Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна
Обичам да дежуря в храма. Това е седмица за служби, изповеди и срещи с хората. Винаги се обогатявам духовно, научавам нещо ново, преоткривам себе и виждам богатството на всяка една душа.
Преди няколко дни на вратата на канцеларията се почука и след краткия ми утвърдителен отговор влезе един мой познат — християнин на преклонна възраст. Не бяхме се виждали отдавна. Започнахме топъл, дружелюбен разговор и той сподели: „Отче, когато бях млад християнин, се молех с часове и исках от Бог какво ли не. Молил съм се за видими и невидими дарове, придобивки, успех в работата, кариера и въобще за всичко, от което в конкретния момент съм имал нужда. Нали е казано: „Искайте и ще ви се даде, търсете и ще намерите…”. И аз настоявах, измолвах, постоянствах в молитвата. А сега дълги години, откакто съм в Църквата, се моля само за едно — Бог да бъде милостив към мен! Нищо друго! Защото в Неговата милост се съдържа всичко: любов, грижа, подкрепа всеки ден и миг. Просто помъдрях и осъзнах колко съм слаб. Освен това все повече се убеждавам, че чисто практически Бог най-добре знае какво е най-нужно за мен и преценява кога точно да ми го даде.
Скоро в една книга, сбор от съвети на светите отци, срещнах едно наставление, което особено много ми допадна: „Господи, по какъвто начин Ти е угодно и както Ти искаш, помилуй ме!”. След като свърша задължителните си сутрешни молитви, си го повтарям няколко пъти. И знаеш ли, така по-леко живея. Казвам го искрено, от цялата си душа и сърце и имам усещането, че Бог го приема като чиста жертва. Това много ме успокоява, а също и започнах да забелязвам, че нещата в живота ми се нареждат все по-добре. Преди се притеснявах, препирах и безпокоях за много неща, а сега вече не е така. Възлагам всичко на Бога и интересно — това ме успокоява. Научих се да се отпускам и мисловно, и емоционално. Това е моята изпитана рецепта. Моят духовен витамин за всеки един ден.”
Изслушах го и си казах: „Колко мъдрост има в този човек. И най-важното — колко смирение. Но това не е едно абстрактно, сухо и откъснато от драмата на битието смирение, а дълбоко, искрено и пречисто. Както злато в горнило и зрънце сред плявата. Смирение, което извира от кладенеца на изстрадалата душа. Той е намерил най-прекия път до Бога. Научил се е да Го призовава кратко, от дън душа. И най-важното — да възлага всичко свое на Него. Подобно на дете, което влиза в магазин за играчки заедно с баща си и смаяно от толкова много изкушения, се обръща към него и казва: „Татко, избери най-добрата за мен!”. И не само я получава, но и се радва на бащината любов. Това е радост в пълнота и взаимност.
Да, този мой познат постъпва просто и правилно. И най-важното — богоугодно. С това дава пример на нас, високоумните, образованите, „специалните християни”. Тези, които винаги са готови да наставляват, поучават и вразумяват. Тези, които предпочитат първо да бъдат учители, а не ученици в училището на живота. Тези, които са се самопровъзгласили за съдници и са приели монопола да лепят етикети на постъпките на другите. А този човек се е насочил към себе си, без дори да се опитва да коментира околния свят. Защото постепенно е осъзнал своята немощ и пълната си окаяност без Бога. Осъзнал е, че е прах и пепел, сянка и мъгла, дихание, което отминава. През горчилката на своя опит е проумял своето лично нищожество и пълно недостойнство пред Неговото величие. Пречупил е гордостта си, понизил се е по своя воля и така се е приближил до Бога. Той е по-близо до Него от мен. Намира се в подножието на престола Му, за разлика от мен, при все че съм свещеник и Бог ми е позволил да се разпореждам с Неговото Тяло и Кръв. Затова трябва да се уча от него.
Защото Бог обича всички, но особено много смирените. Изрекъл го в Свещеното Писание: „А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово” (Ис. 66:2).
Велико откровение е да осъзнаеш своята немощ. Това е присъщо само за най-чистите сърца. Плод е единствено на онези, които носят Бога като печат в душите си. На онези, които не просто са разбрали, а са се пропили от мисълта, че без Него наистина са нищо. Които са достигнали до прозрението, че са значими само ако отразяват Неговата слава и обитават под сянката на Неговите криле. Това са истинските синове и дъщери Божии, които по всякакъв начин се опитват да бъдат икони Божии и искрени труженици, а не наемници на Неговата нива. През горчивината на опита те са научили уроците си в суровата школа на живота и не искат да се явяват на поправителни. Това са онези, които са се уморили да експериментират със себе си и са се изтощили да се лутат из своето ненаситно аз и затова са оставили оръжията на егоизма и са коленичили пред нозете Му. Тогава Той ги е облякъл в невидимото Си всеоръжение и те навсякъде се чувстват предпазени и защитени. Това са онези помъдрели души, които са възприели веруюто: „Не искам да бъда аз, а Ти, Господи!”.
Един от големите боговидци на 19 в., св. Филарет Московски, изрича в своята „Ежедневна молитва”: „Господи, аз не зная какво да искам от Теб. Ти едничък знаеш какво ми е потребно. Ти ме обичаш повече, отколкото аз умея да обичам себе си. Отче, дай на Твоя раб това, което аз сам не умея да искам. Не дръзвам да прося нито кръст, нито утеха, само стоя пред Теб. За Теб сърцето ми е открито. Ти виждаш моите нужди, които самият аз не съзнавам. Виж и постъпи с мен според Твоята милост: накажи ме, изцери ме, смири ме, въздигни ме. Благоговея и безмълвствам пред Твоята свята воля и пред Твоя непостижим за мене промисъл. Готов съм на саможертва, предавам се всецяло на Тебе. Нямам друго желание, освен да върша Твоята свята воля. Научи ме да се моля. Сам се моли в мен. Амин.”
Прозренията на Светия Дух посещават всички чисти сърца, които Го призовават и Го молят да озари живота им. Когато Бог раздава даровете Си, не гледа нито на лице, нито на каквато и да е светска или житейска привилегия. Той обзема само онези, които искрено се съкрушат за греховете си, разкайват се за делата си и са готови да се помирят с Него. На тях Той праща ангели и дава щедро от Своята бликаща благодат. Той е Отец на всички и като такъв милва и прегръща особено топло онези, които се държат като синове, а не като осиновени. Пазят завета Му и осъзнават, че могат да вървят напред само ако сами сложат своята малка ръчичка в Неговата мощна десница.
Нека и ние, които сме тръгнали по пътя към царството Му, придобием това така необходимо смирение, което ще ни направи достойни да застанем отдясно на престола Му. Амин.
