ВЕЛИКИЯТ ПОСТ НА ЕЗИКА НА БОГОСЛУЖЕНИЕТО

2894 0

Автор: Свещ. Миладин Митрович

Превод: Татяна Филева

Първоизточник: : www.pravoslavie.ru

Както добрата и грижовна майка се грижи за своите деца, така и Православната Църква чрез своето богослужение непрестанно полага грижи за своите верни чеда. Целокупният богослужебен цикъл, всяка служба и молитва имат за цел преди всичко да направят човека духовно по-добър и с това да го приближат към Бога и спасението. Затова богослужението представлява безценно богатство, духовна съкровищница, която ни укрепява във вярата и ни води към познание на Истината. Посредством светото богослужение ни се дарява Божествена благодат, която по един съвършен и тайнствен начин спомага за освещението и обожението на целокупния човек. Верните стават участници в реалното, спасително събитие с Христос, а не само в един обикновен молитвен диалог. Така богослужението е свидетелство и гаранция за нашето спасение, защото ни посочва единствено правилния път, който е установен от Самия Бог и предаден в наследство на човешкия род.

Богослужението е дар на Божията любов, която иска всички хора да се спасят и да достигнат до познание на истината. Основавайки Своята Църква, Бог я е украсил със светото богослужение като израз на Неговата вечна връзка и общение с човечеството. Той не е искал егоистично да се оттегли след страшните неправди и кръстна смърт, причинени Му от човешкия род. Воден от мотива на любовта към хората и желанието тайната на спасението да стане лесно достъпна, Господ дарява богослужението като същност на самата Църква. То се е явило на света като вечна утеха за всеки човек, желаещ да влезе в благодатно общение с Господа и вечно да пребивава в Него. Защото както няма вечен живот без Бога, така не е възможно да се приближим към Бога без активно участие в църковния живот, тоест в богослужението.

Посредством светите служби Църквата възпитава Своите верни чеда, духовно ги назидава, ръководи и подкрепя. Тази истинска грижа за човека е особено ясно изразена и актуална по време на Великия пост, когато и самият богослужебен кръг достига до своя максимум. Това особено усърдие се обяснява с желанието на Църквата да се отвори съзнанието на хората за значимостта на празника Възкресение, като главно и централно събитие на нашата вяра. Страданията и смъртта, заедно с Възкресението, са ни открили нов живот, а ние чрез подвига на богослужението прославяме Неговите страдания, та като се очистим чрез поста, да преминем през вратите, които въвеждат в безсмъртието. Главният подвиг на Възкресенския пост се състои в това да ни приведе към покаяние и да ни издигне на по-висока степен на духовен живот. А в това ни помага светото богослужение. В него се открива целокупната тайна на Великия пост. Църковното разбиране за поста, изразено на езика на богослужението, е най-правилното и най-спасителното. В него не са събрани само отделни мисли: събран е целият вековен опит, потвърден от подвижническия живот на светиите. Чрез богатото пасхално богослужение ние не само изразяваме своята вяра, но и откриваме същността на разбирането за света и човешкото съществуване в него. По един особен начин най-голямо и централно внимание се посвещава винаги на една и съща истина – как чрез правилния подвиг на поста да се очистим от греха и достойно да посрещнем Христовото Възкресение.

Да постим с благоприятен пост, ни призовава светото богослужение, с пост, угоден на Господа. Само постът, извършван заради Господа, може да ни донесе душевен плод. Всяко друго въздържание и усилие, което се прави с някаква друга цел и по друга причина, не е богоугодно и спасително. Постът е божествена наредба, дадена на хората от любов, и като такава предполага да бъде изпълнявана с любов. Чрез него се обновява целокупната личност на човека, именно поради това, че спасителната и движеща сила на поста е Любовта. Без любов няма нито истинско обновление, нито истински пост. Да принесем истински пост на Господа, Който е източник на всяка истина и чистота, е възможно само, както ни учи светото богослужение, посредством отчуждаване от злото, въздържание на езика, отхвърляне на гневливостта, страстите, лъжата и клеветата. Този молитвен текст не е нищо друго, освен Божествено учение, което е дълбоко и възвишено, и въпреки своята простота разкрива тайната на християнския живот. Ние тук познаваме какво е необходимо на човека, за да осъществи успешно и плодотворно покаяние – да види своя грях, да го осъзнае и да се покае. Наистина, ужасна е душевната пустош, като последица от греховния живот! Човекът е сътворен за небето и поради това грехът и нечистотата не могат да имат власт над него. Ето защо ни става ясно, че всяко зло, гняв, осъждане, свадливост, празнословие трябва да бъдат отхвърлени чрез спасителния подвиг на поста.

„Настъпи постът, майка на целомъдрието, изобличител на греха, проповедник на покаянието, ангелски живот и спасение на човеците”. Наистина, в тази стихира премъдро е обяснена цялата спасителна същност на постното време. Коя друга вест може да донесе по-голяма утеха и радост на грешния човек, стоящ в недоумение пред вратите на покаянието, както съзнанието колко спасение и благодат доставя постът! Ние дори и не осъзнаваме множеството благодатни дарове, които се дават на всеки, очистил се от бездната на греха с помощта на поста. Всеки, който се обръща към Бога с пост и покаяние, отваря за себе си пътя за ангелски живот и спасение, свидетелства богослужението. Като имаме пред вид това, всеки наш постен подвиг не би трябвало да представлява никакво усилие, в сравнение с величието на наградата, която ни очаква. Тогава всичко друго, земно, тукашно, става маловажно и безсмислено, защото ни се дава награда с неоценима стойност – Христос. Жертвеното себеотдаване заради много по-голяма награда се обяснява с Божието милосърдие и Божието желание да се спасят всички хора и да достигнат до познание на истината. Това съзнание не само вдъхва утеха и радост, но и пробужда приспаната от греха душа и я води по пътя на истинското обновление.

Бъди трезвена, бодърствай, въздъхни, заплачи, душо, чрез пост отхвърли греха и с топло покаяние избегни огъня. Трезвеността и бодростта на душата ни правят способни за духовна борба. Бодростта на душата е обръщане на душата навътре към самата себе си и поставяне на всички нейни сили на будна стража. Когато душата е трезвена и бодра, душата веднага вижда около себе си всичко, което е чуждо и противно на нейната природа. Тя с истински пост всецяло застава на стража, за да запази своята душевна чистота и здраве. И тази бодрост и трезвеност зависят изключително от нашите усилия и желание веднъж завинаги да съхраним духовното преображение, което ни е въвело в новия и съвършен начин на живот. Блаженството, което душата чувства, очиствайки се от греха и съединявайки се с Бога, е нейното напълно естествено състояние, в което тя се е намирала още преди падането в грях. Затова тя трябва непрестанно да бодърства – да гради своята чистота с топло покаяние, за да избегне вечния огън и мъчение.

„Като постим, братя, телесно, да постим и духовно”. „Постът не е само въздържание от храна, но и отчуждаване от всяка страст”. „Постното време нека ти бъде, душо, за отхвърляне на греха и устремяване към Бога”. „Да започнем поста, пребивавайки в добро”. … Само малка част от изложените тук великопостни богослужебни текстове говори за огромното спасително и духовно богатство, което съдържа в себе си православното богослужение. То от една страна ни разкрива същността на богоугодния пост, а от друга страна свидетелства за неговата спасителна реалност. Ръководейки ни към събитието на покаянието, то ни и радва, разкривайки ни цялата красота на живеенето с Бога. То задължава верните активно да участват в него. Но как да участват? Несъмнено само с голямо внимание, страх Божи и благочестие. Да позволим всяка добра дума да се всели в нас и да стане съставна част от нашия живот. Да посеем в своята душа молитвеното семе, което ще принесе многократен плод. Да се научим как не само да постим богоугодно, но и да живеем богоугодно. Да възпитаме себе си със съдържанието на молитвите и да достигнем високото ниво на духовност, което Господ очаква от нас. Да живеем с молитвените заповеди, с богослужебния ритъм значи да посветим себе си на придобиване на съвършенство по пътя на молитвата.