БОГ, КОЙТО Е ЛЮБОВ, НЯМА ДА ПРОСТИ НАШЕТО БЕЗРАЗЛИЧИЕ СПРЯМО БЛИЖНИТЕ НИ

4314 0
prayer_child_th
Слова за любовта към Бога и към хората

Автор: св. Паисий Светогорец
Източник: www.fatheralexander.org, както и откъси от книгата „Да превърнеш чуждата болка в своя“
Превод: Павел Стефанов

“Основната отговорност на човека е да обича Бога и след това своя ближен, и най-вече своя враг. Ако започнем да обичаме Бога по начина, по който трябва, тогава ние ще спазваме всички Негови други заповеди. Но ние не обичаме нито Бога, нито нашите ближни. Кой в днешно време се интересува от другия? Всеки се интересува само от себе си, но не от другите, и ние ще трябва да отговаряме за това. Бог, Който е Любов, няма да прости нашето безразличие спрямо ближните ни”.

“Добрият християнин обича Бога на първо място – повече от всички, а след това хората. Излишъкът от любов се простира върху животните и природата”. Фактът, че ние, съвременните хора, унищожаваме нашата околна среда, показва, че нямаме любов.

Старецът е автор на житието на Св. Арсений Кападокийски, който бил известен със своята любов към хората. Ето какво старецът Паисий пише за него: “Животът на св. Арсений беше свят, и като духовен двигател, който се задейства в движение от голямата и всеобхватна любов към Бога, винаги предава Божията благодат не само на християните, но също така и на турците, както вярващи така и невярващи”.

Каза, че Бог не чува молитвите ни, независимо колко бдения правим и колко дълго се молим, защото се отнасяме несправедливо към ближните си. Онеправдаваме ближния си, а след това правим всенощни бдения. Напразно харчим батериите си, понеже докато не изправим живота си, Бог няма да чуе молитвите ни и всичките ни подвизи и бдения ще бъдат напразни.

Всеки от нас се грижи само за себе си, а за другия не го интересува. Затова и Бог не може да се грижи за нас. Ако ние пренебрегнем себе си, за да придобием Божествената правда и обикнем Бога и ближния си, тогава и Бог ще се грижи за нас и няма да остави да ни липсва и най-малкото нещо.

Ближните ни, които са починали, жадуват за нашите молитви, така както затворниците жадуват за свиждане с близките си.

Старецът каза: “Този, който работи в интерес на ближния от любов, получава почивка от многото си умора. Но този, който обича себе си и е мързелив, се уморява от своето бездействие”. Трябва да обърнем внимание на факта, че ние трябва да принуждаваме себе си да вършим дела на любов, както съветва св. Паисий. Аз трябва да работя за другите от чиста любов, без да имам нищо друго предвид. Много хора изразят любовта си по отношение на някои хора, и веднага след това ги подчиняват и поробват.

Старецът каза: “Нашата голяма любов към Христос е скрита в любовта към нашите ближни. Нашата голяма почит към Христос е също скрита в нашата почит към Пресвета Богородица и светиите”.
Това доколко обичаме ближния си, показва доколко обичаме Христа. Например един беден човек отива при някого да иска от него риза и той му дава най-хубавата, която има. Това показва, че той силно обича Христа, след като дава на брата си най-хубавата си риза.

Старецът каза: “Тук дойде един християнин по име, който с радост разказа, че си е купил печатарски машини от някакъв разорил се човек. Той се радваше, че е намерил удобен случай да забогатее за сметка на бедността на ближния. Това не е християнска любов.”

Милостинята е израз на любов. Съвременните християни почти са забравили тази добродетел. Старецът ни напомня не само за необходимостта от нея, но и за нейните духовни плодове: „Духовната промяна, която настъпва в душата, и ликуването на сърцето от раздаването на милостиня, или от извършено някакво добро дело за някой ближен, дори и най-добрия лекар не може да даде, дори и да му дадеш цяла торба пари. Нека пенсионерите жертват времето и парите си да спасят незащитените деца от някое разбито семейство”. Друг път, по същия въпрос, той каза: “Ако човек можеше да оцени сериозно духовната полза и вътрешната радост, която той чувства дори и в този живот от една малка добра постъпка, направена в полза на ближния си, тогава той би молил ближния да приеме тази услуга, и даже би бил благодарен на него за това. Защото промяната, която настъпва в душата, и радостта, която се усеща в сърцето на милостив човек, породена дори от малко парче хляб дадено на сирак, не може да му бъде предоставена, от който и да е от най-добрите лекари”.

Веднъж един мюсюлманин от Тракия (Североизточна Гърция) прочел св. Евангелие за един ден и станал силно впечатлен, и повярвал, че Иисус Христос е истинският Бог. От цялото св. Евангелие той разбрал само три неща, а именно че човек трябва: 1) да обича Бога и постоянно да Го моли за помощ; 2) да обича своя ближен, и 3) да понася с търпение каквото и да му се случва в живота. Разбирайки тези три неща, той скоро се кръстил. От този ден той се опитвал да изпълнява тези три неща, които разбрал.

Ходжата и другите мюсюлмани, в т.ч. и неговите родители, виждайки, че е станал християнин, се ожесточили срещу него и не му давали мир. Но той прилагал трите неща, които разбрал добре от Светата Библия. Непрестанно се молел на Бога, обичал всички хора и понасял с търпение всичко, без да се оплаква. Това предизвикало промяна в отношението на мюсюлманите към него, те били възхитени от добротата му и от търпението му, и постепенно започнали да вярват в Христос и пожелали да се кръстят. Така този човек успял да помогне не само на себе си, но и на другите.

Истинският християнин не трябва никога да дава под съд, нито да повдига съдебно обвинение срещу ближния си, дори ако някой иска насила да му вземе и дрехите. В това е разликата между онези, които вярват в Христа, и онези, които не вярват. Вярващите имат за закон Божествената правда, а невярващите – човешкото право.