Войната с домашните

822 0

Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“ (Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“ — гр. Варна

Вярата е свят на парадокси. Всякакъв опит да се обозре истинския духовен живот през призмата на логиката е не само неправилен, но и абсурден. Защото вярата е инспирация, пробив, откровение. Човек вярва „въпреки всичко“, с някакви странни и необясними аргументи, както за околните, така и за самия себе си. Новоповярвалият е като ударен от гръм, заразен с особена лудост, разпален от „небесен огън“, който озарява краткото му земно битие.

Но от мига на неговото съзнателно обръщане към Спасителя Христос и поемане на твърдото решение да Го следва по тесния път към несъкрушимото Му царство, сякаш целият свят му обявява война. Всичко, което преди това е изглеждало сигурно, стабилно и по някакъв безспорен начин безусловно и неотменимо, започва да изчезва и да изглежда бутафорно и смешно. Вярващият се оказва в състояние на война и се чувства като воин попаднал в гъвкава кръгова отбрана. Тази нова война обаче е различна от всички малки и големи войни, които е водил дотогава в своя живот. Тя носи белезите на друг, „надмирен“ сблъсък и тътена на драматичен конфликт, който не може да бъде обяснен с езика на видимия свят.

Това е изразено особено красноречиво от „апостола на народите“, св. ап. Павел, в неговото изключително прозрение: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“ (Еф. 6:12). Тази борба е ужасна и опустошителна, тя се води за всяка новоповярвала душа, която е приела „откровението свише“и е строшила оковите на света.

Тя е особено силна и болезнена, когато идва от страна на домашните. Те се превръщат в най-удобните марионетки, най-кротките кукли на конци под неспирните внушения на слугите на Сатаната — бесовете. И съвсем логично и естествено е, че те самите не подозират кой стои зад това тяхно яростно поведение към новоповярвалите. Всичко това е изразено с богооткровеност и премъдрост в думите на Спасителя: „И врагове на човека са неговите домашни“ (Мат. 10:36). Господ отбелязва този неизбежен принцип, който няма и не може да има изключение.

Един от боговидците на светото Православие на последните времена, св. Тихон Задонски, е изразил това през призмата на своето свято подвижничество, изричайки една печална, но изпитана мъдрост: „Врагът винаги се стреми да въоръжи против човека неговите домашни! Трябва да бъдем готови за това и да помним, че всичко е по Божия воля и за очистване на нашите грехове!“.

Това е част от личния подвиг и неотделима частица от кръста, който носи всеки, който иска да се спаси. Затова ропотът и недоволството са не само безсмислени, но и недостойни. Те са проява на маловерие и на непознаване на принципите на истинския духовен живот. Затова в тази особена и необяснима за невярващите ситуация това не трябва да се приема дълбоко лично или като насочено единствено и само срещу дадения човек. Онзи, който е избрал да се сражава, няма право да търси нито извинение, нито оправдание в огнената стихия на нестихващия бой. Трябва да се вкопчи в оръжията си и да се сражава до последния си дъх. Това е отглас от неговата лична „метаноя“ и венец пред Победителя на ада — Христос.

Ние, вярващите, не сме от „мира сего“и другите не само не могат, но дори и да искат, няма как да ни разберат. Ние сме отвъдни и носим посланието на небето. Поданици сме не на временното, а на небесното отечество.

Житията на светиите изобилстват от примери в това отношение. Те отразяват личната драма на онези християни, които са светилник за нас по пътя към царството Божие. Особено покъртителен е примерът  с житието на света великомъченица Марина (Маргарита), чиято памет се празнува на 17 юли по настоящия православен календар. Нейният баща, езически жрец в Антиохия, се превърнал в истински рупор на дявола и станал пръв вдъхновител и извършител на жестокостите над своята подрастваща дъщеря. В отношението си към нея, под въздействие на врага, той използвал най-необясними мъчения. Впоследствие девойката била умъртвена от управителя на източните страни чрез потапяне в каца с вряла вода, като по този начин над Божията избраница било извършено водно и кръвно кръщение.

В своите спомени един от великите руски старци, св. Игнатий Брянчанинов, описва  явната разлика в отношението на своите роднини към себе си след съзнателния избор да изостави  офицерството  и да тръгне по пътя на монашеството. Произхождащ от стар дворянски род, той няколко пъти се прибирал в имението си и се сблъсквал с едно студено и открито недружелюбно отношение към себе си. С горчилка описал как бил обругаван и осмиван, без да е дал повод със своето поведение и отдавал това на духовната битка и намесата на бесовете. С качествата на прецизен демонолог описал промяната в тона, интонацията и разговорите с него и всички отсенки в тези деликатни духовни състояния.

Всеки християнин независимо от деноминацията, в която се намира, има своя горчив и неизбежен опит в това отношение. Това обяснява странните траектории във външното поведение на подвизаващите се негови братя и сестри. Особено груби и язвителни са нападенията срещу семействата на духовниците и вмешателствата в отношенията им със съпругата и децата, които те понасят като бичове за успехите си в духовния живот. Но всичко това е по Божия воля и допущение и никой от нас не трябва да се огъва.

Напротив, знаейки правилата на „невидимата бран“, нека бъдем крепки в молитвите и постоянни във всички свои трудове, като продължаваме бодро напред към заветната цел — Божието царство. Следвайки пътя на всички знайни и незнайни подвижници на благочестието, без сянка от оплакване и ропот, нека сме изпълнени с благодарност, защото тези страдания са свидетелство за истинското избраничество.