълномощник в повереното му от Бога паство. Във взаимоотношенията с хората техният статут и светско положение, както и неговото достойнство или недостойнство, нямат никакво значение. Защото той е ръкоположен и има благословението на богоизбрания епископ. Неговата десница носи завета между Бога и човека, изразява светата връзка между небето и земята.

Биографите на един от най-забележителните боговидци на светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец, описват няколко случая, когато той видимо укорявал свещениците, които водени от различни съображения са сдържали ръката си и не са искали да благославят идващите при тях поклонници. Изобличавал ги строго и им казвал, че това е техен дълг от момента на ръкоположението им и е част от  техните свети задължения към хората.

В духа и традицията на светото Православие благословение се иска така: дясната ръка се полага върху лявата под формата на кръст и след леко привеждане напред се изрича: „Благослови, отче!”. А  когато сме далеч от духовника и имаме нужда от неговата подкрепа за някое начинание, е добре да се свържем с него и да изпросим благословението му, както залутаният в тъмнината човек търси подкрепата на друг, който държи светилник в ръката си и с него може да му помогне да намери пътя в сянката на мрака. Благословението на свещеника е начин да се потърси волята на Христос. То е като просветление, „озарение свише” за превъзмогване на житейското препятствие. Когато православният вярващ търси благословението на свещеника, той „скъсява“ пътя, избягва излишните неприятности, които могат да го връхлетят. Също така това е проява на свето послушание, заради което Бог заповядва на ангелите си да пазят този човек в криволичещите пътеки на живота. Много християни споделят, че получавайки благословение от свещеника, са откривали неочаквани и благодатни отговори на измъчващите ги въпроси. Много пъти е имало неочаквано благоприятна развръзка на събитията в живота им, именно защото са се допитали до Божия служител. С учудване те споделят как преди това са подхождали с явно или скрито недоверие към него и са имали своя представа за развитието на нещата. Но проявявайки свето послушание в духа на изреченото от светите отци, те са били изненадани от крайния резултат. Дори тогава, когато са имали вътрешна борба дали да потърсят свещеника, когато са имали друга представа за нещата или даже са негодували срещу думите му, но въпреки това са го послушали, след време са се убеждавали в неговата мъдрост и правота при разрешаването на конкретния проблем. По този начин те не само са благоугодили на Бога, но и са постигнали резултат, по-добър от очаквания. Има свята и неизразима връзка между свещеника и неговите духовни чеда, която не може да бъде обяснена с понятията на логиката, а само и единствено в Духа Светаго.

Нека всички ние, които сме последвали Спасителя и искаме да спасим душите си от примката на този безутешен свят, осъзнаем мощта и проникновението на свещеническото благословение. Така ще излезем от сянката на обзелото ни  своеволие, което ни тласка към наглед правилни, но в действителност лекомислени решения. Водени от жива вяра, нека отхвърлим всички свои  неправилни разбирания, да преодолеем интелектуалното безразличие и да търсим волята Божия при решаването на всеки житейски и духовен проблем. По този начин ще угодим на Спасителя и ще се опитаме да бъдем негови искрени приятели, а не наемници по пътя към Царството Божие. Амин.