ВЕЛИКА СРЯДА

277 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Не хлебом единым”

Превод: Пламена Вълчева

Велика сряда въвежда в Страстната седмица две нови теми. Едната от тях е евангелският разказ за жената-грешница, възливаща върху главата на Спасителя драгоценно миро, което предизвикало негодуванието на учениците — те се възмутили от излишното прахосване на пари, защото според тях било по-добре те да се използват за помощ на бедните. В отговор на това Христос предсказал Своята близка смърт: „като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение.” Сред учениците, негодуващи срещу постъпката на жената, бил и Иуда, чието предателство съставлява втората тема на деня. Покаянието на грешницата, принесла на Христос последното в живота Му служение на любовта, контрастира с трагичното падение на един от най-близките Христови ученици. Богослужебните текстове пределно ясно показват, че Иуда погинал не просто защото предал своя Господ, а защото, падайки в греха на измяната, изгубил вярата си във възможността за опрощение. В същото време Църквата ни предупреждава да не се подхлъзнем в греха на самоувереността, като осъждаме постъпката на Иуда, но винаги да осъзнаваме собствената си вина. Порицавайки Иудиново окаянство, Църквата от наше име моли Бога: „Пощади душите ни, Христе Боже, и ни спаси!”. Поначало е важно да осъзнаем, че стиховете на богослужебните текстове, насочени против онези, които са допринесли за разпятието на Христос, в еднаква степен се отнасят и за всички нас, изправяйки ни пред въпроса: не изменяме ли многократно на Христос със своята собствена греховност, не Го ли предаваме на разпятие в своите собствени сърца?

На Велика сряда за последен път се служи Литургия на преждеосветените дарове и за последен път се чете покайната молитва на преподобния Ефрем Сирин, която пронизва всички великопостни богослужения: „Господи и Владико на моя живот”. Приключва кръгът на великопосните служби и започва последният цикъл богослужения от  великите дни на Страстната седмица.

Понеделник, вторник и сряда ни отвеждат до Кръстния път на Спасителя, до Голгота, до мястото на Неговата изкупителна Жертва за греховете на света. За нашите грехове. И тази последна мисъл — мисълта за нашите грехове — нека добре пазим в паметта си по време на цялата втора половина на Страстната седмица. Толкова е лесно, като участваме в тези богослужения, като следваме Христос до мястото на Неговото разпятие, свидетелстващо за жестокостта на Неговите съвременници, убили Бога, да помислим, че ние никога не бихме могли да участваме в този акт на богоубийството. Дали това е така? Всеки наш грях, всяко престъпление против Неговите заповеди, всяка стъпка встрани от Него нима не ни уподобява на Неговите разпинатели, нима не ни поставя на едно ниво с тях? Нека тази покайна мисъл бъде свещта, която не само в ръцете си, но и в сърцето си ще понесем по пътя на Неговите страдания за нас.