Автор: архим. Атанасий, игумен на манастира „Света Богородица Троодитиса“, Кипър
Превод: Константин Константинов
Отново с Божията помощ стоим в първия ден на Новата година. Подобно на огромна река, която тече, времето, неусетно и без да го осъзнаваме, напуска полезрението ни, обикаля в кръг и се връща в същата точка, за да повтори същия ход като преди. С настъпването на Новата година започва и водопадът от пожелания, които отправяме и получаваме с нови надежди, с надежда и очакване за по-добри дни, винаги в очакване на радост и щастие, които да посетят собствения ни дом и семейство.
Времето, тази скъпоценна стихия, която Бог ни дава, е единственото нещо, което човек използва несправедливо, а не правилно и ползотворно. Господ удължава живота ни и ни дава отново възможност да се усъвършенстваме и да се доближим до Него колкото е възможно повече. Господ иска да бъдем участници в Неговата слава и в Неговите блага. Той постоянно ни дава вяра във времето и ни призовава към покаяние, а понякога ни наказва, възпитава и укрепва, за да се очистим и да станем възприемчиви към Неговата благодат и дарове. Чистотата на душите ни е необходимо условие, за да можем да участваме в славата и благата на Неговото царство.
Бог създал човека по Свой образ и му дал силата, просветлението и способността да постигне нетление и обожение, но злоупотребата на човека с тази свобода и решението му да живее независимо и далеч от Божията заповед го довели до тление и смърт.
Оттогава човекът е в състояние на тление и смърт и води битка за оцеляване. Той се бори с времето и се опитва да го преодолее, да го победи. Желанието му е едно. Волята за живот. Само че в повечето случаи той не се бори правилно, не се възползва от възможностите, които му се предоставят във времето, защото не е осъзнал стойността, която времето има в неговия живот.
Както вече казахме, времето е Божие творение, то е Божие благословение, в което можем да победим страстите си, да победим злото си аз и да придобием Божията благодат, за да можем да преминем през времето във вечността. Ето защо ап. Павел ни призовава да скъпим малкото време, което имаме тук, на земята, т.е. да го използваме правилно, за да се усъвършенстваме духовно и да се съединим с Бога: „като скъпите времето, защото дните са лукави” (Ефес. 5:16).
Дните, в които живеем, са изпълнени със скандали и изкушения поради властващото зло и затова възможностите за вършене на добро и добродетели стават все по-оскъдни, а поводите за извършване на зло и грях — все повече. Злото се умножава. Затова дните, в които живеем, стават все по-лукави.
Ще проявим благоразумие и мъдрост, ако се възползваме духовно от всяка възможност и с цялото си усърдие и грижа я използваме, за да се очистим от страстите и да се предпазим от греха. Само по този начин можем да сме сигурни, че във всеки един момент ще можем да се изправим пред страшния Съд на нашия Господ и да получим добър отговор. Нека си спомним и за увещанието на пророк Давид, който ни заръчва във втори псалм: „Отдайте почит Сину, за да се не разгневи, и за да не погинете във вашия път” (Пс. 2:12). Нека побързаме с всички сили да възприемем и твърдо да задържим благоразумието и мъдростта, които Бог ни е дал, за да не се разгневи на нас и да не стигнем до гибел и вечно осъждане, отредено за онези, които се отклоняват от правия път на добродетелта.
Затова времето ни е най-ценното нещо, което имаме, за да се спасим. Затова апостолът на езичниците Павел ни призовава: „Не участвувайте в безплодните дела на тъмнината” (Ефес. 5:11). Делата на тъмнината и греха не носят абсолютно никакви духовни и полезни плодове. Напротив, те убиват душата на човека и я отвръщат от Бога.
За да избегне подобна тъжна и разрушителна ситуация, християнинът трябва да проучи във всеки един случай каква е Божията воля и да се съобразява с нея. Спазването на Божиите заповеди е „застраховка“, защото ни води близо до Христос, Който, като вездесъщ и всичко изпълващ, изпълва времето и живота ни със Своето присъствие. От друга страна, по време на богослужението ние постоянно молим Христос да прекараме останалото време от живота си в покаяние и мир, т.е. да живеем далеч от греха и съединени с Него.
Наистина, покаянието ни води към поправяне, издига ни от мъртвилото на греха и ни просветлява с божественото Христово просветление. Но за да бъде останалото време от живота ни време на покаяние и мир, трябва да го осветим и преобразим чрез Божията благодат. Времето, в което живеем като християни в Църквата, вече е осветено от събитията на Божието домостроителство, които се случват всеки ден, т.е. Рождество Христово, Христовото Кръщение, Преображение, Страдания, Възкресение, Възнесение, както и слизането на Светия Дух в деня Петдесетница. По този начин освещаваме времето си, освен душите си, като участваме в ежедневните служби на Църквата, тъй като чрез тях преживяваме горепосочените събития и всеки миг от деня ни се превръща в миг на славословие към Бога. Това става чрез полунощницата, утренята, часовете, вечернята, повечерието. Но най-вече чрез участието ни в Божествената литургия, която според отците на нашата Църква е преживяване на живота в бъдещия век, предвкусване на вечния живот.
Във всеки случай трябва да разберем, че времето на нашия живот е спасително и като такова трябва да го разглеждаме. То е време, което може да ни осигури благословена вечност, а пропиляването му да ни доведе до вечна присъда.
Следователно учението на децата ни, нашата професия, семейният живот, свободното време, отдихът и т.н. трябва да бъдат поставени в тези рамки. Те трябва да се вдъхновяват от Божия закон и да имат за цел вечността. За това ще ни помогне времето ни, ако, освен с различните ни занимания, е изпълнено с молитва и светотайнствен живот, за да привлечем Божията благодат и благословение. В противен случай ще го пропилеем напразно. Ще бягаме напразно. А всяка загуба на време означава вечна присъда, т.е. загуба на Божието царство. Ако наистина искаме да преминем Новата година щастливо и добре, както пожелаваме в традиционните пожелания, които отправяме и получаваме, трябва да живеем в рамките на църковния живот в мир и покаяние, за да можем да имаме в личния и семейния си живот благодатта и благословението на нашия Троичен Бог. Амин.
