БОГ НИКОГА НЕ ОТСЪСТВА

440 0

Автор: прот. Александър Шаргунов

Източник: pravoslavie.ru

Превод: Пламена Вълчева

„Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.” Тези думи на Марта са израз на вяра в Христос, но също и на упрек, често отправян от хората при такива скръбни обстоятелства. Бог отсъства, когато се нуждаем от Него. Отсъствието на Бога, Неговото мълчание е такова, че Той изглежда безразличен към човешката болка. Колко самотен е човекът в този свят! Отчаяно самотен пред лицето на тържествуващото зло, на беззаконието, страданието и смъртта. Не е ли по-добре тогава да забравим всичко, да бъдем глухи за всичко, да живеем така, както живеят всички, защото утре ще умрем?

Не се ли заключава в това и падението на Адам? Бог го създал, Бог му дал заповед, ограничаваща човешката свобода, и си тръгнал. Бог е там,  на небето — един далечен и строг Съдия. И Адам бил надвит от страха. Взел съдбата си в свои ръце, решил сам да узнае кое е добро и кое — зло, решил сам да изгради своето щастие.

Бог не е тук. Все пак сигурно е някъде, но не тук. И действително Адам и Ева се озовали след това в една обезбожена земя — земята на смъртта, земята на Каин — техния бъдещ син, на едно място, където живият Бог вече Го нямало, откъдето животът си бил отишъл. Адам се върнал в земята, в пръстта, от която бил създаден. И сега Христос, Който умишлено отсъства по време на боледуването и смъртта на Своя приятел Лазар, показва, че отделения от Бога човек се намира в земята на смъртта.

Нашият пост завършва там, откъдето е започнал — с възпоменанието на изгонването на Адам от рая, от живота. Христос — Новият Адам, Синът Човечески — разкрива в Своята личност, че човекът, който живее в Божието присъствие, може да премине през страданието и смъртта, че животът, съединен с Бога, устоява на всичко. Той показва, че човекът изоставя Бога, а не обратното. Евангелието от Йоан, което ще чуем утре на Божествената литургия — това слово Божие, изпъстрено с множество знамения, днес ни открива най-великото знамение за победата на човека над смъртта. Тази победа бива удържана тогава, когато човекът се намира в съвършено единение с Бога. Скоро Сам Христос ще стане знамение на Божията победа.

Днес ние все още не празнуваме Пасха, макар че пеем: „Като видяхме Христовото Възкресение”. Все още не е настъпило Възкресението  Господне, а само благовестието за него. Лазар се връща към живота и неговата мъртва, разпадаща се плът отново оживява. А това е знамение за една безкрайно по-дълбока реалност от тази, която човек познава. Знамение за възкресението, за влизането на човека в живота на Самия Бог, където смъртта вече не съществува.

„Господи, да беше тук, нямаше да умре брат ми.” Марто, нима не разбираш, че Христос никога не отсъства за онези, които всецяло се предават на Него? Нима не разбираш, че нищо страшно, нищо безнадеждно не би могло да се случи, ако пребиваваме с Него? Спомни си ужаса на учениците в лодката посред бурята и словото Господне: „Защо сте толкова страхливи, маловерци?”. Бог Го няма, Бог отсъства, но нима не сме разбрали, макар и отчасти, какво означава Божието сътворение на човека? Бог винаги същностно присъства в Своето творение, създадено по Негов образ и подобие от Светия Дух, Чието дихание Той вдъхва в него и чрез Което го приобщава към Своя живот. Бог никога не отсъства. Човекът е този, който непрекъснато отсъства. Той вече отсъства и в самия себе си — много рядко присъства в своето истинско „аз”, в своята истинска личност, която е свобода и отговорност.

Човекът губи себе си, увлечен от събитията и дори от материалните неща. Христос дойде при нас, Той, Синът, ни се даде, за да можем някога да Го видим и да познаем себе си в Него. Бог стана човек, и то Човек, Който чрез Своя живот и смърт яви съвършеното доверие в Бога.

На Христос тепърва Му предстои да премине през смъртта, но Той е Възкресението и Животът, Той има власт над смъртта. И преди Своето Възкресение Той вече е Възкръсналият, защото още сега живее във Възкресението и чрез Възкресението. И когато възкресява Лазар, „за да увери в общото възкресение” преди Своята смърт, Той явява знамението на възкресението на всички — на цялото човечество. Той има власт да отвори всички гробове и оттам да изведе живи онези, от които е останал само прах. Той има власт да унищожи всеки страх и всяко отчаяние, всички земни системи — религиозни, философски, политически, икономически, — които се опитват да заемат мястото на Бога и да заключат всички във вечната тъмница. Заради това възкресение Бог стана човек  — подвластен на осъждане, отхвърляне и унищожение, за да могат всички живи и мъртви да разберат, че са призвани към живот. „Вярваш ли това?” —  пита Господ Марта и всеки един от нас. Да се сподобим през тези пасхални дни да оживеем като четиридневния Лазар, да прогледнем като евангелския слепороден, за да кажем: „Вярвам, Господи!” и да Му се поклоним.