Автор: Христо Димитров
6 Неделя след Петдесетница
„Вие сте светлината на света.
Не може се укри град,
който стои навръх планина.“ь
(Мат.5:14)
Братя и сестри,
Днес Св. Православна църква е определила да се чества паметта на една девойка, която въпреки тежкия си живот запазила Христа в себе си. И за нея думите от Евангелието на Матея отговарят много точно! Тя наистина е светлината на света. Един пример за нас, който да следваме до края на дните си. Но дали ще можем? Дали ще успеем?
Света мъченица Юлия от малка била възпитана в християнските добродетели. И когато години по-късно била продадена на един търговец в робство, сам той езичник, тя твърдо се държала в светата вяра в Христа.
Ето го примерът ѝ, който да следваме. Независимо през какви трудности преминаваме в ежедневието си, никога не бива да губим надежда, не бива да преставаме да се молим. Още повече – да се молим за враговете си. Да се молим за тези хора, които още не са повярвали в Христа Бога, за да се отвори сърцето им, та да познаят Спасителя. Точно тъй се молела Св. Юлия – за заблудата и гибелта на тия хора. Ето това е редно да правим и ние, а не да се хулим помежду си; не да се присмиваме един другиму, а чрез нашите постъпки хората да видят лицето на Господ Бог Иисус Христос. Именно това се случва през живота на честваната днес светица. В нейните постъпки виждаме Христа Бога.
И нейният живот може да се опише с една дума.
Подвиг.
Тъй щото подвиг е не просто да се тръгне по тоя път, но да се върви непоколебимо по него. За което в Св. Евангелие от Матея прочитаме: „Тъй да светне пред човеците светлината ви, та да видят добрите ви дела и да прославят Небесния ваш Отец.“ (Мат.5:16). Именно това сторила и Св. Юлия – без колебание, без съмнение и с непоклатима вяра тя следвала Спасителя и Неговите заповеди.
Точно както е редно да постъпваме и ние. Но ако се вгледаме в нашите си дни, ще забележим с тревога в сърцето, че това май не е така. Държим на своето си, а думите на другия приемаме за чужди… и често не желаем да ги чуем. Гледаме на ближните… с лукаво око. Тъй щото желаем тяхното да стане наше – дали имане някакво, дали здраве… за себе си го искаме. Изграждаме в сърцето си коравосърдечни планове. И така сами себе си отдалечаваме от Господа и Бога нашего Иисуса Христа.
Няма го подвигът. И комай сме забравили Св. мъченица Юлия и нейния многострадален живот, увенчан с венеца на правдата. Нима в Писанието не е казано: „Прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия; и не само на мене, но и на всички, които са възлюбили Неговото явяване.“ (2Тим.4:8). Ето с този венец на правдата се увенчала Св. мъченица Юлия девица.
Братя и сестри,
Този, като че излизащ от рамките на човешките способности и възможности подвиг… всъщност не е труден. И още по-лесен ще ни се струва, ако си спомняме не само днес честваната света девица Юлия, но и всички светии, просияли през вековете. Тъй щото във всяко едно тяхно действие пред нас се разкрива светлото лице на Спасителя.
Нека, подобно на нея и тях, се постараем, наистина да се постараем да имаме добър нрав, кротост и смирение. Първо в сърцето си, после – към хората, които наричаме ближни. Тогава нашите дела няма да бъдат безплодни (Тит.3:14). Тогава и за нас ще важат думите от Евангелието на Матей: „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина.“ (Мат.5:14). Та да може и в нашия живот света да види Господа и Бога Иисуса Христа така, както света Го е видял в живота на Св. мъченица Юлия девица. За да може по нейните светли и несъкрушими молитви и по милостта Божия да се спасят нашите души.
Амин.