Втората неделя на Великия пост

1594 0

Автор: Св. Йоан Кронщадтски
Източник: www.svetiapostoli.com. Из книгата Свети Joван Кронштатски, ВЕЛИКИ ПОСТ, Светосавска Књижевна Задруга, Београд 1993.
Превод: Татяна Филева

След няколко дни Той пак влезе в Капернаум; и се разчу, че е в една къща.

Тозчас се събраха мнозина, тъй че и пред вратата не можеха да се поберат; и Той им проповядваше словото.

И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица.

И като не можеха да се приближат до Него поради навалицата, разкриха и пробиха покрива на къщата, дето се намираше Той, и спуснаха одъра, на който лежеше разслабеният.

Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: чедо, прощават ти се греховете.

Там седяха някои от книжниците и размишляваха в сърцата си:

какво тъй богохулствува Тоя? Кой може да прощава грехове, освен един Бог?

Иисус, веднага като узна с духа Си, че размишляват тъй в себе си, рече им: що размишлявате това в сърцата си?

Кое е по-лесно да кажа на разслабения: прощават ти се греховете ли, или да кажа: стани, вземи си одъра и ходи?

Но за да знаете, че Син Човеческий има власт на земята да прощава грехове (казва на разслабения):

тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си.

Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички, тъй че всички се чудеха и славеха Бога, като казваха: никога такова нещо не сме виждали.

Евангелие от Марко, 2:1-12

 

Когато нашият Господ и Спасител Иисус Христос обхождал градове и села и проповядвал за Царството Небесно, веднъж се отбил в дома на един жител на Капернаум и по обичая Си проповядвал и тук. Събрал се много народ, така че не можело да се стигне и до вратата на къщата. Четирима души донесли един разслабен, който лежал на одър, за да го види Този, Който изцелява всяка болест и всяка немощ у народа (Мат. 9:35). Но, тъй като не могли да си проправят път през тълпата, за да стигнат до Христос, те се качили с болния на покрива на къщата, разместили керемидите на покрива и, като направили достатъчно широк отвор, спуснали носилката с болния пред нозете на Самия Господ. И Господ, като видял вярата им, казал на разслабения: Чедо, прощават ти се греховете, а после, за да покаже на неверните чрез чудото на изцелението, че Той, Богочовекът, е Този, Който има власт да прощава грехове на земята, му рекъл: Тебе казвам: стани, вземи си одъра и върви у дома си. Той веднага стана и, като взе одъра си, излезе пред всички (Марк. 2:11-12). Целият народ, който видял това чудо, се удивлявал и, славейки Бога, свидетелствал, че никога не е виждал такова нещо. Ето, такава е наградата на Богочовека за вярата на онези, които носели разслабения!

Ако го бяха донесли при земния лекар, той, без съмнение, би сметнал за излишно да обръща внимание на неговите грехове и би го лекувал от телесната разслабеност с материални, а не с духовни лекарства. Но Божественият Чудотворец постъпва иначе: Той лекува телесната разслабеност, прощавайки греховете: Чедо, прощават ти се греховете, казва Господ. Защо? Защото душевната разслабеност, тоест греховете, била причина за телесната разслабеност. Защото всички болести и смърт водят началото си от греховната разслабеност на човешката душа. И ето, вече хиляди години грехът ражда всички болести на душата и тялото.

Но защо светата Църква е установила на днешния ден да се чете евангелската притча за разслабения? Без съмнение, защото тя у всички нас вижда болни от разслабеност, тоест от грях, и иска всички да побързаме към Иисус Христос, за да получим изцеление. И това е точно така: всички ние сме разслабени. Всеки наш грях е разслабеност. А че грехът наистина е душевна разслабеност, това всеки от нас е почувствал върху себе си. От всеки грях страда нашето сърце, разумът се притъпява за духовното, волята за добри дела отслабва, заболяват, така да се каже, всички основи на нашето битие, защото, когато заболее главният двигател на нашия живот, тогава болестта обхваща целия живот. Затова светата Църква, знаейки колко важна е за човека твърдостта на сърцето и постоянството във вярата и Божиите заповеди, пее в съгласие с нас: „Утвърди, Господи, на камъка на Твоите заповеди, моето колебливо сърце (Канон на Андрей Критски, песен 3).

И така, ние сме разслабени. Някои от нас, провокирани от своята съвест, сами разбират своята болест и отиват при Христос, за да се лекуват от греховната разслабеност, а на други, за съжаление, е необходима чуждата, искрена помощ, за да осъзнаят своята болест и от цялото си сърце да поискат да получат изцеление от Иисус Христос. Ах, кога ли някой би привел и тези хора, подобно на онзи разслабен, със силата на своята вяра и добронамерен съвет, към искрено съкрушение пред лицето на Самия наш Господ Иисус Христос, Който все на Себе Си нашите грехове и болести? На такива хора той би оказал най-голямата християнска услуга. Мнозина от нас са духовно разслабени и имат нужда от искрената помощ на другите. Самите те са толкова слаби във вярата – тъй като са разслабили своето сърце с различни страсти, че сами не са в състояние да направят нито крачка във вярата и християнския живот.

И какво? Нима сред вас, възлюбени, няма такива хора, които биха помогнали на своите немощни и слаби във вярата братя? Нима сред нас няма искрено вярващи, които със своята животворна вяра биха помогнали на невярващите? Нима няма такива, които биха вразумили своя брат, живеещ в невежество и разпуснатост, и биха го посъветвали да се обърне към Христос с искрено покаяние и вяра? Братя, вие, които сте слаби във вярата и които живеете разпуснато и разюздано, кажете, бихте ли искали да се избавите от своята душевна безпомощност и разслабеност, чийто край ще бъде вечно мъчение в адския огън? Искате ли да паднете пред Самия Иисус Христос, и Той да ви изцели? Това лесно може да се осъществи. Всеки петък, а ако има нужда, и в другите дни, в този свят храм Иисус Христос приема при Себе Си всички онези, които са разслабени от грехове и чрез свещеника ги изцелява според тяхната вяра. Всеки път, когато грешникът искрено се кае за своите грехове, Сам Господ му казва в сърцето: „Синко, прощават ти се греховете!”. Какво ви пречи да се приближите с вяра към Иисус Христос и да получите изцеление от Него? Дойдете, изцелете се: сега обявяваме прием за всички през цялата Света Четиридесетница. Самият Христос приема всички. Свещениците са само свидетели пред Него, посредници между Него и вас. Само не забравяйте, че трябва да идвате при Иисус Христос с ясното съзнание, че сте грешници, че без Него сте немощни и мъртви по душа. И трябва с цялото си сърце да вярвате, че Той е ваш Творец и Съдия и че единствен Той има власт на земята да прощава грехове (Марк. 2:10). Не забравяйте също, че след изцелението от греховната разслабеност е безумно и опасно съзнателно да предизвиквате нова разслабеност. Ето, ти оздравя; недей греши вече, за да те не сполети нещо по-лошо (Йоан. 5:14). Амин.