БОГ ПРОЩАВА, ТИ — НЕ

269 0

Автор: о. Спиридон Скутис

Превод: Константин Константинов

Провикваш се за прошка или изричаш „Прощавам ти“ и чуваш вратата на рая да се отваря широко. Току-що разбра, че това е паролата и ключовата дума.  Прошката е нещо много по-дълбоко от онова, което си представяме. Думата, която изричаш, е резултат от един вътрешен духовен процес, но много пъти може да е просто една дума, освободена от своята същност, а сърцето ти все още да е изпълнено с предателство или омраза. Не е достатъчно само да кажеш „Прощавай” за греховете, които си направил, трябва и ти да прощаваш на онези, които те нараняват. Не отивам просто да поискам прошка и да чуя твоя отговор. Бих искал да залича раната, която отворих в сърцето ти, но ако не желаеш това, няма проблем, нека бъде благословено.

Въпреки всичко аз ти прощавам. Не мога да не го направя, след като Христос, горе на Кръста, направи същото за мен и ме избави.

Как мога да не прощавам, виждайки прегръдката на Разпнатия? Това е невъзможно.

Ако когато искаш прошка или даваш прошка, те стяга гърлото или те свива  стомахът, тогава твоето битие не ухае на рай и в него са останали омраза и пушилка от ада и тогава е нужен труд.

Колко пъти си се тревожил и си треперил да ти простят за нещо, което си направил, но когато дойде моментът и ти да направиш същото, не искаш.

Човекът, който казва: „Не прощавам, нито искам прошка!“, с тези свои думи отключва вратите на ада и на погибелта. Когато липсва любов, чуваме такива думи.

Повечето пъти казваме „Прощавай” поради някакви външни причини, за да възстановим външно нещата и да кажем, че сме го направили. Много пъти устните казват „Прощавай”, но не и сърцето. И това е проблемът. Това означава, че е направена първата крачка. Ние обаче сме се препънали.

Прошката означава да са убили брат ти и макар да „трябва” да разкъсаш на парчета убиеца, вместо това го прегръщаш и го правиш Божи човек (Житие на свети Дионисий Егински).

Прошката не означава просто да вместиш другия в сърцето си, а да слезеш от трона, за да седне другият.  Да си цар и да поставиш на своето място слугата, а ти да станеш негов слуга. Да загубиш всичко.  Да загубиш себе си. Да съкрушиш себе си.

Прошката, която даваме, често е повърхностна и емоционална, защото има за свой източник някаква вътрешна потребност или по-дълбока амбиция на индивидуално или социално равнище.

Прошката, която свети Дионисий дал на убиеца на брат си, имала за източник Христос. „След като Христос ми прощава, как мога да тая злоба или омраза и да отмъстя?“. Подобна прошка в нозете на Господа изпълва изповедалнята със святост.

Хубаво е да казваш „Прощавай” и да прощаваш. Опитай се да го почувстваш в сърцето си и да се съкрушиш, защото тогава ще дойде устремът на любовта, но не за да разруши, а за да съгради повторно нещата. Прошката има толкова голяма сила, че от престъпника прави светец, а повехналото цвете кара да цъфти със сълзите на покаянието. Прошката е  част от пътя ни „от Божия образ към Божието подобие“.

Бог прощава, а ти — не. Помисли върху това.