Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод със съкращения: Павел Стефанов
Бракът в православната вяра е един от основните пътища за нашето спасение. В брака (св. тайнство Венчание) съпрузите могат да си помагат взаимно в пътуването си към спасението. Другият основен път е безбрачието, открит в монашеския живот. И двата пътя са признати като валидни пътища за спасение.
Св. ап. Павел напомня следното:
„И тъй, аз, окованик за Господа, моля ви да постъпвате достойно за званието, за което сте призвани, с всяко смиреномъдрие, кротост и великодушие, като се търпите един други с любов и залягате да запазвате единството на духа чрез връзките на мира. (Еф. 4:1-3).
И тъй, подражавайте Богу, като чеда възлюбени, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и за нас предаде Себе Си принос и жертва Богу за приятно благоухание. (Еф. 5:1-2).“
Реалността е, че днес повечето бракове се провалят. Относителният дял на разводите сега достига 50%. Един общ проблем, който води до отделяне един от друг, е това, което е известно като “заяждане или свади”. Елизабет Бърнстейн наскоро е написала за този “убиец на бракове” в Wall Street Journal (1/25/12). Тя посочва, че заяждането/свадите е проблем, който е по-често срещан от прелюбодейството.
Какво е заяждане? Това е взаимодействието между съпрузите, където единият многократно иска нещо, което другият многократно игнорира, и така и двамата стават все по-раздразнени. Дори докато пиша това, понастоящем съм ядосан на жена ми, понеже трябва да оправя чешмата на верандата и я бях игнорирал за няколко дни. Както подчертава Елизабет, това заяждане ме кара да се чувствам като малко момченце, което е смъмрено от майка си, че не е изпълнило някаква задача. Защо трябва съпругата ми да продължава да ми напомня тази малка задача, когато в крайна сметка ще я свърша по график? На моята възраст наистина нямам нужда от майка. И така, как да се запазим от гняв и от желание да се отделим? Става наистина сериозно, когато проблемът се премества от обекта на заяждането към самото заяждане. Д-р Хауърд Маркман от Центъра за семейни и брачни изследвания в университета в Денвър посочва, че съпрузите, които могат да разрешат този проблем, значително ще подобрят шансовете си за дългогодишен брак.
Този вид междуличностни взаимоотношения е точно това, което духовният път ни призовава да разрешим. Това, на което се учим в такива ситуации, е как да се обичаме един друг. Тези дразнители, като заяждането, могат да ни помогнат да станем по-силни във вярата. Те могат да бъдат като пясъчно зърно в стрида, което води до красива перла. Когато се научим да се обичаме един друг в нашите спорове, ние също се научаваме да обичаме Бога. Тези брачни кавги могат да ни отделят от Бога и да ни отклонят от спасението или да ни издигнат, за да преодолеем нашата егоцентричност, да ни научат как да обичаме, да ни водят по пътя към нашето съединение с нашия любящ Бог.
Ето някои светски съвети за това как да се преодолее заяждането и оскърбяването от статията на Бърнстейн:
Успокойте се и разпознайте ситуацията, в която се намирате, и започнете да говорите за нея като проблем, който ще окаже влияние не само върху вашия брак, но и върху вашия духовен живот.
Погледнете го от гледната точка на другия човек.
Признай, че ако настояваш за нещо, значи ти си дразнителят.
Съобразявай се с мнението на другия. Например, вместо да кажеш “Искам да поправиш чешмата. Ти никога не правиш каквото искам” кажи “бих искал наистина, ако можеш да поправиш чешмата днес. Знам, че си зает, но това е нещо, което значи много за мен.”
Управлявайте очакванията си. Уверете се, че това, което искате, е реалистично.
Решаването на конфликти, които произлизат от свади, е важно, за да бъде бракът стабилен. Не забравяйте, че любовта към ближния (а кой е по-ближен от вашия съпруг/а) е първата задача, към която трябва да се стремим, за да станем истински ученици на Христос. В брака ние всички трябва да си носим един друг теготите, а когато осъждаме другия човек, ние просто осъждаме себе си.
Руският монах Макарий казва: “Ако не се стремите незабавно да постигнете мир помежду си, то е безнадеждно да внесете чистота и справедливост във взаимоотношенията си един с друг. Смири себе си, а не нея. Обичай нея, а не себе си.“
Много е важно ежедневно да отделяте време да се молите заедно. Това води до развитието на стабилен християнски брак.
Св. Григорий Палама пише:
„Нека никой да не мисли, мои братя християни, че само свещениците и монасите са длъжни да се молят непрестанно, а не миряните. Не, не! Това е задължение на всички нас – да се молим винаги.“
Св. Николай Велимирович казва:
„Бракът е велико и чудно тайнство, едно от най-големите тайнства на Божия промисъл. Чистият и непорочен брачен съюз, със страх Божий, е наистина съсъд на Светия Дух.“
