Близо до люлката

3216 0

Автор: прот. Андрей Ткачов
Източник: www.otrok-ua.ru
Превод: Татяна Филева

Рождество чука на вратата и скоро ангелската песен ще извести за пришествието на Спасителя Христос в света. Мислите на тези, които Го обичат, през тези дни са отправени към мига, в който земният живот на чудесния Младенец едва започва…

Бихте ли искали, вземайки новороденото от родилния дом, да получите една голяма книга с описание на бъдещия му живот? Звучи страшно. И това е истински, съвсем реален страх.

Книгата би била много обемна в случай, че на езика на Толстой, или Тургенев, или Джойс в нея се описват неговото детство, юношество, младост. Перипетиите на израстването, навиците, страстите, мечтите, приятелите… Постигнатите планове, реализираните идеи; плановете, стопили се подобно на снежинки; идеите, отлетели като сън… Не всички достигат до старост, но дори старостта да не беше предвидена, все едно, книгата пак би била обемна, а може би и многотомна. Едва ли бихме се въздържали да не прочетем съдържанието или да прелистим последните страници! Какво има там? Как е там? Последна въздишка, завещание, а може би „изчезнал безследно”, „масов гроб”…

Но книгата може да бъде и съвсем тънка. Дори да не бъде книга, а една малка тетрадка или папка с два листа. Това е в случай, че животописанието бъде дадено под формата на суха биография, като тези, които пишат при кандидатстване за работа или в некролог. Роден, учил, оженил се. Съпруга, деца, имущество. Водил се на отчет, лекувал се от… Починал на такава и такава възраст.

Тази жалка версия на земната биография може би е по-страшна от обемната. И все пак, когато гробът е зарит, кръстът е забит и литията е изпята, по-добре е да оставим след себе си подобие на роман, отколкото подобие на жалко меню в евтин ресторант.

Животът на всеки човек – това е материал както за многотомна книга, така и за един-единствен лист със сухи дати. Но, съгласете се, какво щастие е все пак да останеш в неведение! И какво милостиво чудо е това, че, получавайки в родилния дом от ръцете на медицинската сестра скъпоценния плик с петдневното съкровище, ние не получаваме точно знание за бъдещия живот на новороденото! О, възлюбени! Колкото и да се опитваме да проникнем в бъдещето, колкото и да се стремим да повдигнем завесата от прозорците на земната тъмница – по-добре е все пак да не се вглеждаме толкова далече, по-добре е да не знаем какво ще бъде утре.

Но ето, топлият празник в студеното годишно време отново, както обикновено, се приближава към нас. Рождеството се приближава към нас и ние чрез Рождеството се приближаваме към Бога. Нали ние се приближаваме към люлката, така ли е? Ние отиваме при Новородения и Неговата Майка. И ето, сега ще ни влезе в работа всичко, което беше казано по-горе.

Ние се приближаваме към люлката на Детето, Чийто живот ни е известен. Тук няма нужда да гадаем и да питаме: какво ще израсне от Тебе, малко Дете? Няма нужда да подреждаме пред Детето книга, кола, инструмент за работа, надявайки се, в зависимост от това към какво ще протегне ръка То, да отгатнем Неговата съдба и вид дейност. Всичко вече е известно. Ако поставим пред Сина на Мария много неща от света на възрастните, рискуваме да видим как Той ще посегне към дърводелското ренде или пила, с които ще си изкарва хляба заедно с Йосиф. А след това, може би, ще вземе в ръка гвоздей, и никой от нас няма да сгреши, отговаряйки на въпроса: „Защо?”.

Той е дошъл да страда, да умре – и след това да разруши смъртните окови. Затова в Символа на вярата веднага след думите за въплъщението следват думите „и страда, и бе погребан. И възкръсна в третия ден…”. Но страданието ще бъде необходимо във възрастта на съвършената жертва, в зрелостта. Затова първо ще трябва да расте, постепенно да преминава през детство, юношество, младост, изпълвайки със Себе Си човешката природа.

Ако хората в дебели книги подробно и увлекателно са описали своето и чуждото детство, а Той е скрил от нас Своето детство, това не значи, че Неговото детство е било по-малко интересно от нашето. Напротив, именно, след като са повярвали в Него, хората са станали способни да създават това, което се нарича детска литература. В детството, в което векове наред хората са виждали само слабост, глупост и още едно гърло в семейството, съвсем не толкова отдавна са се научили да виждат свежест, святост и трогателна наивност. Децата в новото време са станали пратеници от други светове. Само в новото. И то само защото Той е казал: На такива е Царството Небесно – и още, защото Самият Той е бил дете.

Ето, вече много векове за всички християни Иисус е Младенец, за живота, на Когото, при празнуването на Неговото Рождество, на хората се дава книга – Евангелието. И трябва да отидем при Младенеца, помнейки всичко, което ще бъде. Ще бъде крайна простота в детството и младостта, никакво открояване от света на обикновените хора. Нали трябва да се действа навреме – не по-късно и не по-рано. А по-късно, когато Йоан даде знак с проповед, ще се завърти вихърът на събитията – от Кръщението на Йордан до самата Голгота, и по-нататък до думите: Аз съм с вас до свършека на света.

Никой не е дал и не е обещал на човечеството повече, отколкото Иисус Христос. Със Своето Възкресение Той е окрилил човечеството с надеждата за окончателна победа и истински вечен живот. Той вече е вложил закваската на безсмъртието в нашия род. Но пак Той е смутил мнозина, обезпокоил ги е, измъчил ги е със загадки, поставил ги е на изпитание с вечните въпроси. Хората ще изпадат в недоумение по отношение на Него, ще спорят, ще изпитват злоба, ще се съмняват. Ще прелистват старите книги, ще размислят нощем, ще питат Небето, ще се отчайват. Ще се присъединяват към вярата и ще отпадат от нея, ще воюват с Него и след това ще се прекланят пред Него, когато благодатта разтопи леда на упорството. Така ще бъде и в дните на Неговия живот, и след Неговото Възнесение, до самия край на историята. О, Велик Цар ни се роди в Давидовия град! Такъв Цар, Който дори в детството няма да си играе с меки играчки. Вярвате ли, че Той е Цар, и дори много повече от Цар?

Без да взема оръжие в ръка, Христос ще обяви и оглави такава война в историята на човечеството, каквато не са в състояние да водят обикновените владетели и пълководци.

Без да напуска земния живот в Палестина, Той след Възкресението, тържествено носен на копия от Своите служители, в Тайни и книги, в чудеса и знамения, ще посети всички континенти, съдействайки на проповедниците и покорявайки на вярата всички народи. Днес навсякъде по земята има следи от Христовото присъствие и вярата в Него.

Той е можел да се роди в царски дворец и в разкош, но се е родил в пещера, защото Неговото Царство не е от този свят. „На земята – мир!” – запели Ангелите над главите на пастирите, но по-късно Той ще добави: „Не мир, а меч!” – защото Неговата любов е виждаща. Тя не смесва доброто и злото, а ги различава и разделя, като благославя едното и проклина другото.

Ние се умиляваме от детството, страстно влюбени сме в силната и здрава младост и се страхуваме от старостта. А Той? На Него не е дадено да остарее. Това не е Неговата част. Той трябва да умре млад и да възкръсне. Що се отнася до детството, младостта и зрелостта, Той навсякъде е Цар. Обикновен, но без да губи от Своето величие, понякога незабележим като въздуха, но също така необходим и силен, макар и не заобиколен от страх.

Превод: Татяна Филева