Автор: Мелойски епископ Емилиан (Кутузис)
Превод: Пламена Вълчева
В днешното свето Евангелие се разказва как Христос призовал Своите първи апостоли Петър и Андрей да тръгнат след Него. Той им казал: „Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци”. Само това. Те Го послушали. Дали обаче Го разбрали? Не мисля. Ако кажете на един обикновен рибар: „Ще направя така, че да ловиш хора”, не мисля, че ще разбере нещо. Защо тогава тръгнали след Него? Не заради обещанието. Не и заради славата, която би им донесло това обещание. Не защото разбирали обещанието. Не и заради нещо впечатляващо или свръхестествено, което видели. Това били обикновени думи на един обикновен човек, на Иисус, който „случайно” минавал наблизо. Така всички ние биваме призовани в даден момент от живота си. И ни се струва, че това е станало случайно. Това обаче не е така. Това е било приготвено за нас преди Сътворението от Божия ум и воля.
Така че това не е било случайност, а привличане! Веднага ще обясня какво имам предвид. Това е привличане, което дори не осъзнаваме като такова, когато ни връхлети за първи път. Спомням си първия път, когато срещнах стареца Емилиан Симонопетритски. Не знаех почти нищо за него, само онова, което бях чул месец по-рано по време на първото ми посещение в „Симонопетра”. Когато за първи път разговаряхме, не почувствах нищо. Въпреки това останах там.
В крайна сметка аз дотолкова се съединих с неговия дух, че дълбоко вярвах, че Бог ме е създал за него. Той беше целият ми живот. Предполагам, че апостолите са се чувствали по същия начин. Някои от тях дори са дали живота си за Христос. Същото са преживели и всички мъченици и светци на нашата Църква, които са се отказали от света и са станали подвижници.
Веднъж казах на стареца, че колкото повече време минава, толкова по-свързан се чувствам с него. Мислех, че това е нещо положително. Той ме изгледа много строго и каза думи, които не бих могъл да забравя. Каза ми: „Никога не бил направил нещо, което да те привърже към мен!”. Тези думи ме поразиха като гръм! По-късно разбрах смисъла им. Той искаше духовните му чеда да бъдат апостоли. Да бъдат свързани с Христос, както той беше свързан. Той беше свързващият проводник. Нямаше да успеем да постигнем нищо, ако не зачитахме ролята му в живота ни, въпреки това обаче проводникът не беше крайната цел. Крайната цел е пряката връзка с Източника на енергия. С Източника на енергия! Привличането, което чувствахме към него, беше призивът, който Бог Отец отправяше към нас чрез него. Привличането беше Светият Дух, Духовното магнитно поле, в което душата ни открива своята втора Вечна половинка. Нашият Бог! Старецът заемаше мястото на Светата Троица в нашия живот. Подобно на Христос, той ни приканва с молитвата си да следваме призванието си. Чрез духа си ни учи как да живеем в Светия Дух. А нашата крайна цел е да достигнем Небесния Отец и да останем завинаги в Неговите обятия!
Бог ни е сътворил. Личното ни призвание да Го следваме също е от Бога. Силата да Го следваме е от Бога. Крайната ни цел е Бог, за да бъдем едно с Него. И така, каква е ролята ни в този Божествен сценарий? Единствената ни задача е да не пренебрегваме това привличане. Да приемем поканата, призива, да приемем Светия Дух. По какъв начин се проявява това в ежедневието ми?
Старецът Емилиан казваше, че монашеството е апостолско призвание. Тогава не разбирах това, защото „Симонопетра” нямаше някакъв особен мисионерски дух. Сега, когато вече не живея в манастир, смятам, че колкото и да е парадоксално, това придоби смисъл за мен. Смисълът на това да станеш монах е да следваш Христос. Следвайте личното си призвание. Вашият личен път, по който да достигнете до Небесния Отец. Когато Христос ни научи да се молим с молитвата „Отче наш”, Той ни научи да говорим директно на Небесния Му Отец, така както Той говори с Него. Сякаш ние също сме Негови деца, сякаш ние сме едно с Неговия Единороден Син. Едно с Христос. Така че да станеш апостол се свежда до това да следваш Бога в своя живот.
Не говорим ли именно за това в беседите за трезвението? „Фокусирайте се в Бога”. Да се фокусираш в Бога означава да следваш Бога. Това ни прави апостоли! Трезвението ни прави апостоли! То ни помага да приемем привличането, призива на Светия Дух да отидем при Небесния ни Отец и да останем завинаги с Него.
Проповед в Гръцкия православен храм „Успение на Пресвета Богородица”, Маунт Грават, Бризбейн, 18 юни 2023 г.
