БОЖИЯТА ВОЛЯ

5251 0
μοναχός λουλούδι

μοναχός λουλούδιАвтор: Св. Силуан Атонски

Превод: Павел Стефанов

Източник: http://orthodoxinfo.com

Велико нещо е човек да предаде себе си на Божията воля. Тогава сам Господ е в душата. Никоя друга мисъл не може да влезе в нея и душата чувства Божията любов, въпреки че тялото може да страда.

Когато душата е изцяло предадена на волята Божия, сам Господ я взима в ръцете Си и душата се учи директно от Бог. Докато преди това тя се обръщала към наставниците и към Св. Писание за наставление. Но рядко се случва учител на душата да е Сам Господ чрез благодатта на Светия Дух, и малцина са които знаят за това, с изключение само на тези, които живеят според Божията воля.

Гордият човек не иска да живее според Божията воля: той обича да бъде господар сам на себе си и не вижда, че човек не разполага с достатъчно мъдрост да се ръководи сам, без Бог. И аз, когато живеех в света, не познавах нито Господа, нито Неговия Свети Дух, нито начина, по който Господ ни обича – надявах се на собственото си разбиране; но когато чрез Светия Дух познах нашия Господ Иисус Христос, Сина Божий, душата ми се предостави на Бога, и сега приемам всяко страдание, което ме сполетява, и казвам: “Господ се грижи за мен. От какво да се страхувам?” Но преди това не можех да живея по този начин.

Животът е много по-лесен за човек, който е предал себе си на Божията воля, тъй като в болест, в бедност, в преследване той разсъждава по този начин: “Такова е Божието желание и аз трябва да претърпя това заради моите грехове”.

По този начин в продължение на много години съм претърпявал жестоки главоболия, които са трудни да се понесат, но полезни, защото душата се смирява поради болестта. Духът ми копнее да се моли и да бди, но болестта ми пречи поради нуждата на тялото ми от почивка и спокойствие; и се молих на Господ да ме изцели, и Господ не ме послуша. Следователно нямаше да бъде полезно за мен ако бях излекуван.

Най-ценното нещо на света е да знаем за Бога и да разберем Неговата воля, дори и само частично. „Господи, със силата на благодатта на Светия Дух, удостой ни да живеем според Твоята свята воля”.

Когато благодатта е в нас ние сме силни духом. Но когато загубим благодатта ние виждаме нашата немощ – виждаме, че без Бог ние не можем дори да помислим нещо добро.

„Боже на милостта, Ти знаеш нашата немощ. Моля Ти се дай ми смирен дух, в Твоята милост позволи ми да живея според Твоята воля”

Как да разбереш дали живееш според Божията воля? Ето знак: ако си опечален и отчаян за всичко, това означава, че не си се предал напълно на Божията воля, въпреки че може да ти се струва, че живееш според Неговата воля. Който живее според Божията воля няма безпокойства и тревоги. Ако той има нужда от нещо, той предава себе си и желанието си на Господа, а ако не го получи остава спокоен, все едно е получил това, което е искал.

Човек, който е предала себе си на Божията воля не се страхува от нищо – нито от гръм, нито от крадци, нито от каквото и да било друго. Каквото и да стане “Такава е Божията воля”, казва той. Ако той се разболее си мисли така: “Това означава, че имам нужда от тази болест, иначе Бог не би я пратил”. И в тази мъдрост мирът се запазва в душата и тялото.

Човек, който се замисля за собственото си благополучие не е в състояние да се предаде на Божията воля, и по този начин душата му да има мир в Бога. Но смирената душа е посветена на Божията воля и живее пред Него в страхопочитание и любов; в страхопочитание – да не би тя оскърби Бога по някакъв начин; в любовта – защото тя е разбрала как Господ ни обича.

Най-хубавото от всичко е да се предадем на Божията воля и да понасяме скръбите с доверие в Бога. Господ, виждайки нашата скръб, никога няма да ни даде повече отколкото можем да понесем. Ако ние считаме, че прекалено много страдаме, това означава, че не сме се предали на Божията воля. Нищо не смущава човека, който е предаден на волята на Бога, било то болест, бедност или гонение. Той знае, че Господ в Своята милост е загрижен за нас. Светият Дух, Когото душата познава, е свидетел за това. Но горделивите и своенравните не искат да се предадат на Божията воля, защото те обичат своята собствена воля, което разбира се е вредно за душата.

Авва Пимен казва: “Нашата собствена воля е като висока стена между нас и Бог, пречейки ни да се доближим до Него или да съзерцаваме Неговата милост.”

Ние винаги трябва да се молим на Господ за мир на душата, така че ние да можем по-лесно да изпълнявае Господните заповеди; защото Господ обича онези, които се стремят да изпълняват Неговата воля, и по този начин те постигат дълбок мир в Бога. Който изпълнява волята на Господа е задоволен във всичко, въпреки че може да бъде беден или болен, или страдащ, защото Божията благодат развеселява сърцето му. Но човек, който не е доволен от живота си и роптае срещу положението си, или срещу онези, които го обиждат, трябва да осъзнае, че духът му е в състояние на гордост, която е взела от него чувството на благодарност към Бога. Но ако това е така с вас – не се обезсърчавайте, но се опитайте да се доверите твърдо на Господа и да Го помолите за дух на смиреномъдрие; вие ще след това ще Го обичате и ще бъдете в състояние на покой, въпреки всички трудности и премеждия.

Душата, която е придобила смирение, винаги помни Бога и си мисли: “Бог ме е създал. Той е страдал за мен. Той ми прощава греховете и ме утешава. Той ме храни и се грижи за мен. Защо тогава да се безпокоя за себе си и от какво да се страхувам, дори ако съм в смъртна опасност?” Господ просвещава всяка душа, която се е предала на Божията воля, защото Той е казал: „и Ме призови в скръбен ден; Аз ще те избавя, и ти ще Ме прославиш” Пс. (49:15).

Душата, която е разтревожена за нещо, трябва да се допита до Господа, и Господ ще й даде разбиране, но преди всичко това става по време на нещастия и смущения. Като общо правило ние трябва да искаме съвет от нашия духовен отец, това е по-смирения начин.

Добре е да се научим да живеем според волята на Бога. Тогава душата живее непрестанно в Бога и е ведра и спокойна.

Господ по Своята милост дава на човек да разбере, че той трябва да търпи страданията с благодарно сърце. През целия си живот никога не възроптах срещу скрърбите, но приемах всичко като очистително от страна на Бога.

Никой на тази земя може да се избегне страданията; и въпреки, че скърбите, които Господ изпраща, не са големи, хората си въобразяват, че скърбите са извънредно силни и биват смачкани от тях. Това е така, защото те няма да смирят душите си и да се предадат на Божията воля. Но Самия Господ направлява със Своята благодат тези, които са предадени на Божията воля, и те претърпяват всичко с твърдост в името на Бога, Когото те толкова са обикнали и с Когото са се прославили навеки.

Когато Божията Майка – Пресвета Богородица е стояла в подножието на Кръста, дълбочината на мъката й е била неописуема, защото Тя обича Сина си повече отколкото някой може да осъзнае. И ние знаем, че колкото е по-голяма любовта, толкова по-голямо е страданието. Според законите на човешката природа Божията Майка не би могла да понесе скръбта си; но Тя се е била предоставила на Божията воля и Светия Дух Я поддържал и Й дал сили да понесе тази скръб. И по-късно, след възнесението на Господа, Тя се е превърнала в голяма Застъпница за всички Божии чеда в тяхните страдания.

Господ дарява Светия Дух и човек, в който живее Светия Дух, чувства че има в себе си Царството Небесно. Ние трябва винаги да се молим на Бога да ни открие какво да правим, как да постъпим, и Господ няма да допусне да се заблудим.