БОГ СЛУША СВЕЩЕНИЦИТЕ СИ

952 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм Св. Атанасий“, гр. Варна

От  мига, в който бях ръкоположен, видях и преживях много неща, срещнах се с различни духовници и си направих доста изводи. Но един от тях е изненадващ и за мен — а именно, че Бог слуша свещениците Си.

Този, който ги е предузнал и избрал за света, призовал и призвал за това необикновено служение, ги милва, води и им прощава всичко и навсякъде. Праща им ангели, които да ги напътстват, изтрива сълзите им в неравната битка с врага, защитава ги от хората, пази роднините им, дава им невидими и видими блага и дори понякога ги носи на ръце. Всички без изключение — и тези, които Го слушат и онези, които не Го слушат… По великата си милост и неизказана любов Бог чува молитвите им…

Всички ние сме толкова различни, видимо недостойни, но и по Божи промисъл Негови. Заради това или заради нещо друго, което само Всемогъщият и Всемилостив Бог знае, Той никога не ни оставя. Каквито и да сме — млади или стари, мълчаливи или логосни, молитвеници или проповедници, ерудирани или без нужната подготовка, динамични или терапевтични, известни или почти съвършено неизвестни — ние сме „царствено свещенство“. Положени сме отпред като офицери от несъкрушимата Му армия и Той ни хвърля от битка в битка, но понякога ни води като малки деца, които държи в ръката Си. Това не може да се обясни на другите извън светата Църква, Тялото Христово.

Такова познание се дава само на онези, които са вътре в светлината на извечното Му избраничество. Единствено и само Той, Вседържителят Христос,  знае как избира Своите служители, чиито имена записва на небесата. И този избор е отвъд всякаква логика…

Миряните обичат и търсят някои от тях, други избягват и осъждат, разделяйки ги на „достойни“ и „недостойни“, на истински и неистински, на добри и лоши пастири, но това е заради немощта им и …сатаната. Свещениците са посланици на Неговото царство в земята на живите, вестители на завета Му и извършители на светите тайнства. В тяхната кръв  на мъже, подвластни на греха, заразени от похот и носещи тежкия печат на старата природа, тече Неговата свята кръв. В техните тела, боледуващи или преболедували съкровената си „метаноя“, живее Неговото свято Тяло.

И те са хора, но се различават от другите — не защото са специални, а защото са докоснати и белязани от Неговия жезъл.

Вярно е, че личният пример е слабост за всички нас. Някои го усещат повече, други по-малко. Едни се стараят и се борят, а други нехаят и дори не мислят за това. Но и на предпочитащите, и на избягващите да носят расо десницата е свята, защото Христос благославя чрез нея.

Повече от прав е св. Игнатий Брянчанинов, който казва, че всеки от нас се намира в някакъв вид  прелест, и че това е колкото  неприятно, толкова  и неизбежно. Както и товара на личната ни немощ. Горчива човешка участ! Всички родени от жена — от обикновения невярващ до преблагословения патриарх — я носим в себе си. Тя е част от нас и е станала като наша сянка. И великият Павел е ридаел за това… А ние сме недостойни дори да споменем името Му. Ако той нарича себе си „червей“, тогава ние какви сме? Прах и пепел, сянка и мъгла. Избраници, на които много е дадено, но и от които много ще се иска… Спасява ни едно — че сме Негови!