Автор: о. Спиридон Скутис
Превод: Константин Константинов
Болката е благословение за човека. Без болката на разпятието нямаше да има Възкресение и Възнесение. Болестта и скръбта са превъзходните лекарства на Божия промисъл, които привличат човека към Бога и умножават добродетелта му.
Обикновено се съсредоточаваме в събитието на болката, роптаейки. В резултат на това времето минава и болката се превръща в тумор, който сломява душата ни. Болката не подбира. И често идва при нас чрез другите — например когато губим някое любимо лице. Нямаме друг избор освен да погледнем болката от различен ъгъл, да я прегърнем и да я трансформираме в източник на сила и в обновител на съвестта ни. На болката не се отговаря с аргументи. Нито неправдата и смъртта се преодоляват чрез логиката. Тези проблеми се решават чрез диханието, което само Бог дава. Разрешават се чрез Светия Дух. Преодоляват се чрез смиреното приемането на Божията воля, която е толкова истинна, но обикновено и толкова непонятна.
Болката не пробужда само нас. Тя пробужда и любовта на околните, които се опитват да се поставят на наше място. Стараят се във време на спокойствие да споделят нашите болезнени чувства. И го правят. Болката ражда търпение, едновременно обаче ражда и любяща свързаност с братята ни. Болката ражда истина. Състраданието на другите засажда истината в нашето сърце. Там деликатно се крие и отговорът.
Пътеката на живота е осеяна с болка и сълзи, с тръни и гвоздеи, с издигнати кръстове, с агония и скръб. На всяка крачка ни очаква една Гетсимания. На всяко нагорнище — една Голгота. Във всеки миг — едно копие. „Ако можехме да изстискаме земята като гъба, биха покапали кръв и сълзи“.
Трендафилът ражда тръни и тръните — трендафил. Хубавите неща са съпроводени с болка, но и болката води до радост. Обикновено небесната дъга се появява след буря. Трябва да отмине бурята, за да се изясни небето.
Разсъдителността, просветлена от християнската вяра и философия, има способността да вижда. Чрез проницателността прониква отвъд външните явления. Чрез болката вижда радостта и надеждата, както и тържеството на Христос дошло чрез болката от страдания и кръста.
Най-дивните статуи са понесли най-много удари. Великите души дължат своето величие на ударите на болката. Златните и скъпоценни накити минават първо през огъня.
„Човекът, който не е изпитал болка, не е живял живота си пълноценно, нито може да го оцени“.
Болката разтърсва човешкото битие. Тя е огън и пещ, която гори и изгаря. Тя е буря и вълнение. „Вътрешността ми и морето никога не утихват“, казва Соломон. Има моменти, в които изпитанията идват едно след друго или всички наведнъж. Кръстът тогава е много тежък. Агонията достига своя връх. Душата се натоварва толкова много, че е готова да се огъне. Всичко изглежда черно. Навсякъде се вижда мрак. И навсякъде — безизходица. Св. Григорий Богослов казва: „Доброто загива, злото е отвън, налага се да се плава нощем, никъде не светят пътеводни светлини, Христос спи“*.
Тогава в сърцето се ражда утехата, чиято сладост и облекчение са по-силни като преживяване от тежестта на болката. В нас се ражда отговорът.
Въпросът не е в самата болка или в самия проблем, а в отношението ни спрямо тях и в битката, която ще водим. Например за някои хора раковото заболяване е път на славословие, освещение и покаяние, докато за други е катастрофа и край на съществуването.
Господ е до нас. Превръща болката ни в радост чрез тайнствата на Църквата. От този урок ще почерпим нови сили за свой щит срещу бъдещите препятствия и битки, които ще водим в живота си.
Бог винаги ни дава толкова, колкото можем да издържим. Нито по-малко, нито повече. Затова вместо да казваме „Защо на мен?“ по-добре да погледнем нагоре и да кажем „Защо не на мен? Благодаря Ти!“. Колко сърдечна сила и вяра има в това изречение!
„Болката като физическо страдание може да отнеме биологичния ми живот, но не може да докосне битието ми, ако не ù позволя“.
Болката е изпитание и обучение и така трябва да гледаме на нея по две причини. От една страна, защото нямаме друг избор, а от друга, защото само през призмата на изпитанието можем да имаме полза от този урок.
Болката трудно се понася и тълкува без Христос. Тогава гледаме на нея като на процес и безполезно изпитание. Естествено най-вече трябва да видим дали не сме допринесли за това, за да определим своето отношение.
Когато болката дойде, човекът я избягва, като плаче и обвинява, вместо да види същността на нещата и затова не само няма полза, но търпи и вреда.
Нека прегърнем болката, когато дойде, нека я оставим да ни говори, да ни поучи, за да излезем по-силни от това изпитание.
„Внимавай, брате, когато дойде болката, да си тръгне сама. Когато си тръгне, може да те вземе със себе си, ще ù позволиш ли?“
Да не позволяваме тъмната страна на болката да ни разруши. Напротив, с бодърстване от момента, в който е дошло изпитанието, да не губим време и бързо да се изправим. Да видим болката като стъпало, като кръстно усещане, от което ще стигнем до възкресението и възнесението на „Дойдете при Мене всички отрудени и обременени, и Аз ще ви успокоя“.
Покажете само с един знак вашето разположение и ще се изцелите. Греховете са ваши, изцеленията Мои. Раните са ваши, лекарствата Мои. Искам само покаяние и изцелявам раната. Покажете Ми промяна в поведението и приемете от Мене, Когото наскърбихте, избавление.
Аз мразя греха, но милвам каещия се грешник. И ако видя да принася сълзи, прощавам дълга. Каквото виждам, го подминавам, гледайки промяната. Зачерквам настоящото падение. Защото се надявам на бъдещия подвиг (покаянието) и изтривам падението с покаянието.
„Приемането на кръстната отговорност изцелява болката“
На тебе говоря, Господи, на тебе, благословена болко, на тебе, наранени ми брате! О, болко! Източник на освещение и смирение! О, болко! Горчиво е разпването, но аз чакам възкресението! Дойди, болко, в прегръдката ми и ми предай своя урок! И когато дойдеш отново, ще те приема със слава и отговорност. Благодаря Ти, Господи, че превръщаш горчивината в радост и болката в милувка. И ти, брате, който изпитваш болка, чуй тези думи, направи сълзата освещение и не я оставяй да падне на земята. Гледай небето и продължи напред!
*Творения на светителя Григорий Богослов, том 1, част 1, Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, Света гора, Атон.
