Автор: архимандрит Варнава Янку
Превод: Константин Константинов
„Царството в нас“ е скрито от греха. Просветлението от Бога, благодатта на Бога, вкусването на Бога, усещането за Бога, благостта на Бога, които са отпечатани в нас, самото царство Божие, са покрити от многобройните наши грехове. Ако не се отърсим от тежкото було на греха, е невъзможно да придобием общение с Бога, да видим и да се зарадваме на царството Божие, което се намира в нас.
Усърдната всекидневна аскеза е необходима не за да се оправдаем нравствено и да почувстваме, че сме станали добри.
Най-мощното покритие, което не ни позволява да видим дълбоко скритата в нас богообразна красота, да видим Бога в сърцето си и да се намираме в любяща връзка с Него, е замяната на благодатта с нашата добродетел и сила. Но това не оправдава нашата добродетел. Наше оправдание е Божията благодат! „Защото по благодат сте спасени чрез вярата; и това не е от вас — Божий дар е; не е от дела, за да не би някой да се похвали“ (Ефес. 2:8-9).
Нашата аскеза се състои в усърдието и грижата да разсеем мъглата, тъмния облак, който ни възпрепятства и не ни оставя да имаме общение с Бога. Но за да се очисти едно място, и то мрачно, каквото са сърцата ни, е нужна светлина! Светлината на покланяемото и свято име на Иисус Христос. Очистването е дело на Божията благодат. Това е едно богодействие. Но за да ме очисти Бог, за да подейства благодатта и да изкорени страстите, за да се върна в древната красота, трябва да Му се предам. Само тогава умът става „проходим“ и може да възприеме излъчването на Светия Дух.
Свети Григорий недоумява пред безсилието на човешката природа и размишлява: „Коя стълбица на Иаков, коя огнена колесница като тази на Илия ще се намери, за да издигне душата ни към високите чудеса и да се отърси от земното привличане? За придобиването на добродетелта са нужни безброй болки и пот, безмерни трудове и много усилия, защото пътят на царството небесно е тесен и скръбен“.
Евангелското слово, Божиите заповеди ни посочват пътя. Както гласът на един човек открива неговото присъствие, така и там, където се прилага Божието слово, там присъства Сам Бог. Божието слово прилича на къртач, който пробива нашето коравосърдечие. Прилича на динамит, който разпръсква страстите и очиства сърцето, за да се засадят добродетелите. То е остър нож, който реже и изхвърля всичко лъжливо и суетно от сърцето ни. Тогава в него се възцарява светлината на истината, която ни освобождава. Влизаме в пътя на вечния живот. Заповедите всъщност са сигурният път и възпитателният начин, по който стигаме до очистването на Божия образ, който съществува в нас. И този образ ни препраща към неговия първообраз, тоест към нашия Бог.
Чистотата на сърцето е нашата скъпа тайна, нашия покой, нашата топлина. Сърцето ни е чисто, когато не позволяваме на нито един скверен и негативен помисъл да влезе и да се задържи в сърцето ни. Избавлението от помислите се постига само чрез призоваването на Божието име. „Иисусовата молитва“ става наслада! Бог се открива на молещото се сърце!
Молитвата „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ означава „Господи, не съм аз Господ. Ти си Господ! Не мога да живея самичък. Не мога да командвам живота си. Ти си мой Господар. Създал си ме личност и за да живея, имам нужда от отношение, искам общението с Теб“. Общение означава отношение между личности. И както Бог не е някакъв безличен Бог, така и очистването от страстите не е една техника, а предпоставка, за да се срещнем с личността на Христос.
Съществуват източни религии и философии, които водят до определена степен на очистване, но не водят до среща с личността на Христос. Критерий за чистотата не е само безгреховността и безстрастието, но и усещането за сладостта, мира и присъствието на Бога. Срещата на личностите!
В православната традиция целта, началото и краят не е аскезата. Начало и край, Алфа и Омега е Христос! Аскезата е пътят, за да срещнем Христос. Не търсим просто да стигнем до едно висше равнище, да владеем и да умъртвим страстите си, да се усъвършенстваме нравствено, да станем одухотворени хора. Търсим срещата с личността на Христос. Аскезата ни помага да прогоним всички греховни слоеве, всички покрития, които възпрепятстват да блесне Божията благодат, за да се насладим на гледката на Бога, неизречената красота на Неговата личност!
Чуваме често в църковните кръгове, че целта на аскезата е умъртвяването на страстите. Отците подчертават, че целта в духовния живот не е умъртвяването, а преобразяването! Егоцентричната страст, която ме държи изолиран и затворен в моето аз, да се преобрази в смирената страст на любовта. Обединяващият елемент е любовта. Тя е средството за общение с Христовата личност. Тя ме обединява с всеки член на тялото Христово, с всеки мой брат.
Аскезата в Православието не е бягство и изолация от греховния свят, понеже смятам, че стигнах до някакво висше равнище, по-горно от другите. Нещо подобно би ме довело неизбежно до високомерие, както става в различните философски системи, които водят до нравствено усъвършенстване, до изолация от връзката, до изолация в моето въображаемо превъзходство. Цел и завършек на православната аскеза е възможността за общение с другата личност в смирение, любов и свобода!
„Господи Иисусе Христе, помилуй ме! Не мога със собствени сили да стигна до милостта, колкото и голям подвижник да съм, колкото и да се боря да сдържа себе си“. Милост за мен не е да нямам никакъв грях. Милост за мене не е да стигна до някакъв вид безстрастие; милост за мене е да видя Бога, да видя личния Бог.
Виждам Бога означава познавам Бога. Виждам Бога означава съединен съм с Него. Виждам Бога означава живея в благодатта и дара на Бога. „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ означава: „Милост за мен си Ти! Милост за мен е да Те срещна и да съм заедно с Теб!“. Милост, отговор на молитвата ми не е разрешаването на някакви мои екзистенциални недоумения, които се изразяват главно интелектуално, идеологически или емоционално. Милост, отговор на молитвата ми е срещата с Христос.
Чрез непрестанното помнене, чрез непрестанното настояване и в призоваването на името на Христос от мене изчезват всички други имена. Изтриват се и се заличават всички „псевдоними“, които съм натрупал в мен и които не ме оставяха да видя Бога. Постоянното призоваване свидетелства в мен за присъствието на Божията благодат. Виждам отпечатъците, виждам печата на Бога в мене. Виждам Божията светлина в мене.
Провиквам се постоянно и настоятелно „Господи Иисусе Христе, помилуй ме!“. Викам като някой, който се е затворил в мрачно място и търси помощ от някой познат да се втурне да го освободи. Този глас пронизва обковите на греха, които са създали една непреодолима стена и не ме оставят да чуя Божия глас. Призоваването на Христос активира Божията благодат, която съществува в дълбините на моето битие. Пламъкът на Бога, който е затворен в мен, чува словото на молитвата ми и оживотворява моята вътрешна мъртвост. Името Божие надделява, „името, което е по-горе от всяко име“! Пробивам дебелината на сърцето си и в даден момент влизам в съприкосновение със светлината! Светлината, която обновява всичко. Ето коя е същността на всяка молитва и особено на Иисусовата молитва.
Истинската аскеза и война срещу страстите се крепят върху молитвата. Ако не се храним чрез молитвата, борбата ни е напразна. Прахосваме силите си. Без молитвата не можем да развием възможностите да се освободим от страстите и да видим Бога с чисти очи и чисто сърце. Молитвата не е просто една сила. Молитвата формира в нас христоцентричен етос. Средоточие на нашето битие, наша сила става Божието име. Когато намерим в нас светлината на Иисус, няма да съществува никакъв проблем, или, ако съществува, ще ни се струва толкова нищожен!
Но защо толкова рядко се среща чистотата на сърцето? Защото лукавият съумя да предизвика такова изопачение в нашия помисъл, че да смятаме чистотата за далечна и непостижима. И докато единственото, от което имаме нужда, за да видим Бога, е чистотата, ние нехаем за нея. Толкова сме лениви и нерадиви. Не искаме да се потрудим. Смятаме чистотата за невъзможно постижение в този живот.
„Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога“. „Ще видят“ е есхатологично време. Кога ще видим Бога? След Второто Пришествие ли? „Не“, ни казва покойният старец Емилиан Симонопетритски. Това „ще видят“ е жизнено време. Една реалност от настоящето. Бог се вижда още през този живот, но само в чистотата. Как мога да видя Бога? Когато оставя сметта на живота ми. Когато предпочета нищетата и смирението. Когато придобия открито и чисто сърце.
Накрая, единственият наш съществен проблем е отсъствието на Бога. Най-големият проблем. Без покаяние и молитва е невъзможно да почувстваме присъствието Му. Човекът, който се покайва истински, е радостен. Не може да Го доближи фаталистично. Фатализмът е злочестие. То е усещането за моята привидна окаяност, един наранен егоизъм, поради нашия провал. Аскетическата радостотворна скръб е преплитането на скръбта за нашия провал с радостта и надеждата за Божията милост, която ни възкресява и ни развива.
Злочестивите крият демонично отчаяние и душевни капризи. Човекът, който има мъжки дух, признава своята сквернота, но не сяда да хленчи всеки ден, да се занимава с греховете си. Върви напред! Не обръща внимание на дявола, който от една страна, му внушава безнадеждност за греховността му, а от друга, безразличието за греха с оправданието, че всички сме безсилни. Настоява в търсенето на Бога и призоваването на името Му.
Нека тръгнем! Всеки ден да поставяме начало! Св. Арсений Велики се молил до дълбоки старини с тези думи: „Боже мой, нищо добро не извърших пред Тебе. Не ме изоставяй, но понеже си благ, удостой ме да поставя начало на нов живот“. Ето кой е пътят на покаянието! Ето кой е пътят на чистотата на сърцето! В такива сърца гледа Бог! „А ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом и на треперещия пред Моето слово“ (Ис. 66:2).
Нека тръгнем напред! Макар и механично в началото, нека посветим малко лично време на търсенето на Божията милост. Светците придобили опит от Божиите енергии, приели нетварната Божия светлина, чрез тяхната лична аскеза, чийто център била молитвата. Защото чрез молитвата човекът се просветлява и знае кой реално е. Чрез молитвата се предава на Бога. Оставя Го да изгори греха му, за да се яви боголиката красота на душата му.
Паралелно с молитвата се подвизаваме и за пазенето на Божиите заповеди. Божият Закон е пътеводител, пътепоказател. Както за да работим правилно с един инструмент, без риск да го съсипем, следваме инструкциите за употреба на производителя, нещо подобно става и с Божиите заповеди. Те не са забрани и наказания, а напътствия, за да оползотворим в максимална степен способностите, с които нашият небесен Отец ни е дарил. Целта, с която сме сътворени, е очистването, освещението, обожението!
Христос донесе в света благодатта, Новия Завет. Откри корена на злото, който са нашите зли помишления. Той не ни наказва за злите дела, а ни подбужда да избягваме корена на злото. Не ни спасява избягването на лукавите дела, а заличаването на всякакъв порок от нашата воля. Господните заповеди дават конкретно лечение за всяка забрана от стария закон. Старият Завет учи „не убивай“ (Изх. 20:15). Христовата заповед „Аз пък ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си без причина, виновен ще бъде пред съда…“ (Мат. 5:22), ни лекува от гнева, причина за убийството. Старият Завет повелява „не прелюбодействай“ (Изх. 20:13), Христос казва: „Аз пък ви казвам, че всеки, който поглежда на жена с пожелание, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.“ (Мат. 5:28). Локализира корена на прелюбодеянието, лукавия поглед, и лекува насладата, предотвратявайки извършването на греха.
Всяка заповед на Христос като рало оре и изкоренява лукавите корени на греховете от дълбочината на сърцето. Христос стига до основите и събаря напълно зданието на всеки грях и на всяка алчност. Ако пожелаем чистия живот и се доверим на любовта на нашия Господ, пазейки Неговите заповеди, Той ще изобрази повторно в нас Своя божествен образ. Ще се наслаждаваме на гледката на лицето Му! Ще вкусваме Царството Му! Ще сме блажени, след като ще виждаме да блести върху нас отблясъка на Божията слава!
Авва Исаак пише за чистотата на сърцето: „когато човек вижда всички хора добри и никой не му се струва скверен и нечист, тогава истински е чист по сърце. Тогава човекът стига до първата простота и незлобие на природата и стават като младенец. Влизаме в чистотата на сърцето, когато приемем благодатта на сълзите“ (Слово 75).
И свети Макарий ни увещава: „Да очистим сърцето си от нечистотата на лукавството със сълзите и молитвата, да го обработим с любовта, за да станем като запалени свещи от светлината на Христос. Когато в чистото сърце действа Божията благодат, душата се умирява. Гледа всички с чисто око и се радва за целия свят. Става прост като незлобливо дете, обича всички и не осъжда грешниците. Иска да се покланя на всички като образи на Бога. Влиза в небесните селения и постоянно му се откриват нови светове. И колкото повече обогатява душата си, благодатта му явява все по-нови и дивни неща. Наслаждава се на Божието осиновение, става син и наследник на царството Божие. Става „зрящият“ неизтълкуеми и неизречени от човешка уста неща, които „око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що Бог е приготвил за ония, които Го обичат“ (8 Беседа).
„За чисти всичко е чисто“ (Тит. 1:15). Чистият, понеже вижда в душата си Бога, става способен да различава царството Божие във всеки човек, макар и другите да не знаят скъпоценния бисер, който е скрит в тях. Чистият знае, че възможността за виждане на царството Божие в сърцето е присъща на всеки човек. Ако всички се постараем да очистим сърцето си, там ще видим боголиката красота, която Бог е очертал в нас, отпечатъците на Неговата благост.
Виждам Бога означава познавам Бога. Виждам Бога означава причастен съм на Бога. Виждам Бога означава приобщавам се с Бога. Познавам Бога, когато придобия връзка с Него. Познанието на Бога е последица от единението с Бога. Напълно различно нещо е да познавам Бога интелектуално и да говоря за Него от мои изследвания в сравнение с това да имам Бога в сърцето ми. Но само „чистият по сърце“ може да се приобщава с живота на Бога, да участва в Неговата благост и да се наслаждава на божествената красота. Тогава целият става „зрение и усещане за Бога“! Блажени тези, които имат чисто сърце. Това е неповторимо блаженство за тях самите, за цялото човечество, но и за цялото творение!
