ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО В ХРАМА – Ден на християнското семейство и младеж

273 0

Това е един от големите празници, на който заедно с цялата Църква отбелязваме въвеждането в храма на тригодишната Дева Мария от праведните й родители Йоаким и Анна. Истинско шествие съпровожда невръстното дете, а влизането й в Йерусалимския храм е много тържествено и радостно за всички.

Спазеното обещание

Спомняте си колко горещо престарелите Йоаким и Анна се молили на Господ да ги дари с дете и как Му дали тържествено обещание да Му го посветят. Когато дъщеричката им Мариам навършила 3 годинки и вече било възможно да живее отделно от майка си, родителите решили да изпълнят обета си. Те поканили много свои роднини и близки и тържествено се отправили към Йерусалим. Обградена от невидими ангели, от близки и приятелки, които носели горящи свещи и пеели свещени песни, Дева Мария стигнала до храма. Там я посрещал първосвещеник Захария, заедно с други свещеници.

Към храма водели 15 стръмни стъпала. Праведните родители поставили невръстната Мариам на първото стъпало, а тя веднага и без чужда помощ изкачила и останалите стъпала. Всички се учудили на това. Още по-изумително било онова, което последвало – първосвещеник Захария я хванал за ръка и я въвел в най-святото място на храма – „Святая Светих“, в което обитава Единствен Бог. Това място било скрито зад втора завеса и там се пазел ковчегът на Завета, целия обкован в злато и с Херувими на славата. Там не трябвало да влиза абсолютно никой, само първосвещеникът и то един път в годината, за да принесе жертва за себе си и за греховете на народа, сторени по незнание. Там Захария, като първосвещеник и пророк, отредил място за молитва на Пресветата и Пречиста Дева Мария. Всички – и хората, и ангелите, останали изумени от това несравнимо влизане, което показало, че вече наближава идването на Спасителя.

Църквата поставя този празник в началото на Рождественския пост, за да можем и ние да се приобщим към очакването за идването на Христос в плът.

Защо са я оставили в храма?

Дева Мария влиза в храма и се подготвя сама да се превърне в храм Господен. Родителите не са изоставили дъщеричката си, не са се отказали от нея, а постъпили много мъдро. Поверявайки я на Бога, те се погрижили за нейното духовно усъвършенстване, за подготовката й да изпълни писаното в закона и да опази пророчеството на свети пророк Исайя: „ето, Девицата ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“ (Ис. 7:14). Защото желанието им да имат дете не било от егоизъм, просто за да го имат, или за да се грижи за тях, когато остареят. Те искали дете, което ще изпълнява волята Божия и чрез раждането му да станат част от Божия план, да станат съработници Божии. Защото всяко дете, което се ражда, идва за слава Божия и за изпълнение на Божия план.

Така, праведните Йоаким и Анна, предали обичната си дъщеря на Господ, принесли дарове и жертви, и след като получили благословение от първосвещеник Захария, се върнали у дома, славейки и благодарейки на Бога. Според църковното предание, Пресвета Богородица заживяла в Дома Господен в отделението за девици. Родителите й често я посещавали, а тя скоро изучила старозаветното еврейско Писание и ръкоделието, и прекарвала дните си в труд, молитва, учение и размисъл за Бога.

Пресветата Дева приемала храна от храма (както и другите девици), но я давала на просяците и странниците, понеже се хранела с небесен хляб.  Тя обикновено прекарвала времето си в „Святая Светих“, където приемала сладка храна от ангел, както пише свети Герман. Пресвета Богородица останала там, докато навършила 12 години, след което била сгодена за праведния Йосиф. Той бил определен за неин обручник (годеник), който да пази девствеността й според тържествено обещание, доброволно дадено от Пресветата Дева на Господ.

Така, още от невръстно дете, живеейки в храма, Пречистата Дева Мария придобила плодовете на Светия Дух: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, кротост, вяра, милосърдие, въздържание и най-вече смирение. Тя изпълнила обещанието си към Господ да се запази девица за цял живот и с Негова помощ успяла да достигне духовно съвършенство, за да изпълни ролята си на Божия Майка.

Празник на християнското семейство

Преди близо 100 години, Светият Синод на Българската Православна Църква определил този голям Богородичен празник за Ден на православните християнска младеж и семейство. Всяко православно семейство е малка домашна църква, която прилага Евангелието в начина си на живот, във взаимоотношенията си и възпитанието на децата си.  Единствено християнското семейство има за образец Божия план за човека. Мъжът и жената са заедно не заради сделка, а заради взаимната си любов, която искат да продължи вечно. Съюзът им е на всички нива и са пълноценни само един чрез друг. Свети апостол Павел нарича съпружеството „Велика тайна“, бракът е за цял живот, съпрузите са посветени един на друг, а заедно – на децата. Когато всички те са едно и са с Христос, тогава са истинско християнско семейство. Децата могат да познаят Бога, когато заедно с родителите си участват в Тайнствата и Литургията. Когато членовете на семейството заедно взимат свето Причастие, в тях започва да тече Христовата кръв, Сам Господ ги подкрепя и учи. Но и всички православни християни ставаме едно голямо семейство, когато се приобщаваме със Светите Тайни в Църквата Христова.

Жизнената ни задача тук, на Земята, е винаги да се стремим към Бог.

Истинско християнско семейство е това на благочестивите Йоаким и Анна, и безценната им дъщеричка Мариам. Те са пример за всички нас, родители и деца, защото притежават всички нравствени ценности и пълна отдаденост на волята Божия. Те заедно, смело и с любов към Бога извървяват пътя към храма, Църквата Божия. Само в нея православните християни можем да се опазим от злото, да се преобразяваме и извисяваме в Христа. Също така според силите си, и чрез Божията благодат, с личния си пример да бъдем свидетели за Христа и за спасението в Него, да променяме света около себе си.

Семейството е домашната ни църква, а родителите сме призвани да учим децата как да обичат Господ, Пресвета Богородица и светиите, а също и как да откриват волята Божия за себе си. Призвани сме с личен пример, с атмосфера на любов и молитва у дома да помогнем на децата да вървят по стъпките на Дева Мария, за да изминат земния си път така, че да наследят небесното Божие царство и още тук, на земята, да придобият Божията милост. Господ Иисус Христос казва: „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие” (Лука 18:16). Нека бъдем съработници на Бога в това толкова възвишено служение – въвеждането на децата в храма, привеждането им при Бога чрез църковните Тайнства и просвещаването им във вярата.

СВАЛИ ЗАДАЧИТЕ И ОТГОВОРИТЕ


Адаптация[1] и илюстрации: Л. Грибнева, Мария и Денко Иванови

[1] Използвани източници:

  1. „Въплътилият се Бог“, издателство „Омофор“, София, 2007, стр. 45-57
  2. https://bg-patriarshia.bg/november-21
  3. http://www.pravoslavieto.com/