Автор: Ирина Костова
Какво представлява психотронната война. Тя е най-опасната от всички войни, защото почти във всички случаи, е за цял живот. Оръжието на психотронната война е необикновено и няма нищо общо с познатите оръжия на хората. То е невидимо за човешкото око, както и враговете, които го използват и стрелят с него. Врагът чрез това невидимо оръжие бомбардира мозъка ти с определени мисли, които за всеки човек са различни.
Първият етап на психотронната война е – еуфория. Това е магично състояние, в което ми се иска да остана цял живот. Толкова е прекрасно, докато съм в него. Тогава се сливам с Бог и цялото Му творение и ме обзема Всемирната Любов към всичко и към всички. В този етап на войната си мисля, че ако имах много пари, бих могла да извърша чудеса. Но един човек, когото срещнах случайно ми каза, че не е необходимо да имаш пари, за да правиш чудеса!
Това е само началото на войната. Тогава се намесват спецчасти с интересни униформи, които са бели на цвят. Те ме намират, докато аз се рея някъде между небето и земята. Затварят ме в специална болница, за да ме приземят и излекуват раните ми с различни на цвят бонбонки. Започва военно положение, което за някои хора е за известно време, за други като мен е за цял живот.
Следствието от тези бонбонки води до втория етап на психотронната война, който е – депресия. Всемирната тъга, която ме обхваща, е най-тежкия етап на войната, защото тогава не намирам смисъл в нищо и никого. Но трябва да се премине през него, за да се облекчи страданието ми.
Но понякога ми се иска да направя бягство от реалността и тогава идва третият етап на психотронната война – алкохола. Допива ми се ужасно много. А военното положение, което са обявили спецчастите, изключва алкохола от ежедневното ми меню. Някои ветерани от психотронната война го спазват, други – не. И това води до последния етап. Дояжда ми се – шкембе чорба.
Но невидимия враг започва да атакува с психотронното си оръжие и кръговрата се завърта отново.
В най-тежките моменти, когато съм усещала, че загивам, ме спасява моята вяра. Тогава се вкопчвам със зъби, нокти, ръце и крака за Христос и войната вече не е толкова страшна!
