ВЕЛИКА СЪБОТА

3981 0

Аз съм с вас през всички

дни до свършека на света.

(Мат.28:20)

 Братя и сестри,

Всички ние, които се кръстихме в Христа Иисуса, в Неговата смърт се кръстихме.(Рим.6:3). Това са думите на Св. Ап. Павел в посланието му до Римляни. А когато ние четем това негово послание, това са думи и за нас сега. А Ев. Матей описва случката така: “И като мина събота, на разсъмване, в първия ден на седмицата, дойде Мария Магдалина и другата Мария да видят гроба.(Мат.28:1).

В тези две събития има ясно, пряко послание към нас.

Гроб.

Звучи грозно.

Грубо.

Мястото, дето свършва живота ни.

Обаче точно в гроба свършва живота на ветхия човек, изпълнен с грехове,… за да може да възкръсне „За да бъде унищожено греховното тяло, та да не бъдем вече роби на греха; защото, който е умрял, той се е освободил от грях. Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.(Рим.6:6-8), ни пояснява Ап. Павел.

И ето ни повод, ето ни причина вече да не се страхуваме от смъртта. Смъртта е едно разкъсване на оковите, които окови ни държат със страшна сила към всичко, що е пагубно за душата ни. Тленното. Умиращото с вековете. Отиващо си и забравяно.

Думите на Ангела Господен към дошлите рано сутринта, в първидя ден от седмицата са: „Дойдете, вижте мястото, дето е лежал Господ.(Мат.28:6). Нещо, което ума ни по никакъв начин не може да възприеме – „Мястото, дето е лежал Господ.”… Но точно това е мястото, което горящата в нас вяра ни показва, че е новото начало за нас, тези, които варваме, че в разпнатия Иисуса е умрял стария човек и със Своето възкресение Господ „Веднъж възкръснал от мъртвите, вече не умира.(Рим.6:9), а „Живее за Бога.” Ето ни го едничкия пример, който да ни бъде като пътеводна светлина в живота. Да не се страхуваме, че ще загубим част от себе си, когато се променяме за Христа, а да се радваме, че придобиваме Христа в нас. Защото Христос е дар за нас, а „Всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре.(Иак.1:17). И веднъж придобили Христос ние и да искаме… към старото не можем да се върнем. Това би било равнозначно на липсата на радост в живота ни, ние сами да обърнем гръб на Светлината на света. А да живеем в тъмнина… не за това е дошъл Спасителя на света, но точно за обратното.

Братя и сестри,

Ако пък сме умрели с Христа, вярваме, че и ще живеем с Него.(Рим.6:8). С Него – с нашият Господ и Бог Иисус Христос – ние живеем всеки ден; на Него се надяваме; на Него се уповаваме. Със Своето възкресение той ни е дарувал най-ценното – а именно – нов живот, в който ясно се вижда липсата на страх.

Страх от това ние да умрем, страх от това нещо да ни съкруши.

Ние, бидейки Христови вярваме, че със Своята смърт Иисуса Христа смъртта разруши. Че с това ни даде вечен живот, че с това ни показа новото, което да облечем в себе си. Даде ни „Законът на духа, който дава живот в Христа Иисуса.(Рим.8:2). Със Своето възкресение Иисус Христос ни „освободи от закона на греха и на смъртта.(Рим.8:2), и ние вече наистина можем да кажем, че сме свободни от греха.

Това е истинската свобода, която имаме чрез Христа в нас.

Това е онази, неизказана по човешки начин радост, която да ни дава сили.

В посланието си Св. Ап. Павел ни обнадеждава: „Тъй и вие считайте себе си мъртви за греха, обаче живи за Бога в Христа Иисуса, нашия Господ.(Рим.6:11). А какво по-хубаво от това ние да знаем, че чрез Възкресението Си Иисус Христос погреба греха и даде на света вечен живот?

Сам Господ Бог ни успокоява – без оглед на това в какво състояние на духа се намираме: „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света. Амин.(Мат.28:20).