ВЕЛИКИ ПОНЕДЕЛНИК

329 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Не хлебом единым”

Превод: Пламена Вълчева

На света няма нищо по-прекрасно и възвишено от православните богослужения през Страстната седмица и пасхалните дни. Колко много вяра, вдъхновение, духовност, мъдрост и благодат са били необходими, за да възникнат тези текстове, които нямат равни на себе си сред останалите перли на човешката култура. Но в това дело не е било достатъчно да участва само човешкият гений. В това наистина забележително творчество силата на Божия Дух се съединила с човешката мъдрост и вяра.

Тематиката на първите три дни след Вход Господен в Йерусалим се съсредоточава върху това, което Христос говорил на учениците Си през тези дни — върху събитията, които ще предшестват края на света и второто идване на Христос, за да съди живите и мъртвите.

Две са общите песнопения през първите дни на Страстната седмица. Това е тропарът (кратко молитвословие, посветено на основната тема на деня и събитието): „Се Жених грядет в полунощи” — Ето, Женихът (Христос) идва в полунощ (т.е. напълно неочаквано), и блажен е този раб, когото намери да бди (по всяко време очакващ Неговото идване). Но недостоен е този, когото намери „унывающа” — задрямъл, потънал в своите житейски грижи. „Блюди убо, душе моя” — бъди бдителна, душо моя, — за да не те налегне сън (духовна дрямка) и да бъдеш предадена на смърт и да се окажеш пред вратите на Царството, но се опомни, стани и възкликни: „Свят, свят, свят еси Боже, Богородицею помилуй нас”.

Този тропар отново ни напомня онова, което многократно сме слушали по време на Поста: краят може да е близо, затова бодърствайте, внимавайте, кайте се, докато все още има време.

Четивата от Стария и Новия Завет на Велики понеделник възпоменават старозаветния патриарх Йосиф, продаден от братята си в египетски плен. Невинните му страдания, предателството на братята му и продажбата му във фараонски плен предизобразяват страданията на Христос, Който също бил предаден от онези, които наричал братя, и продаден за тридесет сребърника.

Евангелският текст е притчата за смоковницата, която Христос предал на проклятие заради нейното безплодие, заради това, че не намерил на нея плодове. Това предзнаменува участта на духовно безплодните, които пропускат покрай ушите си призива за покаяние, за промяна на своя начин на живот, за обръщане към Христос. Това също така  символизира и безплодието на старозаветната Църква, която не познала и отказала да приеме своя Месия.

В една от стихирите на утренята на Велики понеделник се пее, че Господ отива на доброволни страдания и говори за това на учениците Си. А към нас е отправен призивът: „Елате и ние с очистени мисли да Го придружим и да се съразпнем и съумъртвим за житейските наслади заради Него, та и да оживеем с Него”*, с Него да възкръснем „в горния Йерусалим, в Царството Небесно”.

Второто общо песнопение през първите дни на Страстната седмица е светилният „Виждам Твоя чертог украсен, Спасителю мой, но одежда нямам, за да вляза в него. Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.” В основата на това песнопение е притчата на Спасителя за брачния пир, на който един от гостите отива в несъответстващо на събитието одеяние и затова е изгонен от празненството (срв. Мат. 22: 1-14). Тази привидно обикновена притча говори за необходимостта от такова вътрешно състояние на душата, което да я направи достойна да участва в Трапезата Господня и да я въведе в Царството Небесно. „Просвети одеянието на моята душа, Подателю на светлината, и ме спаси.”

Радио Свобода”, 1984 г.

*Утреня на Велики понеделник, източник: paraklis,uni-sofia.bg