Автор: свещ. Андрей Гавриленко
Източник: www.vichuga-voskr.cerkov.ru
Превод: Пламена Вълчева
Празникът на Кръста е свързан с есента. И това не е случайност. В природата вече са изтощени силите на живота. Дошло е времето на угасването. На стареенето, страданието, душевния мрак или иначе казано — на угасването. Откъде да почерпим сили? Отговаряме по християнски, строго и справедливо: „В Разпнатия Бог и в собственото си страдание. Чрез житейските мъки ние се докосваме до Неговите страдания, а това означава и до Неговите неизказани радости“. Въздига се Кръстът и верните се радват.
Кръстът разкрива дълбочината и широчината на християнството — то слиза до дълбините на ада, за да се издигне до славата на небесата. Кръстът е дълбочината на живота с Бога. Към Него не води друг път, освен пътя на Кръста. Затова духоносните отци са казали: „Без Кръста няма да видите Христос“.
Кръстът е напомняне за разпъването, погребението и възкресението на Христос, за радостта от Неговата победа. Пророците предсказали Кръста, Господ го понесъл, а апостолите го прославили и възвестили: „а мене да ми не дава Господ да се хваля, освен с кръста на Господа нашего Иисуса Христа“ (Гал. 6: 14).
Ние познаваме силата на Кръста, с него е Божията сила. И именно в нея се състои неговата сила. Тя прогонва мрачните мисли, умиротворява сърцето, просветлява ума. Изобразяващият с вяра кръста върху себе си действително усеща това.
Кръстът е пресичане на две линии — хоризонтална и вертикална. Тук се срещат Божественото и човешкото, тук Богочовекът страда. Тук Той заличава греховете на човека с Божията сила и с човешко послушание.
Кръстът е място на Любовта. Отецът обича Сина, но обича и света. Синът заради Любовта към Отца възлиза на Кръста. На Кръста се срещат любовта на Отца към хората и послушанието на Сина към Отца, за да бъде цялото човечество оттук нататък послушно на Бога, както е послушен Неговият Единороден Син. Кръстното послушание — това е дар за хората, чрез него в света влизат свободата и благодатта.
На Кръста Христос изкупително прегърна света, за да покаже Своята любов към него. В непоносимите мъки Той даде опрощение на всички хора.
В тези мъки няма дори и сянка от злоба, тук вече не се чуват обвинения към фарисеите, тук Христос умира и за фарисейските грехове. От Кръста прозвучават думите „Отче! прости им, понеже не знаят, що правят” (Лук. 23: 34).
В Неговите думи „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46) се съдържа цялата книга Иов.
В думите, отправени към Богородица и любимия ученик: „Ето син ти! (…) ето майка ти!“ (Иоан. 19:26-27) се съдържа нашето осиновление от Божията Майка.
С думите „Свърши се!“ (Иоан. 19:30) е доведен до край шестодневът на книга Битие — възсъздадени са човекът и цялото творение.
В думите „Жеден съм“ (Иоан. 19:28) се съдържа целият Изход, цялата жажда за избавление на човечеството от египетското робство, от греха, дявола и смъртта.
Христос е осъществяване на образа на Иов, Христос е продължение на творението, Христос е освободител, Христос е вечната Любов.
Всичко това се извършва чрез Кръста и на Кръста. Кръстът е оръдие на доброто за света. Кръстът е знак на победата. Оттук и предпасхалното песнопение на Неделя Ваия: „и ние носещи знамението на победата, на Тебе, Победителя на смъртта, зовем: Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне“.
Кръстът се издига като светилник в мрака. Кръстът освещава пътя. Кръстът ни пази от пътя на погибелта — на него Бог умря за нас. Кръстът е „пазител на цялата вселена”.
Кръстът е красив. Спасението винаги е красиво. На него е постигната красотата на спасението. „Кръстът е украшение на Църквата”.
Кръстът е похвала за Църквата. И действително с Кръста се хвали само едната, света и съборна Църква.
Кръстът е непоколебима крепост. Господ взе на Себе Си Кръста. Възлезе на него и го направи по-здрав от диамант. Страда на него и го освети със Своите страдания, доброволно прие греховете ни и ги уми.
Кръстът е напомняне за прошката, Кръстът е сила в болестта, Кръстът е укрепване на разслабените в тяхната борба. „Кръстът е утвърждение на верните”.
Хартиените листи се правят от дърво. Кръстът е разгънат свитък, лист, на който е записано с Кръвта на Господа, че хората са станали свободни. Червеният цвят е цветът на императорите.
Красив ли е Христос на Кръста? Да, защото на Кръста е победил уродливостта на живота ни.
Славен ли е Христос на Кръста? Да, защото е върнал на човека изгубеното достойнство и слава.
Кръстът е оръжието на Христос, чрез което Той побеждава ада, смъртта и греха.
В кръста трябва да виждаме символ на победата и славата, а не оръдие за наказание и смърт. Според заповедта на Господ Иисус Христос ние трябва да вземем кръста си и да Го следваме (Марк. 8:34).
Христовите страдания ни донесоха вечен живот, но е нужно да бъдат усвоени. Апостол Павел е жадувал „страданията Христови да не бъдат в него напразно”, т.е. ние сме длъжни да се трудим, да обработваме сърцето си. Плодовете на Кръста се усвояват от сърцата, които обичат Господа и спазват Неговите животворящи заповеди. Семената на спасението са действени в нас само при такива условия. Тук действа Божият Дух, а Той като плашлива птица отлита, когато усети злоба и види коравосърдечие, разпри, омраза, гняв, осъждане, сребролюбие, злопаметство…
Да си припомним новозаветните думи „със страх и трепет вършете вашето спасение” (Фил. 2: 12), които тук придобиват жизненоважно значение.
Изводът за нас е един: нужно е да бъдем бдителни и да избягваме греха. Ако кълновете на добродетели бъдат напоявани с отровата на греха, те ще изсъхнат за дълго време или завинаги.
Погледнете към Кръста и ще разберете, че Божията любов покрива всичко, Христос е взел всичките ни грехове и ги е възнесъл на Голгота. И сега ни призовава да вървим след Него, а не по пътя на греха. Кръстът е новата закваска на живота. След Кръста в страданието вече има надежда.
Христос побеждава чрез Кръста.
