БЪЛГАРИНЪТ НИКОЛА СТОЯНОВИЧ — ЛАМПАДАРИЙ ПРИ ВСЕЛЕНСКАТА ПАТРИАРШИЯ

464 0

Автор: свещ. Ивайло Борисов

130 години от кончината му

 Мястото, което православната църковна музика (едногласна) е заемала в пределите на Вселенската патриаршия, винаги е било сериозно. Цариградските протопсалти и псалти са полагали неуморни трудове, за да може свещеното музикално изкуство на Христовата Църква да бъде на подобаващо ниво. И до ден днешен там има първопевци, които впечатляват с изкуството и таланта си.

Както знаем, ние, българите, сме приели свето Кръщение от Византия и нейната Велика Църква. Разбира се, на родна почва свещената музика придобила някои специфични черти и особености.

Споменавайки българите, трябва да отбележим, че между нашите сънародници изпълнители на православната едногласна църковна музика има и такива, които са пели в самия център на византийското певческо изкуство — Константинополската катедрала.

Тази година се навършват 130 години от смъртта на Никола Стоянович, който е бил лампадарий (втори по ранг свещенопевец, ръководител на левия клирос) в главния храм на Вселенската патриаршия.

Сведенията за Никола Стоянович са оскъдни, но все пак въз основа на наличната информация можем да очертаем някои по-важни моменти от неговия живот.

Никола Стоянович е роден в квартал Текфур, Константинопол. Знае се, че е починал през 1893 г. на повече от 90 години. Предвид това трябва да предположим, че годината на неговото раждане е в самия край на XVIII — началото на XIX в.

Никола Стоянович бил ученик на протопсалта на Вселенската патриаршия Константин Византиец (†1862), който бил първопевец на Патриаршията в периода 1822-1855 г. [1]. Трябва да отбележим, че Константин Протопсалт пеел и съчинявал песнопения [2]  не с Хурмузиево-Хрисантовата невмена нотация от 1814 г., а  с невмените знаци на Петър Лампадарий (†1777) [3]. Според специалиста по византийска музика Григорий Анастасиу същата тази нотация на Петър Лампадарий ползвал и ученикът на Константин Протопсалт — сродникът ни Никола Стоянович.

Нужно е да споменем, че за окончателното одобрение и въвеждане в богослужебната практика на Вселенската патриаршия на реформираната Хурмузиево-Хрисантовата невмена нотация са ѝ били нужни няколко десетилетия.

Никола Стоянович бил известен със скромния си стил и красивия си глас. Служил в патриаршеския храм общо петдесет години, до 1888 г., когато се оттеглил по собствено желание. Длъжността лампадарий при Вселенската патриаршия, която получил при патриаршеството на Григорий ⅤⅠ, изпълнявал в продължение на последните седемнадесет години от служението си — от 1871 до 1888 г.

Нашият сънародник бил и учител на някои видни певци при цариградските храмове — Яков Навплиотис [4], Георги Пападопуло и др. В своя учебник по източно църковно пеене, издаден през 1940 г., протопсалт Мирчо Богоев отбелязва, че Яков Навплиотис бил „добър приятел на българите” [5], което вероятно се дължи и на отбелязания факт, че негов учител е бил Никола Стоянович.

Никола Стоянович Лампадарий написал песнопения за св. Литургия (херувимски, „Отца и Сина”, причастни и др.), които не успял да издаде поради материални затруднения. Според Мирчо Богоев негови творби могат да се открият в сборник с песнопения на Яков Навплиотис [6].

В продължение на 38 години (1833 — 1871) Никола Стоянович служил и като учител в основното училище във Фенер, където преподавал и църковна музика.

Никола Стоянович починал на 5 януари 1893 г. [7]

Трябва да отбележим, че Никола Стоянович не е единственият българин, за когото има сведения, че е пял в катедралния храм на Вселенската патриаршия. Такива данни има и за нашия прочут възрожденски църковен певец от Копривщица Христо Пулеков [8]. Според музиколога проф. Стефан Хърков около средата на XIX в. Пулеков е бил признат за един от най-изтъкнатите певци в православния свят, като е бил поканен за певец в катедралния храм на Вселенската патриаршия. Там той пял няколко години, след което се завърнал в родната Копривщица [9].

Отчитайки горните данни, можем да предположим, че двамата наши сънародници са пеели по едно и също време в главния храм на Вселенската патриаршия.

Интерес представлява фактът, че на сайт за византийската музика във Вселенската патриаршия [10] в списъка с певците на Патриаршията липсва името на Христо Пулеков.

Макар в същия сайт името на Никола Стоянович да фигурира при изброените архонт лампадарии на Великата Христова Църква [11], липсват негови биографични данни (с изключение на още един, за всички останали двадесет и един лампадарии има поместени такива) — срещу името му (отбелязан, забележете, като Византиец!)  е посочено единствено времето, през което е бил лампадарий — 02.02.1871 — 01.02.1888.

Дали това по някакъв начин е свързано с факта, че след 1872 г. Вселенската патриаршия обявява Българската църква за схизматична [12], е въпрос, който остава отворен. Във всеки случай трябва да се отбележи, че положението на българите, намиращи се по това време в някакво съприкосновение с Вселенската патриаршия, е било, меко казано, деликатно.

През тази година се навършват 130 години от кончината на нашия талантлив сродник и църковен певец Никола Стоянович — един достоен служител на свещеното и красивото, съединени в едно. Несъмнено той е бил прекрасен познавач на православната едногласна църковна музика — и само фактът, че се е занимавал с тази материя в продължение на пет десетилетия, е доказателство за това. Годините, които е отделил за работа над свещеното певческо изкуство, го поставят в редицата на най-дългогодишните певци на Вселенската патриаршия.

Бог да го упокои в селенията на праведните, а нас да помилва като благ и човеколюбец!

Бележки:

[1] Константин Протопсалт е автор на Типика на Вселенската патриаршия от 1838 г. През 1853 г. отец Неофит Рилски превежда този Типик на църковнославянски език.

[2] Издадените от него трудове били преведени на новите невмени знаци от певците Стефан Лампадарий, х. Панайотис Килджанидис и др.

[3] Вж. Борисов, И. За църковния певец, който имал свободен достъп до султанския дворец, www.bogonosci.bg, 26.07.2022 г.

[4] Вж. Борисов, И. 80 години от кончината на Яков Навплиотис, www.bogonosci.bg, 04.12.2022 г.

[5] Богоев, М. Учебник по източно църковно пение, С. Фотот. изд., 1992, с. 99.

[6] Пак там, с. 101-102.

[7] По данни на музикалния историк Георги Пападопуло в труда му „Исторически преглед на византийската църковна музика“ (1904).

[8] Вж. Борисов, И. Светла годишнина на прочутия копривщенски протопсалт Христо Пулеков, www.pravoslavie.bg, 05.07.2017 г.

[9] Хърков, Ст. Църковнопевчески школи средища на българското църковно пеене през Възраждането. Бълг. музикознание, 2007, 3-4, с. 214-215.

[10] www.ec-patr.net

[11] Вселенската патриаршия.

[12] Схизмата на Българската православна църква е отлъчване на Българската екзархия от Православен събор, свикан от Вселенската патриаршия, на 16 септември 1872 г. Схизмата продължава до 22 февруари 1945 г., когато Българската православна църква е призната за автокефална.