Божественото Причастие с лъжичка? Естествено, че да!

4950 1
Young girl receives the Eucharist during an orthodox service

Автор: Христодулос, Архиепископ Атински и предстоятел на Гръцката православна църква в периода 1998 – 2008
Източник: списание Τόλμη, брой 24, Ноември 2002
Превод: Мартин Ганев

Диалог с младите

- Ваше Блаженство, чувал съм, че съществува възможност за предаване на болести чрез лъжичката от Божественото Причастие. Какво е Вашето мнение?

– С особено внимание прочетох това, което ми пишете по отношение на начина за причастяването на верните с Божественото Причастие, но като начало, искам да изразя горещите си благодарности за интереса, който проявявате по въпросите от нашата света Църква. Това съответства прекрасно с живописното слово, което четем в Първото послание на свети апостол Петър във втора глава стих 9. Става дума за това, че “вие сте род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити”. Съдействието на клир и народ(миряни), както всички богоносни отци го поддържат и доказват, е изключително важно и значително. Свещениците имат благодатта на особеното свещенство и са домостроители на тайнствата на Христа, докато миряните имат общото свещенство, както се казва на църковния език, понеже и те вземат участие във всяко едно на трите служения на Христа.

По проблема, който се засяга във Вашето писмо, първоначално искам да Ви кажа, че въпросите по Светото Учение от догматиката на нашата Църква, както и въпросите по свещенодействието на Светите Тайнства, не могат да бъдат разбрани с нашата крайна, човешка логика. И не защото тези въпроси са паралогични и мистични, но защото са свръхразумни и апокалиптични. Те са богословски, в смисъла на “слово за Бога”. Но кой може да разбере и да говори за Бога, за Вечния, Безкрайния, Премъдрия, Всесилния, Многомилостивия, за Твореца на небето и земята, за трансцендентния Бог. Човекът, който е потопен в света се удостоява да се доближи до трансцендентната истина за Бога само апокалиптично и емпирично по благодат. Човекът, който е сътворен за светлината на Светата Троица, т.е. за пресъвършеното съзерцание на Бога, е възможно да усвои Божията благодат и да се обожи, само когато се очисти и облече в светловидна премяна и се ръководи духовно. Но този ход – или иначе бих казал “разбиране” за Христа, не става интелектуалистично, логично, идеологично, или дори чрез историческата наука. Това става чрез вярата. Правилното разположение на човека спрямо Бога и нещата за Бога, се реализира само с факта на вярата.

Така трябва да разгледаме в частност и въпроса, който има отношение към лъжичката и телесното здраве на вярващите, които се причастяват. Уверявам Ви, че никой никога не се разболявал, нито е пострадал нещо, което да има отношение към телесното заразяване или вреда от Божественото Причастие с една и съща лъжичка. Векове наред и до днес се извършва безкръвната жертва, Божествената Евхаристия, и милиони души са се причастявали. Никога не е бил представен случай от предаване на болест от лъжичката, нито пък някога някой свещеник е пострадал и от най-малкото, впоследствие, когато “потребява”, т.е. изяжда и изпива това, което е останало в св. Потир, като облизва лъжицата и очиства напълно свещените съсъди. Свидетелствата за това са много. Бих искал да Ви спомена само някои от последните години.

В енорията на свети папа – Николай Планас (+1932), в една тясна уличка тук в Атина, се криел един прокажен в напреднал стадий. Устните му били изядени от ужасната болест. Един път преподобният отишъл да го причасти, но загнилото му тяло не могло да приеме светото Тяло на Господа, така че то изпаднало настрани. Без никакво, ама никакво колебание преподобният се навел и поел с неговата уста Божествения Бисер, като го потребил, без да пострада нищо. Колкото до прокажения, накрая полицията го открила и го изпратила в болницата за прокажени.

Друг факт: Митрополитът на Хиос Пантелеймон Фостинис,(+1962) когато бил още йерокирикс (църковен проповедник) в областта Атики, веднъж отишъл да служи в туберкулозната болница “Спасение”. Там медицинските работници му донесли един голям поднос с много лъжички.

– За какво сте донесли всичко това? – попитал ги той
– Лекарите ни казаха да причастите с тях болните, започвайки от по-леките и преминавайки към по-тежките случаи.
– Няма нужда от тях, отговорил с вяра свещеникът. Аз имам светата лъжичка.

И действително, на Божествената литургия той нормално причастил болните, а впоследствие в близост до Царските двери потребил останалото. Това го направил, за да го виждат всички, и да разберат лекарите, че Божественото Причастие е огън, който изгаря всичко.

Подобен случай станал и през 1942 в Янина. Йерокириксът (църковният проповедник) отец Бенедикт Петракис (+ 1961), след Божествената литургия в църквичката на Кастрос, отишъл в болницата, под която се подслонявало туберкулозното отделение, за да причасти болните.

Един тежко туберкулозен, тъкмо след като се причастил, получил кръвохрачене върху чаршафа. Незабавно отец Бенедикт го поел със светата лъжичка, изял го и казал да изгорят чаршафа.

Лекарите го видели и се изплашили. “Какво прави този лудият, извикали те. Съвсем скоро ще го видим със скоротечна туберкулоза”.

Само че нито скоро, нито по-късно го видели със скоротечна туберкулоза. Благодатта на тайнството не позволило да му се случи нищо.

Но и днес, служейки нашите свещеници в болниците на нашето отечество, никога не са се разболявали или заразявали от Божественото Причастие, както и от потребяването на Светия Потир.

Уважаеми, разбирам Вашите човешки притеснения и помисли. Само че Църквата функционира по други правила. Всичко в безкръвната жертва, т.е. в Божествената литургия и в поднасянето на тази духовна трапеза, където е Живият Христос и наш Бог, всичко това придобива едно божествено преобразуване. Това е неизказаното тайнство на извършването на Божествената литургия. Затова и казваме, че невидимото се вижда по невидим начин, и че неизказаното се изразява по неизразим начин. Това, което е недостъпно за нас, се установява в нас. И така бидейки причастни на Тялото и Кръвта Господни, ние ставаме христоносци и богоносци. Това е нещо чудесно и отвъд земните ни чувства, това е “чувство за живота на безсмъртието”, и предвкусване на Небесното Царство.

За любящото Ви Христа сърце, освен това, по този въпрос бих искал и да спомена решението на Лекарското Сдружение на Атина, както и мнението на бележития професор от Медицинския факултет на Атински Университет, господин Атанасиос Аврамидис, когато преди време бе поставен подобен въпрос (год. 1988) към Гръцкия Парламент. И по конкретно – под номер на прот. А1/1366 на 5.02.1988, документ на Дирекция “Обществена Хигиена” към Министерството на Здравето, чрез който бяха обсъдени мненията на Общогръцкото Сдружение и на Лекарското Сдружение на Атина за Бюлетин на Печата, на 15.02.1988 се реши, че “Лекарското Сдружение на Атина не е възможно да се намеси по въпросите на вярата на гръцкия народ. По отношение на въпроса, дали се предават болести чрез Божественото Причастие, бе решено, че, в нашия опит до днес, както и от библиографията, не произлизат данни, които да убеждават, че чрез Него са били предавани болести…. Лекарски казано, не съществува нито един сигурен случай, в който на обикновен вярващ да е била предадена болест чрез Божественото Причастие. Разбира се, нито на свещеник, който след общото причастяване на вярващите, извършва “потребяването” и изпива всичко останало до дъно, заедно, с каквото е останало от устата на всеки причастник, посредством светата лъжичка в Светия Потир. Нито когато е “кипяла” туберкулозата, нито когато е “разцъфтявал” сифилисът и проказата е била широко разпространена. Очевидно, същото би важало, ако се постави и въпросът за СПИН.

Факти, които да водят медицината към интервенция, не съществуват. Освен това, по отношение на въпросите на вярата, разбира се, когато става въпрос за християнската вяра, не е лесно за медицината да се намеси, защото тайнствата се извършват с въздействието на духовните сили, които са извън полето и възможностите на науката, следователно и на медицината. Поради това, въпросът остава в компетенциите на Църквата, да избира начините, по които провежда своята мисия.

Конфликт между наука и религия не съществува, доколкото и двете обслужват истината, и не непременно са базирани върху различни основания и се намират на различни нива. Необходимо е, разбира се, съзнанието за границите на всяка една, и взаимоуважение в съхраняването на дистанцията и от двете страни”.

И така, не съществува никакъв страх от предаване на болести от Божественото Причастие чрез използването на една и съща лъжичка. Тялото и Кръвта, към което се приобщаваме е Този, Самият Христос, нашият Господ и Бог. А Христос е здраве. Той е живот. А не микроби и болести. Христос нито замърсява, нито се замърсява, но само осветява и спасява. Той е Пътят, и Спасението, и Животът, Той е Самобитие и Възкресение. Никой, до сега векове наред, не е умрял от Божественото Причастие, защото Тялото и Кръвта Христови са “лек за безсмъртие”, както прекрасно споменава свети Игнатий Богоносец, а и защото, както казваме в Светата литургия, се причастяваме “за изцерение, очистване и осветяване на душата и тялото”.


1 коментар за "Божественото Причастие с лъжичка? Естествено, че да!"

  1. о. Божидар

    Благодаря Ви.
    Много хубава и полезна статия.
    Ако може преведете още текстове на Атинския Архиепископ Христодул за св. Причастие.
    Има негова преведена чудесна статия в Църковен вестник бр. 2-5/2008

Comments are closed.