Източник: orthodoxwayoflife.blogspot.bg
Превод: Павел Стефанов
Авва Доротей ни предлага задълбочено познание по темата за лъжата. Той ни казва, че има три вида лъжи: 1) Лъжа в мислите; 2) Лъгане с думи; 3) Лъгане чрез собствения начин на живот.
Човек, който лъже в мисленето си, е този, който винаги е подозрителен към действията на другите. Той си мисли, че другите винаги правят нещо срещу него. Той казва: “те винаги говорят за мен”. Когато го заговарят, той мисли, че това е опит да го притесняват или да го критикуват. Такъв човек винаги е подозрителен към другите. Той мисли, че другите са казали или направили нещо заради него. Проблемът е, че нищо, което той мисли не е вярно, а всичко се основава на неговите подозрения. Авва Доротей ни казва, че от това произлиза “любопитство, клевета, подслушване, караници и осъждане”. Колко често сте подслушвали, опитвайки се да чуете какво казват другите, мислейки си, че може би говорят за вас. Колко често приемате жестовете или израженията на лицето на другите като отрицателно значение за вас? Това е често забравена форма на лъжа. Няма начин да можем да разберем какво мислят другите хора. Изражението им може да се дължи на собствените им трудности, а не на вашите. Какво да кажем ако видиш някой на улицата и забележиш начина, по който се е облякъл и след това правиш преценка за него. Ти му лепваш етикет като „мързелив“, „престъпник“ или дори „блудник“. Това също е форма на лъжа, тъй като ти не знаеш нищо за тези хора и произвеждаш свои собствени лъжи за тях.
Св. Доротей казва:
„Не е възможно да научим състоянието на душата на даден човек съдейки по външния му вид. Затова никога не се доверявай на твоите подозрения дори видимо човекът да ти изглежда нечестив. Подозренията не са верни и вредят на нас… Нищо не е толкова тежко за душата, колкото подозренията. Те са толкова вредни, че ако ги държим дълго време, те започват да ни убеждават, че ясно виждаме неща, които не съществуват и никога не са се случвали“.
Лъгането с думи се появява, когато измисляме извинения за нашите грешки. Да приемем, че сте прекалено мързеливи, за да отидете на църква или на друго събитие. Срещате приятел, с когото обикновено се срещате на това събитие, и той ви пита къде сте били. Вие отговаряте с нещо като “Не се чувствах добре” или “Имах температура”, или някакво друго извинение, което не е вярно. Друг пример, който дава св. Доротей, е с някой, който иска нещо от друг човек. Той не го пита направо, но започва да пита по заобиколен път. Той може да каже нещо като: “Аз страдам от това и имам нужда от това”. Всички тези грехове възникват от желанието за нашето собствено удоволствие. Искаме да скрием нашите страсти, нашия егоизъм, нашето честолюбие или мързел. Така че ние се извиняваме или лъжем за нашите подбуди.
А ето и един случай, когато се налага човек да скрие нещо малко, защото в противен случай ще се случи нещо по-лошо. Ако животът на ваш приятел е в опасност заради някои, които искат да го наранят и те идват при вас, за да ви попитат къде е вашият приятел, може би е уместно да не им казвате къде е вашият приятел или да отклоните въпроса по някакъв начин. Но трябва да правим това само при крайна необходимост и то много рядко. Св. Доротей казва: „Човек трябва да прави това изключително рядко и със страх Божий, като показва пред Бога намеренията си и необходимостта, а след това Бог ще го защити, защото дори такъв вид лъжа вреди на душата. И човек трябва да се разкайва, разсъждавайки, че такъв случай е изкушение“.
Последната категория лъжи е отнася до човек, който лъже с живота си. Св. Доротей казва: „Човек, който лъже през целия си живот, е този, който, макар в действителност да е развратен, се преструва на въздържан, или бидейки користолюбив говори за благотворителност и възхвалява милостинята. Той е горд и се възхищава от смирението“.
Това, което трябва да развием, е истинско смирение, така че да сме свободни да признаем собствените си слабости, да признаем греховността си и да не я крием. Това е състоянието на онези, които казват, когато обсъждат важността на изповедта: “Не съм съгрешил, не съм откраднал нищо, не съм убил никого, защо трябва да се изповядвам”. Те водят живот в лъжи, без да бъдат искрени за истинското си състояние.
Когато имаме смирение, св. Доротей ни казва, че сме способни и желаем да обвиняваме самите себе си. С тази честност идва любов към нашите ближни. Вече не е нужно да оправдаваме превъзходството си над другите, като се преструваме, че притежаваме добродетели, които нямаме. А виждаме, че всички ние вършим точно обратното. Наистина ли мислим, че можем да скрием истинската си природа от другите? Колко глупав е този подход към живота. Гордостта е трудно да се преодолее. Ако не сме искрени, не печелим нищо друго, освен голямото его, което се основава на лъжи.
Авва Доротей завършва с думите: „Нека да избягваме лъжата, братя, за да бъдем избавени от властта на дявола и да се борим да получим истината, за да можем да бъдем съединени с Този, който казва: “Аз съм истината” (Йоан 14:6). Нека Бог да ни направи достойни за Своята истина“.
