Вместо да мислиш, моли се (архим. Андрей Конанос) част 1

19406 3
akuli

Автор: арх. Андрей Конанос
Източник: youtube
Превод: Мартин Ганев

Когато един приятел от Атина ме попита за какво ще говоря там, където отивам, аз предложих тази тема “Вместо да мислиш, моли се”. Той ми отвърна: “Наред ли си, т.е. да не мислят ли хората? Защо тогава Бог ни е дал разума, за да не мислим ли? Не, за да мислим.” Но истината е, че много често нашият разум от многото мислене, вместо да си помогне накрая се разболява. Как става това? Въпреки че Бог ни е дал разум, за да си направим лесен нашия живот и да преживяваме добре, много често с нашия разум се разболяваме. Измаряме се от постоянното мислене, обхваща ни меланхолия и депресия от многото грижи, които имаме в нашия ум; не можем да заспим нощем, не можем да се успокоим, защото нашият мозък постоянно нещо мисли.

Едно момче, което е летец, преди няколко дни ми каза: “Тази нощ заспах в три часа”. Аз го питах защо, а той ми отговори: “Мислих за проблемите си и не можех да заспя. Постоянно мислех и се въртях в леглото. Стана 3 часа, а още не бях заспал”. Ето, че мисълта сама по себе си, може и да не ти бъде за добро. Когато Бог ни е създал и ни е дал разум в Рая, тогава нашият разум е работил правилно. Когато обаче сме изгубили Бога, нашият разум се е разболял. Затова виждаш, че мислиш за неща, които ти причиняват болести, учестен пулс, повишават ти кръвното налягане, оставят те притеснен. Накрая виждаш, че многото мисли не само влияят на твоята душа, но и на твоето тяло…. Нашият разум след падението мисли за много работи – за отминалото, за настоящето, за бъдещето. Загрижени сме какво ще правим в своя живот, имаме много притеснения и ни причернява на душата. Затова много често Христос казва на учениците Си: “Какво размишлявате във вашите сърца? Какво мислите?”. Ти за какво мислиш, разумът ти къде скита, че се измъчваш толкова често? Потапяш се в притеснения и меланхолия.

Заблежете да видите колко трудно е да се помоли някой. Колко се затрудняваш да се помолиш. Защо? Защото в този момент се опитваш да съсредоточиш разума си в нещо. Не можеш. Когато си в Църква, разумът ти постоянно бяга. Докато гледаш телевизия обаче никога. Познавам един човек, когато гледа телевизия, изобщо не разбира какво се случва около него. Аз му говоря, а той не ме чува. Следва телевизора и не общува със средата около него. Умът се съсредоточава в това. В молитвата обаче умът не може да се съсредоточи…. За другите неща се концентрираш, но в молитвата не можеш. Разумът ти другаде може да съсредоточи и това показва, че нашият разум се е разпръснал и избягал от принципната му цел, която е да е в покой и да отпочива в мисълта за Бога, да се успокоява близо до Бога. Ние не се успокояваме, затова и нямаме мир.

Хората ходят по лекари и лекарите ги питат :“Какво ти се е случило, какво те измъчва”, като накрая ти отвръщат, че това, от което страдаш е нещо психологическо. Това същото психологическо нанася удар и върху тялото, защото не си се научил да се успокояваш, да се усмириш, да се молиш, да затихнеш, не можеш да седнеш мирен и спокоен.

Една девойка като разбра, че ще ходя в Кипър ми сподели, че повече не може да отиде в Кипър, тъй като преди години нейният баща отишъл в Кипър по работа и починал. “Когато си мисля за Кипър, го съчетавам с болките на баща ми”. Разбирате ли, когато “си мисля”; Мисълта съчетава и съединява нещата. Мислиш си за дадено място и то ти напомня други неща. Ако се скараш с жена си в някое заведение в града и минеш оттам, или ако се разделиш с някой човек, когато видиш това място, то ти напомня за старите събития. Разумът ти бяга тук и там и ти се измъчваш. Γоляма част от жените, които са по чувствителни, могат да прекарат часове в мислене и меланхолия от този вид, като измъчват себе си напразно.

Един приятел за малко да пострада сериозно със здравето. Въпреки че беше лекар, мислеше, че е болен от рак. Четейки медицински книги, беше стигнал до извода, от сравненията, които беше направил, т.е. мислейки си, че и той страда от рак, въпреки че нямаше. От многото мисли обаче пострада от язва. Толкова много му повлияха мислите. Вместо да се молеше, постоянно мислеше. Затова всъщност, когато отидеш на Света гора отците ти казват: “Не мисли, не го мисли толкова много, разумът ти шава постоянно, насочи го към нещо друго, занимай се с нещо по-спокойно, помоли се”. Да, но някой би казал: “Да, ама ако се помоля, ще се решат ли проблемите ми?”. А Църквата ти отговаря: “А така като ги мислиш, решават ли се?”. Така ли ще се решат. Ама така ти се подлудяваш. Обаче ако седнеш някъде настрана и се успокоиш и помолиш, имаш надеждата да се върнеш по-спокоен и да ги решиш малко по малко.

Казваше един светец, че нашият разум е като два воденични камъка, които мелят и се въртят постоянно…. Разумът ти постоянно мисли, в мозъка ти не съществува празен момент. Дори когато спим, ние сънуваме. Постоянно нещо се случва в нас. Та казва този светец, ако в тези воденични камъни сложиш пшеница, ще излезе брашно. Ако в брашното влязат камъни, ще излезе някаква смес. Каквото слагаш, това ще излезе. А ако не сложиш нищо, воденичните камъни ще се изтрият и ще се повредят. Затова дай нещо на твоя ум, с което да се занимава. Обаче ти трябва да настроиш нещата, ти трябва да решиш какво ще му дадеш да мели. Разумът не трябва сам да мисли каквото си иска и да те измъчва, но ти трябва да го направляваш. И казваме си ние “какво да мислим?” За това светците са открили една тайна и ни я споделят: “Ако искаш, мисли за Христа. Да мислиш молитвата. Да мислиш Неговото име, това, което казваме в Църквата – Господи Иисусе Христе, помилуй ме”. Дай на разума си тази храна. Да мислиш за Бога. Да казваш името на Христа, и малко по малко ще видиш как ще се успокоиш от проблемите си.

Затова, много са тези, които подчертават необходимостта от сутрешната молитва на разума. Щом се събудиш, ще видиш как умът ти започва да се пълни с грижите за деня, който предстои. Отваряш си очите и разбираш, че се е разсъмнало. Какво ще ти дойде първо в ума, най-първото: “Какво трябва да направя днес, какво ме очаква – да платя сметките, да отида да напазарувам за готвене, да подготвя закуската за децата, да събера и разпъна килимите, да сваля онези неща, да отида на работа” – т.е. момента, в който отвориш очите си, мозъкът ти работи и работи, и работи… И ако от самата сутрин се събудиш със стрес, ако започнеш деня със стрес и главоболие, целият твой ден ще е притеснен, напрегнат и стресов. Затова Църквата ти казва: “Дай си от ранна утрин добра закуска за твоя разум; а това е молитвата”. Когато се събудиш сутринта, не мисли за проблемите, остави ги. В онзи момент си в леглото си, никой не те безпокои, нито лъвове има наблизо, нито те преследва някой. Ти си спокоен – само ти, Бог, твоето легло и “самият себе си”. И Му кажи: “Христе мой, благодаря Ти, че се събудих, благодаря Ти, че живея, благодаря Ти, че сърцето ми бие”. Може следобеда да те преследват сметките, не обръщай внимание на това сега, защото е още сутрин, остави настрана следобеда. Живей сега! В момента си сега тук, а мислиш какво ще правиш вечерта. А това е болест. Да си тук с твоето дете, което е здраво и да си мислиш: “Какво ще прави моето дете след 10 години, къде ще работи? Къде ще се намира? А ще имам ли пари, а ако останем гладни, ако ни изгонят”. А някой би ти казвал: “В този момент, в който говорим ти имаш ли проблем, студено ли ти е, страдаш ли?”, отговаряш: “Не”. Тогава какъв ти е проблемът, защо отиваш толкова надалеч. Не разбираш ли, че това е един капан на дявола, за да те накара да загубиш спокойствието от душата си. Затова светците подчертават, че когато се събудиш не трябва да мислиш за стреса от деня, но да се помолиш малко. Колкото можеш, половин минута, една минута, 2 минути, моли се колкото можеш повече. Започни да успокояваш сърцето си и ще видиш, че денят ти ще се развие по-спокойно и по-хубаво.

На Света гора старецът Йосиф Исихаст казваше на своите ученици: “Когато ви виждам, че не се молите, се притеснявам много. Знаете ли защо? Защото в себе си си казвам – сега, като не се молят, какво ли им казва разумът. Със сигурност нещо им казва. Ако аз не се моля или ще осъдя някого, или ще клюкарствам, или ще мисля безсмислици и незрели неща, или ще мисля за грехове и лошотии. Затова искам да ви виждам да се молите, и да не ви виждам да правите други неща, които ви извеждат от пътя на спокойствието и от мира на душата, който ви дава Бог”…

Подобно на някой, който обича една жена. Той може да е в центъра на града и покрай тях да минават моторчета, шумно е, но той я гледа и ù говори, любимата му говори също. Дори не чуват шума. Ако живееш другаде и обичаш това, което правиш, не може да те засегне обкръжението ти, защото си в друг свят. Прилича на това, което казват някои: “Живей в твоя свят и остави света в неговия си свят, но ти живей в твоя хубав свят, в света на Бога”.

Много често си мислим за отминалите неща и за грешките в живота си. Мислим си: “Какво правихме, когато бяхме млади, как ме нарани еди-кой си, как се разочаровах от родителите си, как съм онеправдан в наследството, в имотите. Защо не взех ония парцели онези години, когато ми го предлагаха, защо оставих оная работа?” и мислиш за старите неща, които са отминали, а те не се връщат назад. Старите неща са отминали, те не идват повече. Седиш със старите неща, изпадаш в меланхолия и потъваш. Но това е болест на душата. Трябва да помогнем на нашия разум да остави миналото, да го приеме и да разбере, че това е вече отминало. Това не се променя. А това, което не се променя не трябва да те измъчва и да те наранява толкова много. Какво ще правиш оттук насетне, оттук насетне, това има смисъл. Съществуват хора, които живеят постоянно със спомени, изпадат в меланхолия заради спомени, потъват в спомените. А това не е добро за тяхната душа, това ги затруднява неоправдано и те губят годините си, младините си и красотата си, защото ако постоянно мислиш, накрая и погрозняваш, тъй като от притеснения това се изписва и на лицето ти, обхваща те една навъсеност, една измъченост, нямаш щастие, радост. Отиваш сутрин на работа и си кисел, намръщен от мислите. Да не мислим за отминалото, а да мисли отсега нататък. За това, което Бог е разрешил, Той е имал своето основание. Коя е причината не знам, аз не съм Бог. Но мога кажа на Бог :“Просвети ме Боже, за да разбера”, и оттам насетне не се ровя защо Бог го е допуснал. Какво правя оттук насетне, това има смисъл. Оттук нататък.

Когато свети Нектарий отишъл в Егина, на него му причинили толкова беди, обиди, толкова много са го клеветили. Той бил свят човек, макар там да са го наричали неморален. Казвали за него, че извършва неморални действия, че е честолюбив. Ако свети Нектарий беше седнал да ги мисли всички тези неща, сигурно би се самоубил, би се разболял от всичките тези мисли. Обаче какво си е казал той: “Няма да седя и да мисля. Ще се моля на Бога и ще се успокоя. Бог познава моя живот, знае моето минало, настояще и минало. Ще доверя живота си на Бога и той ще промени живота ми.” Той не го мислил много, но се молил. И казвал: “Христе мой, животът ми е в ръцете Ти. Хората ме наричат неморален, но ти знаеш какъв съм. Ако съм такъв, то Ти го знаеш. Когато умра няма да ме съдят хората, но ще ме съдиш Ти. Нека ме наричат какъвто искат”. Така от тази мисъл той преминал към молитвата и душата му се успокоила. И днес, когато отидем в Егина ще видим един огромен храм започнат от един човек, който не е мислил за старото му минало и какво е преживял в живота си, но се е молил и е станал светец, макар да е имал толкова много проблеми в живота си.

Да ти кажа и нещо друго. Когато прегрешиш в твоя живот и извършваш грехове, (и аз правя грехове, може и ти да извършиш някой грях), та когато извършваш грехове, не сядай да го мислиш постоянно и да потъваш във вина и угризения. А какво да правиш? Веднага щом съгрешиш, ще съжалиш, но колко ще съжаляваш? Толкова, че да се опомни душата ти. Ще плачеш, но колко ще плачеш? Колкото да разбереш, че това, което си извършил е тежко. Ще отидеш при твоя духовник и ще му кажеш: “Отче извърших това нещо”, или “отче, имам да ти кажа нещо, но се затруднявам да ти го кажа, защото е много тежко. Искам да ми помогнеш”. Беше дошла една жена при мен и ми сподели: “Отче, искам да ти споделя нещо, но се затруднявам, защото е много тежко. Искам да ми помогнеш.” А беше дошла и друга, и ми споделя: “Отче имам да ти кажа нещо, но не мога да го изкажа лесно”. И аз я попитах: “Искаш ли да ти помогна малко? – Да” ми казва тя. “Да не би да си извършила някой аборт?”, казва ми: “Не съм извършила само един”. Питам я: “Три ли си направила? – Ох, извършила съм четири аборта – Добре, съжаляваш ли за това – Съжалявам”, и започна да плаче.

Съжали. Разкая се. Аз и казах какво трябва да прави. “Оттук насетне – казах ù – това не трябва да те кара да изпадаш постоянно в меланхолия, да мислиш за греховете си до такава степен, че това да наранява твоята душа и да нямаш радост в твоя дом. Ще плачеш, не е за похвала това, което си извършила. Четири деца биха били живи сега и биха се разхождали. Поради каквато и да било причина те не са тук, за да живеят. Или поради бедност, или те е натиснал мъжът ти, или каквото и да било, във всеки случай 4 деца заради теб не са тук, за да живеят. Това не е дребна работа. Трябва да го помислиш, но не трябва да го мислиш постоянно до степен, че да се разболееш и ти. Нали така? Изповядваш се, казваш грешките си на Христа, приемаш опрощението на греховете, и след като ти прощава Бог трябва да вярваш, че си опростена. Успокой се, и след това си кажи – Христе мой, дай ми търпение да извършвам милостиня на други деца, които живеят, дай ми сили да не извършвам повече никога това, ако съм млада или млад” – защото и мъжете са виновни; жените не извършват абортите сами, някой ги направлява или натиска – и кажи: “Моля те, нека никога да не го правя това отново и след това да се помиря”. Затова светците казват, когато съгрешиш не е добре да го мислиш постоянно в степен до разболяване. Светците го казват това. Вината трябва някъде да спре и след това да се успокои нашата душа, да се насочим към молитвата, а не към спомнянето на миналото ни. Защото някои хора се измъчват толкова много, че не могат да напреднат в своя живот. Мислят за миналото. “Съгреших с това” – Добре де съгрешил си, човек си детето ми. И аз съгреших, ще се поправим, ще се борим, не го заобикаляме, но и не оставаме само в това. Когато съгрешаваме, след това трябва да мислим по Христа. Това постоянно го казваше старецът Порфирий: “Не мисли за греховете си, но мисли за Христа”.

Бях питал едно момче:“Моли ли се снощи вечерта – а той ми отговаря – не съм се молил снощи. Извърших един грях и бях толкова притеснен, че не можех да се моля”. И аз му казах: “Грешно си постъпил. Дяволът те е накарал да извършиш две грешки – първо, да съгрешиш, и второ, да не се молиш, но да мислиш постоянно за това. Но е трябвало да направиш следното – щом си паднал в греха да кажеш – Христе мой, към теб отново се връщам, ще ме приемеш ли?” Тогава Христос ще ти каже: “Приемам те отново.” Момчето тогава ми каза: “Ама вчера сторих същото?! – Отново ще те приема. Утре може отново същото да направя – Отново ще те приема. Недей да мислиш много, Аз просто искам да идваш близо до мен постоянно”. Ако обикнеш много Христа, грехът малко по малко ще се притъпи.

Алкохолът не се спира, когато постоянно го мислиш – “ще спра алкохола”. Цигарите не спират, когато си мислиш постоянно “ще спра цигарите”. Цигарите се спират, когато обичаш Бога. Колкото повече обичаш Бога, толкова повече Той те успокоява, не ти липсва нищо. Защото когато пушиш ти липсва нещо; няма как да си много щастлив и да пушиш; значи нещо ти липсва, имаш някаква празнина, искаш нещо, нещо не те задоволява, и ти пушиш. Когато това Нещо, Което е Христос дойде и влезе в твоята душа, няма да искаш нищо друго. Виждал съм хора на Света гора, които са спрели цигарите, спрели са разточителствата, спрели са пиянствата и различни други неща, без да им казва някой нещо. Знаете ли защо? Влезли са в Църквата, повлиял им е климатът на молитвата и тяхното разположение се е променило. Така се отсичат страстите. Когато Христос влезе в душата ти, ще дойде и желанието за отсичането на страстта, която те измъчва. Иначе знаеш ли какво правиш. Измъчваш се. Спираш цигарите за 5 дни и на шестия ден изпушваш 3 пакета. Колкото не си пушил предните дни ги изпушваш всичко заедно, защото това се случва чрез потискането и угнетяването. Човек не се променя с потискане, нито се променя с постоянно мислене, но с молба към Бога да му го дари като дар.

Когато твоето дете отсъства от вкъщи и ти си мислиш постоянно къде е, какво ли прави и т.н. Започваш да разиграваш различни сценарии къде ли би могло да е сега, колко късно стана вече, а още не се е обадил. Къде ли е сега, ами ако е със скутера, и е на светофара, и ако завива, и ако е в опасност, или му е студено, или пък някъде греши. И мислиш, постоянно мислиш. Една жена ми беше казала за нейния балкон, на който седяла и чакала нейното дете до 3 часа през нощта. Та ми казва: “Отче ако този балкон, можеше да ти каже какво ми е минавало през главата, само и постоянно мисля – за моето дете, друг път за моя мъж. Само мисли са събрани там на балкона”. Казвам ù аз: “Вместо да мислиш, вземи Параклиса на Богородица, помоли се и към 1,2 часа отивай да спиш като нормален човек. Ако синът ти се върне в пет, пет и половина, ще го чакаш ли? – Е, какво да правя, чакам да се върне и след това заспивам. – Защо? – питам я, а тя ми отговаря – Защото чувствам несигурност – Знаеш ли защо чувстваш несигурност? Защото не чувстваш сигурност в Бога”. Нашата епоха се е препълнила от застрахователни агенции. Съществува огромна несигурност, всички сме наплашени, страхуваме се за нашия живот, за здравето си, за децата си, какво ще се случи в бъдещето. Отвсякъде се чувстваме незастраховани; а това е, защото не сме се застраховали за молитвата. Старица Гавриила казваше: “Когато аз имам проблем с някое дете или роднина, знаеш ли какво правя? Моля се и умствено си представям Голгота, на който е разпънатият Христос, и казвам – Господи приеми тази личност, която ме притеснява, (т.е. детето ми, мъжа ми, жена ми например), и постави тези личности пред Твоите нозе, там, където Ти се грижиш за целия свят”. Това ме успокоява, тъй като Господ е поел този проблем. А Той няма ли да ти помогне? Казал си името на твоето дете на Всесветата Богородица. Казал си ù – Богородице, Ти знаеш къде е моето дете, аз не зная”. Защото твоето дете ти казва, че е някъде, а всъщност е другаде. Обаждаш му се по мобилния, но то ти казва друго. Казва ти, че е еди-къде си, но е другаде. Богородица обаче не може да те залъже. Ако се помолиш, вместо да мислиш за детето си, Богородица ще отиде и ще се погрижи за него, ще го предпази. Молитвата е по-хитър ход, отколкото да мислиш постоянно. Ние имаме голямо доверие в нашите сили, в нашето остроумие, в нашите способности.

Чувам някои майки да казват: “Хванала съм го аз, знам го аз, разбрала съм го, че пуши, намирисах го, направих го на….”. Да, но ако детето ти иска да се скрие, или ако мъжът ти или жена ти искат да се скрият, не е остроумието, което ще те спаси. Молитвата ще направи чудото, за да се промени атмосферата в твоя дом. Това, което става с повечето е, че работи само разумът, докато сърцето не работи, то не се моли.

Много често вадим заключения за другите хора и имаме разсъждения за тях, които са погрешни. Не си изваждай заключение за никого. По-добре довери другия на Бога в молитвата си към Него, и не казвай за някого другиго какво крие душата му, съдейки само по твоите мисли. Нищо не знаеш за другия. Разумът на някои хора отива твърде далеч, но нездраво надалеч. Виждаш някого и го характеризираш някак си. Казваш си “този се прави на умен, този е егоист, зная го този, той е един безделник”. Откъде го знаеш? Откъде знаеш душата му? Защо си мислиш, че можеш да станеш сърцеведец. Бог, който всичко знае, не взима ничия страна, а ти, който не знаеш нищо, как говориш за другите. Ти, който също имаш толкова много прегрешения. Затова вместо да мислиш за поведението на другите, довери останалите в молитвата си към Бога.

Може би ти се струва трудно това, което ти казвам, но ще видиш, че ако го опиташ, то това е най-успокояващото. Старица Гавриила видяла един ден две деца да се карат. Приискало ù се да отиде да ги раздели. Разумът това ù казал “тичай да ги разделиш”, защото паднало голям бой. Но някакъв друг глас в душата ù казал: “Отвърни си лицето от тях, остави ги и се помоли”. И се помолила. Казвала в себе си “Господи Иисусе Христе, помилуй ги”. Когато се върнала да ги види, те били спокойни. Отново били като приятели. Колкото повече се намесваш с твоето остроумие да помогнеш на детето си, или да не се скарат някои роднини и т.н., понякога става по-лошо. Това го казах и на едно дете в училище, на което родителите му се карат. Казах му: “Когато се скарат отново майка ти и баща ти, ти недей да говориш, защото кавгата ще стане по-голяма. Ще се научиш да казваш Богородице Дево”. И го научих как се казва “Богородице Дево, Радвай се благодатна…”. Минаха две седмици, и когато детето дойде в час вдигна ръка и ми каза: “Отче, това, което ми каза какво беше? Направих това, което ми каза, и когато един ден родители ми се скараха аз не казах нищо, въпреки че разумът ми казваше – кажи нещо -, но аз си казах, че няма да кажа, а ще се моля. След няколко минути някак си се промени разговорът, промениха въпросът, по който говориха и се успокоиха. Дано не се повтори това”. А аз му казвам: “И да не се случи, от молитвата ти само би спечелил. Защото миналия път, когато те се бяха скарали и ти се намеси, сутринта, когато те изпита учителят по математика, ти не можеше да си кажеш урока, защото беше притеснен от това, което си мислеше, докато сега с молитвата, поне ти се успокои. А ти не си виновен за нищо”. За какво е виновно детето, когато се карат неговите родители. Поболява се и то с неговия разум, защото постоянно за това мисли. Децата в училище, които в повечето случаи не напредват се дължи на това, че мислят постоянно. Мозъчето им мисли за проблемите вкъщи. Родители не го разбират това. Казват си “това е просто дете, не ги разбира тия неща”. Но не е така, детето ги мисли тези неща и си казва “Какво се случва с моите родители, защо домът ни е заплашен? Може би няма да останем заедно?”, и от многото притеснения това дете не може да напредне в уроците.


3 коментара за "Вместо да мислиш, моли се (архим. Андрей Конанос) част 1"

  1. Георги

    Много полезна статия, благодаря ! Препрочитам я често, очаквам и втората част :)

  2. Пепина

    Толкова е просто Да се помолиш,а ми трябваха 50 год да науча този урок.Благодаря!

  3. Юлия

    Полезна ми беше, Имах нужда от нея,често много неща неги разбираме и знаем. Знанието е много важно

Comments are closed.