Автор: отец Ясен Шинев
енорийски свещеник в Старинен храм „Успение Богородично“(Малка Богородица) и храм „Св. Атанасий“, гр. Варна
В последните години на своя живот един от боговидците на светото Православие на 20 в., св. Паисий Светогорец (1924-1994) обичал да казва на идващите при него поклонници, че сега вече настъпва време за призовки. А именно, че в духа на събитията, които връхлитат света, Христос призовава онези, които ще служат в армията Му за предстоящия гигантски сблъсък между силите на доброто и злото. И както при война държавата, която встъпва в нея, изпраща призовки на подходящите за военна служба, така и Спасителят се обръща към тези, които трябва от Негово име да встъпят в бойните действия.
В историята на християнството винаги е било така. Както в ранните времена, в най-харизматичния период на зараждането на учението, така и в цялата драматична църковна история. Християнинът винаги е бил призован човек… По някакъв особен белег и невидим избор от небето на идващите да постъпят в Неговото войнство, всеки един от нас е призван да бъде част от Тялото Христово и да носи печата Господен. Върху него е попаднал „небесният огън”, който е възпламенил неговото търсещо сърце, и пламтящ го е повел по тесния път към царството Божие. Това е изразено по възхитителен начин от апостола на любовта св. апостол Йоан, който изрича: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва“ (Иоан. 15:16).
Неведом е Бог в Своя избор и какви са критериите за него никой от нас, „родените от жена“, не знае и няма как да разбере. Този, който е избран „още от утробата на майка си“, независимо дали е прост рибар, или забележителен ерудит, е избран да носи знамето Му и да пръска не своята, а Неговата светлина. Това е привилегия за всеки, но и звание, което превъзхожда всяко постижение и достояние на човека от този свят.
Наистина винаги е било така, но сега този въпрос е особено болезнен. Защото в миналото държавите са имали монопол върху религиозния морал, изповядвали са го и не само са регулирали обществените отношения, но и са възпитавали поколения в него. Но сега, особено след годините на организираното безбожие, когато светът е потънал в мъглата на либералната демокрация и агресивния постглобализъм, нещата придобиха особено драматичен оттенък. Сега не става въпрос само за подмяна на ценностите, но и за откритата им отмяна и дори обругаване.
Това е печален факт както от гледна точка на държавния механизъм, така и от гледна точка на натрапената духовна доктрина на „Ерата на Водолея“ с цялата ѝ смес от езотерика, култове, магии, която представлява неоезичество в най-изтънчената му форма за въздействие. Това е предизвикателство, което няма равно в цялата църковна история досега. Вярващите са в обръч от врагове, в едно особено напрегнато състояние на гъвкава кръгова отбрана и всеки един прилича на воин, който по неизбежност трябва да отбива атаки от всички възможни страни.
Но какво може да направи християнинът в тази ситуация?
На първо място, да изповядва силно и дръзновено вярата си във враждебните условия на този свят. Сега почвата е подходяща и семето на Словото може да даде много добри плодове и да надмине първоначалните очаквания. Светите отци по различен начин говорят, че са налице всички белези на всеобщата „апостасия“, пълното отстъпление от принципите на вярата. Хоризонтът се свива и тътенът на това необикновено време се усеща от всички чувствителни души, независимо дали са се обърнали към Христос, или все още гладуват и жадуват за Неговата утеха. Затова е време за проповед, без оглед на това дали проповядащият е обикновен носител, или блестящ словесен виртуоз. Той като „тръба Божия“ може да събуди съвестите на много хора и да ги насочи по единствения спасителен път.
Съвременният човек е комплексиран, объркан, уморен и разочарован от посланията на света, които във висша степен са проповед на консумативността и егоизма. Всеки обаче може да бъде една малка светулка в гората на тъмнината и да се опита да искри с Неговата неподправена светлина.
На второ място, да защитава учението на светата Църква. Христос ни остави Своята Църква, за да я пазим. Затова всеки един от нас е длъжен да бъде неин достоен син или дъщеря и като единствена майка да защитава нейното здраве, достойнство и авторитет пред всички. Това е наш дълг и никой от нас не бива да допуска и най-малкия компромис с чистотата на нейното учение, а по всякакъв начин да отблъсква всички попълзновения както за подмяна на учението, така и за отхвърлянето му от центъра на общественото внимание. Затова е повече от необходимо християнинът да напусне удобната поза на своята топлохладност и да изостави примирителното отношение към компромисите с учението. Ако трябва дори да се жертва за него, като забрави малодушието и допускането на какъвто и да е компромис.
Настъпи време, когато всеки православен, независимо дали е монах, свещеник, или обикновен мирянин, трябва да напрегне всичките си сили и да даде най-доброто от себе си като поведение на мястото, където е поставен от Спасителя Христос. Предизвикателствата връхлитат от всички страни и той е длъжен да се опита да отговори не само достойно, но и бързо и аргументирано. Ако трябва, да бъде воин в окопите и с духовно мъжество и себеотрицание да се намесва във всеки един момент и във всяка ситуация, без да щади себе си. А Царът на мира и любовта ще му прати Своите свети ангели да го пазят и Своята благодат да го води в тази съкровена задача. Повече от ясно е, че ако ние разчитаме само на своите собствени човешки сили, няма как да се справим с тази непосилна задача, затова трябва не само да вярваме, но и да се уповаваме на Него, нашия Учител и Спасител. Той ни е обещал, че няма изкушение по-голямо от благодатта и ситуация, от която да не може да ни избави.
Затова да бъдем будни и трезвени и да прегърнем ролята си на пламтящи християни в духа на изреченото в Свещеното Писание: „Прочее, братя мои, усилвайте се в Господа и в мощта на силата Му; облечете се във всеоръжието Божие, за да можете устоя против дяволските козни, защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата. Заради това приемете Божието всеоръжие, за да можете се възпротиви в лош ден и, като надвиете всичко, да устоите“(Еф. 6:10-13).
