БОРБАТА НА ЧОВЕКА С БОГА

407 0

Автор: Навпактски митрополит Йеротей (Влахос)

Източник: johnsanidopoulos.com

Превод: Пламена Вълчева

Ако не видя () няма да повярвам (Иоан. 20:25)

За да повярва във Възкресението на Христос, апостол Тома поискал да види, защото все още не бил придобил Светия Дух и нямал вътрешно усещане, което да го увери в Неговата божественост. Той искал да види и да почувства, за да получи осезаемо познание на Бога. Но познанието на Бога не се възприема чрез сетивата, то е вътрешна увереност, вътрешно общение с Христос, в което участва и тялото. Въпреки това песнопенията  в тази неделя наричат неверието на Тома „добро”, от една страна, защото то е било добронамерено, а от друга, защото е станало причина Възкресението на Христос да бъде потвърдено.

Борбата с Бога

В днешното четиво за апостол Тома ние ставаме свидетели на борбата на човека с Бога. Апостолът иска да види Бога. Господ се явява и той възкликва: „Господ мой и Бог мой!”. Той наистина е победен, защото никой от светиите не е в състояние да противодейства на Бога. Следователно тук се откроява фактът, че това, което характеризира отминалото и особено нашето време, това е борбата с Бога.

Всеки човек, всеки по свой начин, се бори с Бога. Като цяло хората се делят на две категории. Към първата спадат онези, които водят борба срещу Бога. Те се съмняват в Неговото съществуване и правят всичко възможно да докажат, че Той не съществува. Ужасното в случая е, че те се борят с Някого, Когото никога не са познали, защото ако бяха сторили това, щяха да бъдат запленени от Неговата любов и кротост. Обикновено ние, изпълнените със страсти хора, непознаващи святата воля на Бога, Му приписваме всички свои помисли и провали, в резултат на което се настройваме против Него. Трагична е мисълта, че човекът смята за благословение онова, което е „проклятие”, а за „проклятие” това, което е истинско благословение. Тоест животът в грях, животът в настоящия паднал свят, който е „проклятие” вследствие на отстъплението от Бога, ние смятаме за благословен, за единствен, за който си струва да говорим и да пожертваме всички свои способности, а в същото време скръбта и болката, които способстват за нашето спасение и са благословени от Бога, за нас са проклятие.

Към втората категория спадат светиите, които жадуват и желаят срещата с Бога. И щом я постигнат, започват да изпитват още по-голяма и неутолима жажда. Те се борят, защото искат да се отдадат всецяло на Бога, да придобият по-съвършено познание за Него.

Така всички хора имаме Бога за свой център и се борим с Него. Някои се борят срещу Него (и основно срещу себе си), а други се борят, за да Го придобият, за да Го направят притежание на сърцето си, свой „прекрасен Жених”.

Три вида атеизъм

Свидетели сме на значителен атеизъм около нас и вътре в нас. Когато казваме атеизъм, нямаме предвид несъществуването на Бога, тъй като Бог съществува и действа навсякъде, а неспособността на човека да има познание за Бога.

Свети Григорий Палама споменава три вида атеизъм. Първо, атеисти са онези, които не вярват в съществуването на Бога — „многостранното заблуждение на елините”, т.е. заблуждението на езичниците, някои от които не вярвали в Бога и задоволявали стремежа си към удоволствия, а други почитали природните стихии като богове. Второ, атеисти са еретиците, които отричали божествеността на Христос и божествеността на Светия Дух. Атанасий Велики казва, че „атеист е този, който разделя Сина от Отца и принизява до творение Светия Дух”. Така атеизмът е  „многостранното и многообразно заблуждение на еретиците”. На трето място, атеисти са онези православни, които не приемат догматите на Църквата, които са условия за спасение, и поставят под съмнение ценността на изреченото от светите отци. Защото истинското благочестие е „да не поставяш под съмнение богоносните отци”. И разбира се, когато някой стигне дотам да не признава догматите, които са същността на спасението, или да не признава думите на светите отци, това показва, че този човек няма благодат, няма лично познание на Бога. Следователно този, който няма вътрешно усещане за божествената благодат, който не знае как божествената благодат действа в него и не признава светиите, не се различава от онези, които отричат съществуването на Бога.

 Пътят към познанието на Бога

Всички хора търсят среща с Бога. Такава среща търсят дори и атеистите. Защото никой не се бори с нещо, което не съществува за него. Но по пътя към тази среща с Бога се допускат някои грешки. Мнозина Го търсят в сферата на рационалното познание, други — в сферата на телесната сетивност (като Тома), а повечето изобщо не осъзнават какво представлява Бог.

Светите отци са описали условията за истинско познание на Бога. Първо, те подчертават, че в Бога се различават същност и енергия. Същността на Бога е непознаваема за разлика от Неговата енергия. Това означава, че Бог е непознаваем в Своята същност, но познаваем в Своите енергии. Това е изключително важно за православното богословие, това е жизненоважен въпрос.

Следователно срещата с Бога е съд за човека. От нея зависи неговия вечен живот или неговото вечно осъждане. Както присъствието ни в съдебната палата е съдбовен момент, от който зависи дали ще има оправдателна или наказателна присъда, така става и при срещата на човека с Бога. За чистия Бог се превръща в Светлина, а за нечистия — в огън, който го изгаря. Именно това се случва при светото Причастие. Когато човек се причастява недостойно, божественото Причастие е  „за съд и осъждане”, а когато се причастява след подготовка, то се превръща в Светлина.

Това има последствия във вечността. В бъдещия живот всички хора (праведници и грешници) ще получат лъчите на Божествената любов, но за праведниците те ще се превърнат в Светлина, която ще ги озари, докато за непокаялите се грешници, които няма да имат духовно зрение, те ще се превърнат в огън, който ще ги изгори. Това означава, че пътят към познанието на Бога е пътят на очистването и смирението.  „Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога” — казва Господ. И наистина, който не се е страхувал да стане  „младенец”, „дете”, ще влезе в Царството Божие, т.е. ще има общение с Бога, което е необходимият елемент за познанието на Бога и за спасението. Защото спасението на човека е познанието на Христос.

„Доброто неверие” на Тома ни подтиква да излезем от затвора на атеизма, който е притиснал целия ни живот. Това се отнася за всички, защото ние нямаме личен вътрешен опит от обожението. Защото, както споменахме, обикновеното рационално познание на Бога, изследването на Бога без вътрешен живот са също вид атеизъм. Не само Тома, но и всички светии, които са имали опит от Бога, свидетелстват за Неговото съществуване. След като е преобразил живота си, Тома изповядва:  „Господ мой и Бог мой”. Около нас съществуват множество свидетелства, стига да имаме очи и уши да ги видим и чуем.