БОГ ИМА ХОРА НАВСЯКЪДЕ

567 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Преди години млад и симпатичен мирянин, който имаше трудна и тежка професия, изпълнена с много напрежение и нерви, се срещна с един опитен духовник и сподели с него своите терзания и страхове за обстоятелствата и хората около себе си. А той, след като го изслуша, въздъхна и отговори:  „Тези, които са около тебе, живеят в ада. Те не само го преживяват, но и го населяват. Той е в тях и те са в него. Сатаната не само ги е съсипал, но и е завладял целия им малък свят. И те му служат, без дори да разберат това.

Защото когато един човек мрази, ненавижда, отмъщава, държи се грубо с всички — той вече е в ада. Такива хора са превърнали душите си в преизподня. Някакво неспирно мъчение, от което не могат да излязат. Най-страшното за тях е, че даже и не искат да го направят. Вече са свикнали да се самоизмъчват и да измъчват околните. Колкото повече работят и живеят така, толкова повече грехове трупат. Така ден след ден вървят срещу себе си и бавно  се саморазрушават.

Те го усещат, но не могат да го разберат и продължават така. Ти си християнин, човек на Бога, Негов посланик и явно Той затова те е пратил там. Говорù им, че имат само един изход — вярата. Имай предвид, че колкото и странно да ти звучи, Христос си има хора навсякъде и ги праща там, за да вразумяват и насочват невярващите.

Ти дори със своето присъствие освещаваш мястото. Това е което Бог иска от теб. Това е твоята мисия — бъди до тях и ги просвещавай. Не е нужно да си словесен акробат и да ги заливаш с думи. Просто се опитай да бъдеш истински вярващ и примерът ти ще им въздейства. Доближи се до тях и някак си чисто човешки, без пози и заучени фрази, се опитай да намериш подход към всеки. И тогава ще видиш, че без да ги назидаваш и наставляваш излишно, те ще те допуснат до себе си и постепенно ще променят своя начин на мислене.

Но наистина го направи достъпно, кротко, воден от чистото желание да им помогнеш. Не се опитвай да им бъдеш учител и проповедник. Ти си млад, но знай, че на всяко място и във всяка професия, Бог си има хора, които е поставил да показват пътя. Няма значение нито мястото, нито професията. Винаги и навсякъде Той има Свои хора. И на тях им е поставил задачата да показват светлината. Бог никога не оставя човека без шанс, сякаш го е забравил, както си мислят някои. Не вярвай на онези, който казват, че птичето само веднъж кацало на рамото. Господ дава много знаци и протяга ръце отгоре. Няма значение колко грешен е човекът. Затова Той праща Своите — за да покаже на хората изхода от целия този ад. Милостив е Бог!“.

Мина малко време и на този любопитен млад човек му попада една от книгите на стареца Паисий (св. Паисий Светогорец, 1924-1994) и в нея за огромна изненада той видя същата мисъл. Тогава, когато при стареца идвали поклонници от всички краища на православния свят и търсели съвет и наставление, той обичал да повтаря: „Христос си има хора навсякъде. Негови работници, които вършат делото Му.“ А когато го питали дали те, вярващите, трябва да благовестят на невярващите, той просто отговарял, че трябва да им говорят, но „не като учители, а като приятели.“ С това им давал кураж да пръскат светлина на всички около себе си.

Дивен е Бог не само в Своите светии, но и в обикновените си труженици, които е изпратил като свои посланици в този студен и враждебен свят. Защото Бог никога не изоставя Своите чеда. А им изпраща небесни вестоносци, за да възвестят Неговия мир. Независимо дали са известни богоносци, или обикновени енорийски свещеници, Той излива чрез тях Своето Слово. Дава прозренията Си на всички, които Го търсят искрено и с чисто сърце. Така ги води неизследимо и тайнствено към онова, към което ги е призвал. И ги изпраща в долината на плача и в местата на болката, за да бъдат светлина там, където има тъмнина, любов там, където има омраза, път там, където има безизходица, надежда в безнадеждността. Това е свято служение, оплювано и обругавано, но благословено и преблагословено!

За тях св. ап. Павел, най-великият мисионер в светата Църква, изрича: „защото, които Той е предузнал, тях е и предопределил да бъдат сходни с образа на Сина Му, та Той да бъде първороден между многото братя. А които е предопределил, тях и призвал; и които е призвал, тях и оправдал; а които е оправдал, тях и прославил“ (Рим. 8: 29-30). Бог пребъдва в тях и те — в Него. Чрез тях — Своите известни и неизвестни, малки и големи, красноречиви и не толкова убедителни посланици — Той живее, наставлява и пръска Своята Светлина!

Те са вечните чудаци, зрънца сред плевели, странници земни, неразбрани луди, „не от мира сего“, несвоевременни, но винаги своевременни апостоли, които са заслужили да бъдат светлина и сол на земята. От висотата на Своя жертвен Кръст Той пролива кръвта Си в една неизтощима, бликаща любов, защото е благ и човеколюбив Бог и милва не само верните, но и онези, които си мислят, че са забравени от Него.