Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)
Източник: „The Feasts of the Mother of God”
Превод: Пламена Вълчева
Празникът Благовещение е едновременно велик Господски и Богородичен празник. Той е основата на останалите Господски празници, всеки от които допринася за обновлението на творението и обожението на човешкото естество. Той е „начало на нашето спасение и явяване тайната от вечност”.
Свети Григорий Неокесарийски казва, че всички празници и хвалебни пения трябва да се принасят в жертва на Бога, „но най-вече Благовещението на Божията Майка”, защото това „е началото на всички наши благa”. Йосиф Вриений нарича Благовещение Богородично „корена на всички празници”. А по думите на св. Теофан Керамейски „днес Църквата, празнувайки празника на празниците, бива тайнствено озарена и възпламенена от огън”.
Това е казано от гледна точка на Господските празници, защото в деня на на Благовещението Христос се е въчовечил в утробата на Богородица. От гледна точка на подготовката на Пресветата Дева обаче начало на Богородичните празници е възпоменанието на нейното зачатие от света Анна.
В деня на Благовещението Словото Божие е възприело човешкото естество в Своята ипостас и го е богоуподобило. Всички останали празници водят началото си от Благовещение: Рождество, Обрезание, Сретение, Богоявление, Преображение, Христовото Разпятие, Възкресение, Възнесение и Петдесетница.
Ще откроим два интересни аспекта на голямото духовно значение на празника, които също имат връзка с обновлението на човека.
Първият е свързан с думите на химнописеца: „Когато Бог каже — природния ред изменява”. Това е свободно тълкувание на думите на архангел Гавриил: „Защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума” (Лук. 1:37). В личността на Божията Майка бива преодоляно всяко физическо правило. Това става особено ясно от начина, по който тя зачева, износва нероденото дете и го ражда.
Зачеването на Христос в утробата на Божията Майка се е извършило чрез Светия Дух без мъж и без никакво чувствено удоволствие. Според св. Софроний, архиепископ Йерусалимски, Архангелът е казал на Пресветата Дева: „Ето, ти ще заченеш в утробата си чрез безсеменно и неизказано божествено зачатие, което няма да произлезе от съединяването с мъж.”
Чрез това безсеменно, освободено от чувствено удоволствие зачатие Христос е възприел в Своята ипостас чистата природа на Адам отпреди грехопадението, както и тлението и смъртта, които са влезли в света при грехопадението, за да победи в плътта Си греха, дявола и смъртта.
Бременността на Пресветата Дева и раждането на Христос са били освободени от тление и болка и са преминали без никакво усилие. Йосиф Вриений казва: „Когато зачеването е съпроводено от чувствено удоволствие, тогава съгласно естеството раждането е съпроводено от болка”. Това е естественият начин, по който се раждат човешките същества, и естественият ред на нещата. При раждането на Христос от Пресветата Дева всичко е станало по друг начин. Неговата Пресвята Майка не е почувствала болка и не е изпитала родилни мъки, понеже, както казва свети Григорий Нисийски, „там, където чувственото удоволствие не предшества раждането, то не бива последвано и от болка.”
Онова, което се е случило с Божията Майка, по аналогия се извършва и във всички онези, които се съединяват с Христос и получават Светия Дух. Чрез Божията благодат естественият ред на нещата бива превъзмогнат, защото взаимовръзката между удоволствието и болката — въпрос, който вълнува хората от всяка епоха, — бива преодоляна.
Насладата от чувственото удоволствие неизменно води до болка и ако човек не знае как да се справи по творчески начин с нея, той повторно се отдава на удоволствието, което отново води до болка. Това превръща човешкото съществувание в трагедия. Благовещението на Пресвета Богородица ни показва начина, по който можем да преодолеем взаимовръзка между удоволствието и болката, като излекуваме последствията от удоволствието и доброволно претърпяваме всичко, свързано с болката.
Вторият аспект е, че всички ние можем до известна степен да вкусим Благовещението, като заченем Христос в сърцето си, ако желаем това. Разговорът на Христос с една жена от народа е добре известен. Жената казала: „Блажена е утробата, която Те е носила, и гърдите, от които си сукал”, а Христос отговорил: „Да, но блажени са и тия, които слушат словото Божие и го пазят” (Лук. 11:27-8) именно защото Той ще се роди в тях. Апостол Павел е страдал за своите духовни чеда, защото е бил загрижен в тях да се изобрази Христос: „Чеда мои, за които съм пак в родилни болки, докле се изобрази във вас Христос” (Гал. 4:19). Св. Григорий Нисийски казва: „Онова, което се е извършило физически в непорочната Мария, когато пълнотата на Божеството, която притежавал Христос, просияла в Девата, се извършва и във всяка душа, която води непорочен живот по разум…”. Св. Максим Изповедник пише: „Бог Слово, Който се е родил веднъж по плът, воден от състрадание винаги желае да се ражда по дух в онези, които очакват това. Той става младенец и се оформя в тях чрез добродетелите.”
Празникът Благовещение има богато богословско съдържание. Той не може да бъде изчерпан с няколко мисли или с човешки разсъждения, понеже има за своя цел очистването на сърцето, просветлението на ума и обожението. Преодоляването на чувственото удоволствие и на болката всъщност представлява очистването на човека от страстите. А когато Христос се роди в девственото сърце, освободено от действията на страстите, човешката ипостас бива обожена.
Всички Господни и Богородични празници имат много дълбоко богословско съдържание. Повърхностното празнуване и външната обредност не са достатъчни, за да ги обяснят. Тяхната цел, както казва св. Симеон Нови Богослов, е да почувстваме в сърцата си, че „Христос проиграва в нас като нероден младенец.”
