Автор: Христо Димитров
13 Неделя след Неделя подир Въздвижение
„Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината.” (Еф.5:8)
Братя и сестри,
В посланието на св. ап. Павла /изглежда/ се иска нещо, което е /някак/ непосилно за повечето човеци. Богатият началник е едно /физическо/ „доказателство” за това – че дори нещо дребно да притежаваме, ние вече зависим от него.
Когато Господ Бог Иисус Христос изпраща учениците Си да проповядват словото Му, им казва: „Даром получихте, даром давайте. Недейте има ни злато, ни сребро, нито мед в поясите си, ни торба за път.” (Мат.10:8-10).
Даром сме получили, получаваме и ще получаваме Неговата любов. Малко отклонение от темата за тъмнината и светлината. Защо и трите времена се срещат на едно, хванати ръка за ръка? Защото още от старозаветни времена чрез пророк Малахия до нас достигат думите: „Аз съм Господ, Аз се не изменям.” (Мал.3:6), и още: „От начало на дните Аз съм същият.” (Ис.43:13). Това ни е оставено от пророк Исаия.
И само това е, което ще надживее земната пръст – и то се зове любов.
Ако се огледаме ще видим, че от четирите посоки на света към нас са се вторачили с гладен поглед всевъзможни изкушения. Уговарят ни,…
приканват ни,… нашепват ни, че без тях сме нищо. И ни карат да се съгласим с тях, като ги приютим… в себе си. И ние се съгласяваме, често – безропотно,… Без да си даваме ни най-малка сметка дори, че всяко едно светско притежание отнема от нас възможността да бъдем /светлината/, не просто да имаме /тъмнината/. Това е така, защото всеки един предмет, що притежаваме хвърля сянката си връз нас и ни отнема част от светлината… И във всичко това – да трупаме, да имаме – като че невидимо следваме думите на богатия началник и отговаряме като него: „Всичко това съм опазил от младини.” (Лук.18:21). И всичко това,… всичко, що притежаваме,… го пазим, неизвестно докога! Радваме му се, като не разбираме, че това е „земна” радост, която до утре няма да изтрае. Но сме упорити в своята слепота, която ни заслепява с тъмнината си. Често притежаваме, само за да имаме. Не от практична гледна точка. Не от художествено-естетическа наслада. А за да бъде повече. Още. Като по този начин /и несъзнателно, и неосъзнато/ всеки предмет се превръща в тухла от стената, с която „без да искаме” лека-полека се ограждаме. И когато стигнем до този момент, в един или друг етап от живота си, ще трябва да си наложим освен да имаме И да чуем словата на Господ Бог Иисус Христос, Който говори и казва: „Още едно ти не достига: всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.” (Лук.18:22). А на нас, имащите, именно това не ни достига – чувството, наречено Любов. И именно това е, което ни превръща в тъмнина. Не някогашна, но сегашна. Като противопоставяне на думите от посланието на Св. Ап. Павла до Ефесяни: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа.” (Еф.5:8). Светият апостол продължава, като казва: „Постъпвайте като чеда на светлината.” (Еф.5:8).
Да вземем примера на Св. Иоан Рилски. Той – бидейки светец – към него ние се молим: „Отче Иоане, моли Христа Бога за спасението на душите ни”. Сам той се обръща към нас в Завета си: „А вие винаги поменувайте във вашите молитви мене, грешния ваш отец, за да получа милост в съдния ден, понеже нищо добро не сторих на земята.” Кой от нас може да го каже това?!… А тези думи току-тъй не могат да бъдат разбрани; това не може просто така да бъде осъзнато, без нещо в човека да се счупи… да се разруши непоправимо. И да остане желанието човешко счупилото се да не се поправи. А именно това, което бива да бъде счупено… това е човешкото его, човешкия егоизъм, от който като следствие произлиза чувството за притежание, усещането за собственост. Нещо повече! Опредметяването на друго човешко същество. А другият – това съм аз, тъй щото Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Всичко, което искате да правят вам човеците, същото правете и вие тям.” (Мат.7:12). И на друго място – същото: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях.” (Лук.6:31). Е, тогава, като /ако/ постъпваме другояче… къде е Закона?! И без да се залъгваме, че той е във всичко това, което притежаваме! Защото е писано: „И няма твар, скрита за Бога; а всичко е голо и открито за очите на Оногова, пред Когото ние ще отговаряме.” (Евр.4:13).
Братя и сестри,
Само човек, който е запазил в сърцето си думите на Господа и Бога нашего Иисуса Христа: „Продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето.” (Лук.18:22) не ще се уплаши от туй. Звучи като противоречие. Но не е. Защото този, който дава… но не от излишъка си, а от недоимъка си… той е благоприятната почва, сред която да поникнат плодовете на Словото Божие. Само така в сърцето на такъв човек, не ще има ни място за тъга, ни място за униние. Както се натъжил богатия началник, когато чул думите на Спасителя, че трябва да продаде всичко, що има. А той бил твърде богат. В този ред на мисли Господ Бог Иисус Христос говори и казва: „Който не взима кръста си, а следва подире ми, не е достоен за Мене.” (Мат.10:38).
Нека бъдем като бедната вдовица, за която е казано: „Защото всички тия от излишъка си пуснаха приноси за Бога, а тя от немотията си пусна цялата си прехрана, що имаше.” (Лук.2:14). Тогава за нас хем ще са валидни думите на св. ап. Павел: „Вие бяхте някога тъмнина, а сега сте светлина в Господа; постъпвайте като чеда на светлината.” (Еф.5:8), хем самите ние ще ги превърнем на дело.
И така ще изпълним закона Христов.
Амин.
