ВЪЗДВИЖЕНИЕ НА ЧЕСТНИЯ КРЪСТ ГОСПОДЕН

184 0

Кръстът е основният символ на християнството. На този голям празник се покланяме на Кръста Господен като оръдие на Христовата победа над греха и смъртта.

След разпятието

Спомняте си как на хълма Голгота Господ Иисус Христос пострада и умря заради нашето спасение, разпънат на кръст. Той беше прикован между двама разбойника, също осъдени на смърт. След като Христос умря, учениците Му го погребаха, след което Той възкръсна и се възнесе на небесата.

След разпятието, по тогавашен обичай, оръжието за това ужасно смъртно наказание – кръстното дърво, се заривало в земята на мястото, на което е изпълнена присъдата. Така на Голгота били заринати кръстовете на Христа и на двамата разбойници. Враговете на Христос – езичници и юдеи[1], толкова силно Го мразели, че искали всички да забравят за Него. Затова след като заровили Кръста в земята, го затрупали с боклуци и по-късно отгоре построили езическо капище[2]. Те с омраза преследвали и избивали християните, но по времето на император Константин Велики, тези гонения били прекратени.

Чудо променя историята

Император Константин сам се убедил в силата и славата на Христовото кръстно знамение. Веднъж, преди най-важната битка за столицата на империята – град Рим, той видял в небето сияещ кръст с надпис: „С това ще победиш“. Всички го видели, а войниците се уплашили, понеже кръстът бил смятан за позорно оръдие за наказание. През нощта Сам Господ заповядал на Константин да направи знаме, подобно на кръст, и да начертае кръст на щитовете и шлемовете на войниците. Той изпълнил заповедта и повикал при себе си войници християни, за да ги разпита какво значат тези видения. Те му отговорили, че Иисус Христос е Единородният Син на истинския Бог, че е слязъл на земята за да спаси човеците и че кръстът е знак за победа над смъртта и символ на безсмъртие. Със силата на Кръста Константин предприел нападение за освобождението на Рим. В жестоката  битка войската на император Максентий била разбита, а самият той побягнал и накрая се удавил в река Тибър.

Император Константин влязъл тържествено в Рим. Той бил поразен от случилото се и разбрал, че победата му е дадена от Господ. Оттогава започнал да почита истинския Бог и да изучава Свещеното Писание. В знак на това събитие, през 313 г. император Константин със заповед утвърдил християнската религия за официална. Когато по-късно римляните му издигнали статуя, заповядал да поставят в ръката й дълго копие във вид на кръст и да напишат думи: “С това спасително знаме спасих и освободих този град от игото на тиранина”.

Пред Кръста Христов

Няколко години по-късно император Константин пожелал да построи Божии храмове на свещените за християните места. Това били земите в Палестина, където се родил, страдал и възкръснал Спасителят. Майката на император Константин –царица Елена, заминала за Палестина, за да търси Кръста Господен и да построи християнски църкви. Тя пристигнала в Йерусалим в 326 година и с много труд и издирвания, разбрала къде е заровен Кръста. Тя наредила да се разруши капището и да се разкопае земята под него. Там наистина имало три кръста и една дъсчица с надпис „Иисус Назорей, Цар Иудейски“. Но кръстовете били еднакви на вид, кой от тях е на Христос? Йерусалимският епископ Макарий и царица Елена се помолили Бог Сам да посочи кой е Кръста на Спасителя. Те решили да доближат и трите кръста до една тежко болна жена. От двата кръста не се случило нищо, но щом доближили третия, чудото станало и жената веднага оздравяла. Наблизо се оказало, че носят мъртвец за погребение, но щом възложили над него Кръста Господен, той оживял. Така Господ отново показал животворящата сила на Своя Кръст.

Царица Елена с радост се поклонила на Кръста и го целунала. Същото направили епископ Макарий и всички наоколо. Като разбрали за това радостно събитие, множество християни се затекли към мястото и искали да докоснат и целунат Кръста Господен. Но това било невъзможно, заради многото насъбрали се хора. Тогава епископ Макарий застанал на високо място и го въздигнал (издигнал), така че да могат всички да го видят. Народът се покланял и молел „Господи, помилуй!“, радвайки се и славейки разпнатият на Кръста Господ и Спасител Иисус Христос. Оттогава и до днес отбелязваме този велик празник наречен Въздвижение на Честния Кръст Господен.

Царица Елена заповядала да бъдат построени църкви на всички свети места в Йерусалим. Първа била тази в чест на славното Христово Възкресение, там където се намира Гроба Господен и където бил намерен Честният Кръст. Построили храмове и в Гетсимания, където е погребана Пресвета Богородица, и други 18 църкви. Като ги украсила и надарила богато, царица Елена се завърнала във Византия, носейки със себе си част от Животворящия Кръст и гвоздеите, с които било прободено тялото Христово. За христолюбивата си дейност и официалното приемане на християнството в цялата империя, светите Константин и Елена са наречени „равноапостолни“.

Другата част от Кръста Господен останала в построения от царица Елена храм в чест на Христовото Възкресение. По-късно Кръстът е бил разделен на по-малки части, дадени в много храмове и манастири по света. Частица от Светия Кръст Господен днес се пази и в софийския храм „Въздвижение на Светия Кръст Господен“, поставена в сребърен реликварий с фина дърворезба.

Сам Господ ни е дал Кръста, за да можем с неговата помощ да побеждаваме злото.

На празничния ден в храма

Четири пъти годишно Православната Църква ни подканя да се поклоним на Кръста Господен: на третата неделя от Великия пост (Неделя Кръстопоклонна), на Велики Петък, на 1 август и на 14 септември. Още от древни времена е останал обичаят на този ден да се прави водосвет и свещениците да поръсят по домовете за благословение със светия Кръст.

Сутринта на 14 септември отиваме в храма, за да се поклоним благоговейно на Животворящия Кръст, на който Спасителят понесе страдания заради нашето спасение. По време на утренята, свещеникът изнася Светия Кръст от олтара и го поставя в средата на храма за да могат всички вярващи да се поклонят. Свещеникът кади Светия Кръст по време на трикратното пеене на празничния тропар  Спаси Господи, люди Твоя…. След това при пеене на „Кресту Твоему покланяемся, Владыко, и святое воскресение Твое славим“, всички се покланят и целуват Светия Кръст. Той се украсява със зеленина и цветя в знак на това, че чрез страданията и смъртта на Христос върху него, ни е даден живот вечен. Важно е да почитаме Кръста Господен, защото чрез него сме призвани към спасение и чрез него се стремим към вечен живот.

За този празник е определен строг пост, за да си спомним за кръстните страдания на Спасителя.

Какво означава да се прекръстим?

Кръстът е защитата на православния християнин от силите на злото. Носим кръст с вярата, че ще ни запази от различни беди. Когато се прекръстваме, ние изповядваме вярата си в Светата Троица.

Прекръстваме се винаги с дясната ръка. Съединяваме върховете на палеца, показалеца и средния пръст, а безименния и кутрето свиваме към дланта. Съединените три пръста означават вярата в Света Троица – Бог Отец, Бог Син и Бог Дух Свети. Двата свити в дланта пръста означават вярата ни в Иисус Христос като Бог и Човек, тоест, Богочовек, слязъл на земята заради нашето спасение. Докосвайки челото, гърдите, дясното рамо и накрая лявото рамо, мислено изобразяваме кръст. Челото си докосваме, за да просвети Господ ума и мислите ни, гърдите – за да освети сърцето и направи чувствата ни добри, а раменете – за да укрепи телесните ни сили и да благослови всичко, което правим с ръцете си.

Прекръстваме се внимателно, а не набързо и небрежно. Правим го при молитва, при целуване на иконите, при влизане и излизане от църква, преди и след работа/ учение, преди хранене, преди лягане е след ставане от сън, преди път.


[1] Юдеите не вярват, че Иисус е Христос, Синът Божи. Езичниците не вярват в истинския Бог, а в много и различни идоли (статуи на животни, измислени същества и хора, свързани с природните явления и стихии).

[2] Светилище на езическите божества.


СВАЛИ ЗАДАЧИТЕ



Адаптация и илюстрации: Л. Грибнева, Божидара, Мария и Денко Иванови
Източници: https://vazdvijenie.bg
„Закон Божий за семейството и училището“, София 2013, стр. 522-525
https://www.pravoslavieto.com