ВОНМЕМ

671 0

Автор: протойерей Георгий Бенигсен

Източник: „Малые слова православного богослужения”

Превод: Пламена Вълчева

По време на богослужението често чуваме думата „Вонмем!”. Това е повелителна форма на глагола „внимавам”. В превод тя означава:  „Да внимаваме!”, „Да бъдем внимателни!”. Още една „малка дума”, която се повтаря многократно в храма и която лесно убягва от вниманието ни. Не е ли странно: от вниманието ни убягва именно призивът да внимаваме. Една малка дума, наситена с важен и дълбок смисъл.

Внимателността е основно качество дори и в ежедневието ни. От детството ни нашите родители, учители и ръководители ни учат да бъдем внимателни. Ала това невинаги е лесно — умът ни е склонен към разсеяност, към забрава — трудно е да го заставиш да внимаваш. Църквата разбира тази наша слабост и затова постоянно ни повтаря  „Вонмем” — „Внимавайте, бъдете внимателни”.

Да внимаваш, означава да събереш, да напрегнеш, да настроиш своя ум, своята памет за това, което чуваш. И което е по-важното: да настроиш сърцето си така, че да не му убягва нищо от онова, което се случва в храма. Да внимаваш, означава да слушаш и да чуваш, да гледаш и да виждаш. Да внимаваш, означава да умееш да мълчиш, защото в противен случай няма да чуеш този, който ти говори. Да внимаваш, означава да опразниш себе си, да се освободиш от спомените, от бушуващите в ума ти мисли, от тревогите, от „житейските грижи”. Да внимаваш, означава да отвориш ума си, душата си и сърцето си за лъчите премъдрост, които се изливат върху нас от Светлината на познанието, от Слънцето на правдата — Христос.

И затова нека бъдем внимателни. Към всичко, към което Църквата с любов ни приобщава, един към друг, към нашия ближен, към неговите нужди, така че действително  „с едни уста и едно сърце” да славим Бога в Светата Троица. Христос е казал: „Дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях.” Ала Той е „посред тях”, посред Своята Църква единствено когато тези „двама или трима” и цялата Църква са съединени в съюза на любовта, чиято основа е съюзът на вниманието.

Добре е да помним и вътрешно да си повтаряме думата „Вонмем” по всички свои жизнени пътища. Когато съзерцаваме красотата на света, на Божието творение, когато общуваме с хората, когато вършим делата, към които Бог ни е призвал, е добре да си казваме „Вонмем”. Колко много злини, обиди, тревоги, вражди и неправди ще изчезнат от живота ни, от отношенията ни с хората, ако пренесем тази църковна дума извън стените на храма и с нея осветим като с фенер или с факел всяка своя стъпка, всяко свое движение и всяка своя среща.