БОГОРОДИЦА – НАШАТА ДУХОВНА МАЙКА

2444 0

Bogoroditsa_12_SinaiАвтор: Прот. Генадий Фаст

Превод: Татяна Филева

Източник: www.pravmir.ru

Защо почитаме Богородица? Каква роля отдават на Богородица християните от различните конфесии? Как да не допуснем появата на лъжеучения за Богородица? Защо трябва да молим Божията Майка да се моли за нас? На тези и на други въпроси отговаря протойерей Генадий Фаст, свещеник на Успенския катедрален храм в Енисейск (Красноярски край).

Почитането на Божията Майка се основава на Евангелието. В разговора с Елисавета Дева Мария възкликва: Защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове (Лук. 1:48). На протестантите, които се отнасят към Божията Майка единствено с уважение, можем да зададем такъв въпрос (посочвайки това място в Библията): „Какви „родове” сте вие, ако не искате да облажавате Божията Майка?” Простото уважение, причисляването на Божията Майка към значимите персонажи на Новия Завет – това е, така да се каже, познавателно отношение. А облажаването задължително включва в себе си молитва. Затова в Православната, Католическата и Древноизточните Църкви винаги присъства богослужебното, молитвено почитане на Божията Майка.

Протестантите смятат Божията Майка за обикновена жена, на чието място би могла да се окаже и всяка друга. Но православният християнин, разбира се, не може да се съгласи, че Майка на Господа е могла да стане всяка жена. Защото Бог не може да дойде в света насила – за това е било необходимо съгласието на човека да Го приеме.

Прародителката на хората – Ева – била създадена непорочна и свободна. Затова не знаем как е по-правилно да наречем това, което станало след нейното грехопадение – изгонване на Ева от рая или изгонване на Бога от сърцето. Божията Майка извършила обратното действие – приела Бога в Своето сърце. В този смисъл Тя се явява за нас втора прародителка, само че вече не по плът, а по дух. Учението за Дева Мария като втора Ева се появява още през втори век в трудовете на свети Юстин Философ и свети Ириней Лионски.

Протестантите също така допускат, че след Христос Дева Мария е родила и други деца. При това те се позовават на това, че в Евангелието Христос е наречен първороден. Но това, че Иисус е наречен първороден, съвсем не означава, че Той е имал по-малки братя. Във Ветхия Завет има правила, отнасящи се до първородните деца. А ако в семейството имало само едно дете, тези правила се отнасяли за него и то съответно се наричало първородно. Нашата Църква винаги е вярвала в приснодевството на Мария (тоест, девство преди, по време и след раждането на Иисус). Иконографски това се означава с три звездички – на челото и на раменете на Богородица. Този постулат е принципно важен за нас, защото приснодевството ознаменува победата над тлението на природното естество.

Както се казва, от всеки кон можеш да паднеш и от двете страни. Има и такива, които издигат Дева Мария като ипостас на Бога. Достатъчно е да си спомним сектата „Богородичен център”, възникнала през 80-те г. на миналия век. Нейните членове започнали да се причастяват с Тялото и Кръвта на Христос и със Сълзите на Божията Майка. А тъй като това било „най-новото откровение”, то в съзнанието на тези хора Бог бил отишъл някъде в далечното минало. И не се наложило да чакат дълго, когато в Киев се появила жена, която нарекла себе си Божия Майка (възникнало така нареченото „Бяло братство”). Не бива да се дава повод за възникването на такива явления. А днес в нашите храмове може да се види „Псалтир на Божията Майка”, където думата „Господ” просто е заменена с думата „Богородица”. Това е недопустим акт, въпреки че книгата се издава с благословението на епископи. Как е възможно в богооткровените молитвени книги да заменяме името на Господа с чието и да било друго име?! Чрез пророк Исаия Бог казва: Аз съм Господ, това е Моето име, и не ще дам славата Си другиму(Ис. 42:8). Самата Богородица смирено казвала: Ето рабинята Господня (Лук. 1:38).

За да не допускаме подобни крайности, е много важно да помним, че християнската вяра е монотеистична, тоест, ние вярваме в един Бог. Представете си следните две ситуации. Първата: човек се моли на Бога, на Богородица, на ангелите, на светиите. Втората: Богородица, ангелите, светиите и самият човек – всички заедно се молят на Бога. В коя от двете ситуации става дума за православие? Разбира се, във втората. А първата ситуация е много близка до политеизма, тоест до многобожието.

Ако ние отправяме своите молитви до различни адресати, търсим отговорен за всяка сфера на нашия живот – това вече не е християнство, а нещо много близко до езичеството. И наред с това в домовете на православните християни нерядко може да се види молитвен ъгъл, в който са подредени множество различни икони (и, разбира се – икона на Божията Майка), а ето, икона на Спасителя много често няма! Тоест, изгубен е главният Адресат не само на нашите молитви, но и Адресатът, към Когото се обръщат ангелите и самата Богородица.

Често възниква въпросът за разликата в почитането на Богородица у православните и католиците.

Догматически православното почитане на Божията Майка, може да се каже, че е по-чисто, по-близко до християнските първоизточници (въпреки че в бита може да се срещне какво ли не – и у тях, и у нас). Например католиците казват, че Божията Майка сама е била непорочно зачената и се е родила без прародителския грях. Но ако това е възможно, то защо не можем да освободим всички останали от първородния грях? И още, получава се така, че Мария е безгрешна по рождение. Но каква нужда има човек, който е изтръгнат от областта на греха, от Бог-Спасител? Самата Мария казва в Евангелието: И духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой (Лук. 1:47). И още един въпрос: ако смъртта е възмездие за греховете, то какво е Успението на Богородица? Ние умираме, защото сме причастни на греха. Христос е умрял, защото е взел нашите грехове върху Себе Си. А тогава какво е смъртта на Богородица? Католиците отговарят на този въпрос с учението за Възнесението на Божията Майка. Имах един забавен случай, когато в нашия храм Успение на Божията Майка дойдоха туристи-католици. Те съвсем не можеха да разберат на кой празник е посветен храмът. А аз не можех да проумея защо те не разбират, докато не се сетих да кажа – храм на Възнесението на Божията Майка. Едва тогава те разбраха всичко. С други думи, при католиците успението е подменено с възнесение, а самата Богородица понякога се нарича „съизкупителка”. Ватиканът забранил по-нататъшното догматическо развитие на тези възглеси. Но как можем да забраним това, за което вече е даден повод? За щастие, в православните догмати няма такива изкривявания, нашата догматика е чиста. А ето, практиката, за съжаление, понякога не съответства на догматите.

* * *

Новият Завет говори малко за Мария. Има предания, въпреки че е сложно да се съди за тяхната достоверност. По някаква причина става така, че колкото повече се отдалечаваме от времето на земния живот на Дева Мария, толкова по-подробни стават свидетелствата. Не винаги е разбираемо откъде се вземат нови подробности. Съществуват описания на външността и на земния живот на Божията Майка. Например Тя е имала издължени черти на лицето, което е отразено в иконографията. Известно е, че Мария е живяла в Йерусалим, никога не е излизала на улицата непридружавана от девици, обичала да се моли в Гетсиманската градина. Преди Успението Й се явил Архангел Гавриил. Самото Успение е описано достатъчно подробно.

* * *

Богородица е велика молитвеница и наша духовна Майка. Думите, които апостол Йоан чул от Христос: Ето майка ти! (Иоан. 19:27) ние отнасяме към себе си. Нейната молитва има голяма сила. Когато Моника, майката на блажения Августин, се оплакала на епископа от това, че синът й води безпътен живот, той й казал, че детето на такива сълзи не може да погине. Тоест, дори сълзите на земната майка са такива, че нейният син не може да погине, макар и в някакъв момент да не върви по спасителния път. Богородица плаче за всеки християнин и се моли на Господа за всички, които прибягват под Нейния покров. И ние също се надяваме, че децата на Нейните сълзи не могат да погинат.