Автор: дякон Чарлз Джойнер
Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.com
Превод: Павел Стефанов
След като празнувах 54-годишния ни брак, бях привлечен да разсъждавам върху това благословено и благодатно тайнство. Старецът Емилиан казва, че бракът е пътуване на болка, любов, както и пътуване до небето. Мога да кажа, че съм преживял болката и любовта в брака ми, тъй като те двете сякаш вървят ръка за ръка.
Старецът казва:
„Погрешно разбиране за брака е да се мисли, че това е път към щастието, сякаш е отричане на кръста. Радостта от брака за съпруга и съпругата е да поставят раменете си на колелото и заедно да вървят напред по трудния път на живота.“
Плодотворният брак изисква разбиране за любовта, както и реална връзка със Светия Дух. Когато участваме в тайнството на брака, душите ни се съединяват като едно. Бракът е съюз на двама души. Бидейки съединени в Духа, ние започваме един общ път, пред който са изправени всички изпитания и трудности на земния живот. Но за да бъде хармоничен път, който ни позволява да растем духовно, трябва да имаме връзка, основана на любовта.
Но какво е любов? Старецът Емилиян казва следното:
„Целта на любовта е един човек да дава радост на друг човек; да лишавам себе си доброволно, така че другия да се чувства спокоен, да се чувства сигурен в живота си.“
Св. ап. Павел ни казва, че това изисква да търпим един другиго с любов (Еф. 4:2). Това означава, че любовта започва с приемането на другия човек такъв, какъвто е. Това е първият урок, който си спомням в началото на 54-годишния ми брак. След като нашите плътски страсти се укротят, ние започваме да виждаме недостатъците на нашия съпруг/а и на себе си. Ако бракът трябва да оцелее, ние бързо разбираме, че това духовно пътуване в съюз изисква да приемем, че сме различни и имаме различни желания и нужди. Всеки от нас има своите страсти, с които трябва да се борим, докато не бъдат победени и докато нашият егоизъм не бъде изхвърлен. Това изисква развитие на смирение и жертвоготовност в полза на другия. Мисля, че това изисква, заедно с нашите индивидуални усилия, действието на Духа, признание, че и двамата съпрузи са създадени по образ Божий и осъзнаването, че и двамата сме грешници, неспособни да живеем напълно по заповедите на Христос. Бидейки съединени в Църквата, ние сме подпомагани и укрепявани в тази борба и получаваме благодатна помощ в Тайнствата. Нашият съвместен живот в Църквата е важен. Не бях православен, преди да се оженя, но за щастие се очакваше да се присъединя към Църквата. Това ни позволи да растем заедно с една и съща вяра. Това е може би най-голямата благословия, която получих.
Любовта предполага да бъдем мили един към друг. Но какво означава това? Св. ап. Павел казва: “но бивайте един към другиго благи, милостиви, и прощавайте един другиму, както и Бог ви прости в Христа” (Еф. 4:32). Съпругата ми ме научи, че прошката е нещо ежедневно. За нея беше важно да не позволим на нощта да премине в нов ден, без да решим разногласията си. Св. апостол Павел също учи това. Той казва: “Да не залезе слънцето в гнева ви” – славянски превод; „Слънце да ви не залязва гневни“ – съвременен превод (Еф. 4:26). Поради настояването й за това ежедневно помирение ние никога не се раздалечавахме един от друг. Друго нещо, което научихме да правим по-късно, е да се молим заедно всяка сутрин и вечер. Ние не винаги сме съгласни помежду си, но поддържаме уважение към нуждите един на друг и търпение към недостатъците си.
Уважението един към друг е важно измерение на любовта. Св. ап. Павел също казва, че любовта се изразява чрез почитане един на друг: „Не се грижете всеки само за себе си, но и за другите” (Фил. 2:4). За да направим това, трябва да позволим на нашия съпруг да има свободата да прави това, което иска. Трябва да уважаваме неговите/нейните уникални и лични интереси. Трябва да покажем нашата радост в неговите/нейните стремежи и постижения.
Освен това, трябва да се научим винаги да бъдем любезни и да бъдем внимателни, когато обсъждаме недостатъците на нашия съпруг/а. Първо трябва да се изразим по начин, който показва уважение и носи радост, изразявайки разбиране за нашето уважение и грижи към него/нея. Не можем да знаем какво е скрито дълбоко в душата му/й, но можем да приемем, че там има погребани болка, трудности и мъки. Затова трябва да бъдем много внимателни да не нараним несъзнателно душата му/й. Ако можем първо да донесем “светло лице” и да накараме другия човек да се усмихне в нашите разговори, тогава и двете наши сърца са отворени. Тогава е възможно Светият Дух да работи в нашите сърца. Нашето уважение и милост един към друг ни кара да осъзнаваме Божията любов към нас и ние получаваме по-свободно Неговата благодат.
Старецът Емилиян казва:
„Когато някой ви показва любовта към Бога, добротата и вежливост на чувствата, това е общуване с Бога.“
Когато сърцата ни са отворени, ние виждаме човешкото лице един в друг и след това ставаме чувствителни към недостатъците, които и двамата имаме, и имаме състрадание. Ние признаваме, че никой от нас не е съвършен. От това смирение идва благостта, разбирането и прошката. След това можем да си помагаме взаимно в нашата борба.
Бракът е направен красив като признава нашето човешко състояние, имайки надежда и бидейки укрепяван от нашите трудности. Това е духовно пътуване на двама души, които са били съединени в съюз чрез Светия Дух. Ние ставаме едно и имаме способността да се допълваме един друг поради нашите различия и несъвършенства. Както Господ Иисус Христос ни каза, в брака “И ще бъдат двамата една плът” (Матей 19:5, Марк 10:8). Бракът е пътуване на любовта, основано на доброта и уважение.
Св. ап. Петър също ни дава представа за същността на този съюз. Той ни напомня за вродената разлика между мъжа и жената. Той ни казва, че мъжете имат различна психология и са склонни да бъдат по-егоцентрични и по-лесно изкушени да се ядосват, тъй като тяхното его е предизвикано. Той казва, че жените са склонни да имат кротък и тих дух с търпение. Те не се гневят толкова лесно. Винаги съм благодарен, че съпругата ми е показвала това качество и има търпение да се справи с моето его, което е толкова лесно наранимо. Мъжете и жените естествено се допълват един друг. Това е част от Божия план за нас.
Св. ап. Петър също така казва, че мъжът трябва да покаже разбиране за желанията на жена си и той винаги трябва да се отнася към нея с уважение (1 Петър 3:7). Ако не прави така, рискува да я нарани дълбоко, без да го осъзнае. Не мога да кажа колко пъти съм научил този урок. Св. ап. Петър също така казва, че трябва да имаме единомислие, състрадание, братолюбие, милосърдие, смирено сърце и дружелюбие” (1 Петър 3:8)
Добрият брак включва болка и любов. Чрез уважение един към друг и милосърдие, приемане, че сме различни, но сме съединени в съюз, нашата борба за усъвършенстване на този съюз ни води по-близо до Бога. Това е борба, която очиства сърцето ни, за да можем да видим Бога, както ни казва Иисус Христос. Бракът е духовно пътуване, основано на любовта. По този начин се учим да живеем с двете най-големи Божии заповеди, да възлюбим ближния си като себе си и да възлюбим Бога с цялото си сърце, душа, разум и сила.
